3Р Е Ш Е Н И Е

№ 50231

[населено място], 15.12. 2022г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3763 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез адв.С. Ч., срещу решение № 52/14.04.2021г. по в. гр. д. № 65/2021 г. на Окръжен съд Плевен, с което е обезсилено, на основание чл. 270, ал.3 ГПК, решението на РС Кнежа № 122/09.12.2020 г. по гр. д. № 273/2020 г. за отхвърляне на предявените от Ц. А. Н. искове по чл. 344, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението й със заповед № 192/18.05.2020г. на кмета на [община] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши счетоводител“ в дирекция „Обща администрация“ при [община], и делото е върнато на делото на друг състав на РС Кнежа за ново разглеждане.

Касаторът обжалва въззивното решение с доводи за неправилност, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Твърди, че именно той е надлежна ответна страна и е участвал по делото като такава чрез упълномощен от законния си представител –кмета на общината, адвокатски пълномощник.

Ответникът по касация Ц. А. Н. оспорва жалбата. Заявява, че въззивната инстанция правилно е обезсилила първоинстанционното решение, тъй като исковете са били насочени срещу ненадлежен ответник в лицето на кмета на [община] и първоинстанционният съд е пропуснал да констатира това, поради което е постановил решение срещу ненадлежна страна.

С определение № 515/07.06.2022г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол по въпроса как се определя процесуалноправната легитимация на ответника по иска.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодател на ищцата е [община], което следва и от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, а исковете по чл. 344, т.1 и т.2 КТ са предявени срещу кмета на [община], който е подписал уволнителната заповед като представляващ общината. Счел е, че като представител на работодателя кметът не е надлежна страна по предявените искове и пропускът на първата инстанция да констатира това в изпълнение на служебното й задължение да следи за процесуалната легитимация на страните е довел до постановяване на решение срещу ненадлежен ответник, което налага неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане с участието на надлежния ответник [община].

По повдигнатия процесуалноправен въпрос настоящият състав намира, че съгласно задължителната практика на ВКС ( т. 1 ТР № 1/30.03.2012 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2010 и постановките на т. 5 ТР №1/09.12.2013 на ОСГТК ВКС) процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Надлежните, процесуално легитимирани страни в процеса са лицето, от чието име се води делото ( ищец) и лицето, срещу което се води – ответник. Кои са тези лица следва от заявеното от ищеца спорно право, индивидуализирано и с носителите на правоотношението, от което произтича. Това означава, че при проверка на процесуалната легитимация на страните съдът изхожда не от титулната част на исковата молба, а от индивидуализацията на заявеното с нея спорно право. Исковете ще са предявени срещу ненадлежен ответник, ако в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а петитума е насочен срещу друго лице. Ако съдът констатира подобно противоречие следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемането на действия за конституиране на надлежен ответник и неизпълнението на това указание води до прекратяване на делото, а ако съдът пропусне да констатира това противоречие, ще се произнесе по нередовна искова молба в хипотеза, която ще е основание за обезсилване на решението при инстанционен контрол и връщане на делото на първата инстанция (вж. т.5 ТР № 1/2013 ОСГТК).

Като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС я намира основателна по следните съображения:

Предвид дадения отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд неправилно е приел, че исковете по чл. 344, т.1 и 2 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, ръководейки се единствено от титулната част на исковата молба, в която е посочено, че тя е против кмета на [община]. Обстоятелствената част и петитума на исковата молба ясно очертават спорното право и сочат на правния интерес на ищцата да търси защита срещу работодателя й, който недвусмислено е правоспособният субект [община], а не нейният кмет. Именно общината е надлежен ответник по исковете и е участвала като такъв по делото, което идва да покаже, че първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да следи за процесуалната легитимация на страните по спора. В случая липсва нередовност на исковата молба ( тя се нуждае единствено от уточнение на титулната й част за прецизност), поради което крайният извод на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение е неправилен.

Обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неформиране от въззивния съд на свои фактически и правни изводи по съществото на спора, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Воден от горното, на основание чл.293, ал.3, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 52/14.04.2021г. по в. гр. д. № 65/2021 г. на Окръжен съд Плевен

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: