№ 50810
гр. София, 07.11. 2022 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 2187 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И. А. Банк“ АД, чрез юрк. Н. М., срещу въззивно решение № 260739 от 28.02.2022 г. по в. гр. д. № 10826/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 178031 от 17.08.2020 г. по гр. д. № 75420/2019 г. на Софийски районен съд, в частта, с която са уважени предявените от С. К. К. против „И. А. Банк“ АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 678/20.11.2019 г., за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата от ищеца до уволнението длъжност „юрисконсулт“ в Дирекция „Проблемни кредити“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер от 9 120 лв. за времето от 22.11.2019 г. до 22.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Задължен ли е работодателят да представи като доказателства щатните разписания, приети преди и след уволнението, за установяване на законността на уволнението?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 417 от 01.12.2015 г. по гр. д № 2512/2015 г. на IV г. о. и решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д № 1712/2011 г. на IV г. о.; 2/ „Какъв е обхватът на съдебната проверка по отношение на законосъобразността на извършения подбор и разполага ли въззивният съд с правомощия да преценява относимостта на зададен от работодателя критерий за подбор към извършваната от служителя трудова дейност и компетентността на членовете на комисия по подбор?“ – твърди се противоречие с приетото в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, с решение № 223 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1501/2019 г., IV г. о., решение № 121 от 29.10.2020 г. по гр. д. № 4120/2019 г., III г. о. и решение № 251 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 6970/2014 г., IV г. о.; 3/ „Следва ли при преценката за извършеното от работодателя съкращаване на щата и законосъобразността на проведения подбор да бъдат съобразени и обсъдени всички представени по делото доказателства?“ – сочи се противоречие с приетото в мотивите по т. 1 от ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 251 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 6970/2014 г., на IV г. о., решение № 363 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 922/2009 г., IV г. о. и решение № 417 от 01.12.2015 г. по гр. д № 2512/2015 г. на IV г. о.
Ответникът С. К. К., чрез адв. Д. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил като безспорно по делото, че считано от 14.04.2003 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което първоначално ищецът е заемал длъжността експерт в О. П. кредити, управление Кредитиране, а считано от 8.08.2018 г. - длъжността юрисконсулт в Д. П. кредити - Централно управление на ответното дружество. Посочил е още, че това правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 678/20.11.2019 г. на Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 21.11.2019 г.
Съдът е отбелязал още, че доказателствената тежест за установяване законността на уволнението принадлежи на работодателя, от когото във връзка с приложеното уволнително основание в първоинстанционното производство били представени само протокол от заседание на УС на банката от 24.01.2019 г. и заповед от 18.11.2019 г. на изпълнителните директори, с която са утвърдени промени в щатно-длъжностното разписание на Д. П. кредити, считано от 21.11.2019 г., като е закрита 1 щатна бройка за длъжността юрисконсулт (експерт). Други доказателства, установяващи извършени промени в щатното разписание на банката и съответно - включените до промяната и в действащото след 21.11.2019 г. щатно разписание длъжности, по делото не били представени. Посочените доказателства според въззивния състав сочат на извършването на промени в щатното разписание на работодателя, считано от 21.11.2019 г., но не дават основание за приемането на извод, че действащото в дружеството до 21.11.2019 г. щатно разписание е било променено /няма данни и доказателства за предходното щатно разписание на банката/, няма данни, че в предходното щатно разписание за тази длъжност е имало 12 щатни бройки и че заеманата от ищеца длъжност действително е била съкратена, съответно, че извършеният от работодателя подбор по чл. 329 КТ обхваща всички служители, заемащи такава длъжност към 21.11.2019 г., а също и че подборът е законосъобразно извършен. Приел е, че при тази непълнота на доказателствата и при положение, че не са представени от работодателя предходното и процесното длъжностни щатни разписания, въз основа на които да бъде извършен сравнителен анализ на промените в щата, не може да се приеме в случая, че работодателят законосъобразно е приложил процесното уволнително основание и съответно, че уволнението на ищеца е законно извършено. Посочил е също така, че не може да бъде извършена преценка, при липсата на съответни доказателства, каквото е поименното щатно разписание, и относно законността на извършения от работодателя подбор, доколкото не се установява дали посочените в протокола за подбора дванадесет лица са всичките, които са заемали тази или сходна длъжност към този момент.
При тези данни съдът е стигнал до извода, че работодателят не е ангажирал безспорни доказателства при условията на пълно главно доказване, че реално съкращаване на щата е било налице и е обосновало извършеното уволнение. Липсата на реално съкращаване на щата на ищеца в ответната банка според въззивната инстанция обуславя липсата и на причинно-следствена връзка между такъв юридически факт и извършеното уволнение, което обосновава извод за неговата незаконност.
Освен гореизложеното, съдът е приел, че липсват доказателства, от които да се установи законосъобразността на извършения от работодателя подбор по чл. 329 КТ. По делото не са представени доказателства, от които да се установи верността на заключението на комисията по подбора, че останалите на работа служители работят по-добре, като липсата на доказателства относно обективността на оценяването, е довело съда до извод за недоказаност на законосъобразността на осъществения подбор.
При тези съображения по преценка на въззивния съд процесното уволнение, извършено едностранно от работодателя със Заповед № 678/20.11.2019 г. поради съкращаване на щата, предвид неосъществяване фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, се явява незаконно – поради липса на съкращаване на щата и незаконосъобразно извършен от работодателя подбор, което обосновава извод за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за неговото уважаване. Съдът е приел още, че основателни и доказани са и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Тъй като уволнението му, извършено с процесната уволнителна заповед е отменено като незаконно, а ищецът е работил към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника /обстоятелство, което не се оспорва от последния/, предпоставките за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност - юрисконсулт в И. А. Банк АД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, според съда в случая са налице. Отчел е също така, че налице са и изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 22.11.2019 г. - 22.05.2020 г. /6 месеца/, тъй като: уволнението на ищеца е признато за незаконно; налице е подлежаща на обезщетяване вреда за работника, съизмеряваща се с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, през което е останал без работа; налице е и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа през претендирания 6 - месечен период.
При така изложените правни аргументи и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на трудовия спор, въззивният съд е преценил, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. Съображенията за това са следните:
Първият въпрос на касатора е непрецизно и некоректно формулиран, доколкото въззивният съд не е приел, в каквато насока са доводите на касатора, че за да се установи реално съкращаване на щата работодателят е задължен да представи старото и новото щатни разписания, нито е обосновавал извод, че реално съкращаване на щата се установява единствено и само посредством представянето на същите като доказателства. Въпреки това обобщено въпросът се свежда до това предвиждат ли се изисквания за форма за действителност или за доказване на щатното разписание и кои са допустимите доказателствени средства за установяване на промяна в щата на предприятието. По така обобщения въпрос практиката е уеднаквена с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в това число и посочените от касатора в изложението. Според последните, изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл.344,ал.1,т.1 КТ. Решението на работодателя за промяна в щата на предприятието може да бъде обективирано в нарочен акт или с одобрението /утвърждаването/ на щатно разписание, отразяващо промяната. При промяна в щата на предприятието, работодателят не е длъжен да издаде нарочен акт за отмяна на предходното щатно разписание. Правопораждащия факт за уволнение поради съкращаване на щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки, независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление.
Законът не предвижда изисквания за форма на действителност на щатното разписание, нито форма за доказването му. Такива изисквания няма и по отношение на волеизявлението на работодателя за промяна в щата, поради което факта на съкращаване може да бъде доказван с всички допустими по процесуалния закон доказателствени средства. В производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работодателят следва да установи факта на съкращаване на щатните бройки, което може да бъде извършено с всички допустими доказателствени средства, сред които с документ, съдържащ изявлението на работодателя за съкращаването, така и чрез съпоставяне на утвърдените щатни разписания преди и след извършеното съкращаване и др.
Така цитираната практика е трайна и последователна и се споделя и от настоящия състав. Въззивното решение не се отклонява от последната и не й противоречи, поради което и не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с този въпрос.
Предпоставки за достъп до касация не са налице и във връзка с втория въпрос по изложението. На първо място предвид формирания извод за липса на доказателства за реално съкращаване на щата, въпросът не е обуславящ, тъй като какъвто и отговор да му се даде, не би се обусловил различен краен резултат по спора. Въпреки това и доколкото съдът е формирал решаващи съображения по този въпрос следва да се посочи, че във връзка и с него не се установява поддържаното допълнително основание по чл.280 т.1 ГПК. По така поставения въпрос, в създадената задължителна съдебна практика /ТР№ 3/2012 г. на ОСГК/ както и в трайната и последователна практика на ВКС – пр.:Решение № 109/21.05.2013 г. по гр. д. № 1756/2011 г. IV г. о., Решение № 107/18.02.2010 г. по гр. д. № 3293/2008 г. IV г. о. на ВКС и др., в това число и посочените от касатора, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, най-общо е прието:
Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел - да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Същевременно, работодателят разполага с правото да въвежда конкретни допълнителни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, стига те да са съобразени с императивно установените в чл. 329, ал. 1 КТ - квалификация и ниво на изпълнение на работата. Преценката по какви критерии да бъде извършен подборът с оглед спецификата на работата е от негова компетентност и не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите на въведен довод за злоупотреба с право.
С последните е разяснено също, че законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест. За извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законови критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. Работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор.
На работодателя е предоставена не само преценката по кои от законовите критерии да извърши подбора, но и възможността да определи, кой от избраните законови критерии, каква относителна тежест да има в общата оценка. Съдът не може да контролира относителната тежест на избраните от работодателя законови критерии. Когато работодателят е избрал да извърши оценяването по точкова система, той определя минималния и/или максималния брой точки за всеки избран критерий; но относителната тежест на всеки критерий може и да бъде определена не с точки, а описателно: кой е най-значим, кой е най-малко значим, кой е приоритетен, каква е поредността и др. По какъвто и начин да е определена относителната тежест на избраните критерии, съдът не може да контролира тази преценка на работодателя.
В случая въззивното решение е изцяло съобразено с тези правни разрешения и не им противоречи, поради което и не са налице предпоставките на чл.280 т.1 ГПК.
Третият формулиран в изложението на касатора въпрос, относно задължението на съда да съобрази и обсъди всички събрани по делото доказателства, по естеството си не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, а касационно оплакване по чл. 281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството.
В обобщение, касационен контрол на въззивното решение не следва да се допусне. При този изход разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати направените разноски от ответника по жалбата.Същите са своевременно поискани и надлежно установени в размер 710лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260739 от 28.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 10826/2020 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „И. А. Банк“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], да заплати на С. К. К. с ЕГН [ЕГН] деловодните разноски, сторени в настоящата инстанция, в размер 710лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: