О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50737

Гр. София, 13 октомври 2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.10.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1480/22 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. №10032/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу „Фокс лазер”ЕООД, гр. София по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищец от длъжност „инженер конструктор”, извършено със заповед №56/15.04.20 г. на управителя на ответното дружество, връчена на 23.04.20 г., за нарушение по чл.190, ал.1,т.3 КТ. Уважен е насрещният иск на ответника срещу ищеца по първоначалния иск, за сумата от 6307 лв., дължимо на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение на служителя.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК. Поставя като разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС правни въпроси, свързани със задължението на съда да следи за спазването на изискванията по чл.194 и чл.195 КТ, както и относно задължението на работодателя да проведе пълно и главно доказване на нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание. В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК касаторът поставя и въпроси, свързани с предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че е налице нарушение на тр. дисциплина по чл.190, ал.1,т.3 КТ , както и относно разграничаването на приложното поле на дисциплинарното уволнение и уволнението по чл.328, ал.1,т.5 КТ. Основанията по чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.3 ГПК са посочени само формално, без необходимата обосновка на специфичните допълнителни предпоставки на първото от тях / ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/ и на особената тежест на порока на въззивното решение, обуславящ второто основание.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

Въззивният съд е приел, че ищецът оспорва уволнението като незаконно, тъй като не е извършил вменените му нарушения по чл.187, ал.1,т.3 и 4 КТ. Тежестта на доказване на законността на уволнението носи ответникът по иска. Законността на уволнението се предпоставя от изпълнение на задълженията на работодателя по чл.193, 194 и чл.195, вр. с чл.190 КТ. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е осъществена от надлежния орган на работодателя по чл.192 КТ, за което страните не спорят. Спазено е задължението по чл.193 КТ, като работодателят е поискал и приел писмените обяснения на служителя за описаните в заповедта за уволнение нарушения на тр. дисциплина. Спазени са и сроковете за налагане на наказанието по чл.194, ал.1 КТ, като за дата на откриване на нарушенията следва да се приемат датите на съставените за тях докладни записки, посочени в уволнителната заповед. Заповедта е мотивирана за деветте посочени в нея нарушения, съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ, въведени с цел преценката за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл.194, ал.1 КТ и възможността на работника да се защити, като узнае в какво се изразява от обективна и субективна страна вмененото му нарушение на тр. дисциплина. Въззивният съд е приел, че с оглед принципа за еднократност на наказанието по чл.189, ал.2 КТ не следва да разглежда в това производство трите нарушения, за които ищецът вече е наказан на два пъти със „забележка” и веднъж с „ предупреждение за уволнение”. Според съда, доказани са описаните в т.5, 8 и 9 от заповедта несанкционирани нарушения, които ищецът е извършил виновно – небрежно, като не е положил дължимата грижа за надлежното по количество и качество и своевременно изпълнение на възложената му работа, и така е поставил работодателя в опасност от неблагоприятни последици / загуба на клиенти/.

При преценка на тежестта на нарушенията по критериите на чл.189 КТ въззивният съд е приел, че ищецът няма критично отношение към нарушенията, като счита, че не ги е извършил, а отдава поисканата му отговорност на заяждане от страна на работодателя. Доказано извършените от служителя нарушения по т.5, 8 и 9 от заповедта за уволнение според въззивния съд са достатъчни по брой и тежест, за да обосноват налагането на дисциплинарното уволнение. Не обосновава налагане на това наказание произвеждането на некачествена продукция, тъй като то в случая е извършено поради грешка и „недоглеждане”, което е предпоставка за уволнение по чл.328, ал.1,т.5 КТ. Дисциплинарното уволнение и липсата на качества като основания за прекратяване на тр. правоотношение са уредени паралелно, като дисциплинарното нарушение изключва липсата на качества, когато е извършено виновно – умишлено или небрежно. Работодателят следва да прецени причините, довели до неизпълнението на възложената работа и в зависимост от това да прекрати тр. правоотношение на едно от двете основания. Ако е наложил дисциплинарно уволнение и то е оспорено от работника, работодателят следва да докаже, че неизпълнението на тр. задължения е извършено съзнателно от работника при посочените в заповедта обстоятелства.

ВКС намира, че не са налице основания за допускане на обжалване на въззивното решение по въпросите, свързани с приложението на чл.194 и 195 КТ. Въззивният съд се е произнесъл за спазването на тези две разпоредби при дисциплинарното уволнение на ищеца в рамките на заявените в исковата молба оплаквания / р. по гр. д. №4553/15 г. на четвърто г. о. на ВКС/, като е взел предвид данните, съдържащи се в представените писмени доказателства - докладни за нарушенията, обясненията на ищеца за тях и документи във връзка с поръчките.

Въпросите относно приложното поле на дисциплинарното уволнение и уволнението по чл.328, ал.1,т.5 КТ са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС /цитираните в мотивите на въззивния съд р. по гр. д. №3687/14 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №1014/11 г. на четвърто г. о. и др. - напр. р. по гр. д. №5128/13 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №1774/11 г. на четвърто г. о. на ВКС/, поради което не се установява основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването във връзка с тях.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите, свързани със състава и доказването на нарушението по чл.190, ал.1,т.3 КТ, тъй като те са разработени в практиката на ВКС – напр. р. по гр. д. №838/21 г. на четвърто г. о. и цитираната там други решения по чл.290 ГПК, и въззивният съд не ги е разрешил в ущърб на касатора – ищец. Касационно обжалване обаче следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите, свързани с доказателствената тежест на работодателя да установи пълно и главно посочените в заповедта за уволнение нарушения, за които е наложено наказанието, поради твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС – сочените от касатора р. по гр. д. №795/14 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №1036/16 г. на четвърто г. о. и др. и - във връзка с преценката на доказателствата - служебно известните на съда р. по т. д. №1012/11 г. на второ т. о. и р. по гр. д. №862/11 г. на четвърто г. о., в които се приема, че законният представител на страната не може да свидетелства, а само дава обяснения по делото.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №10032/20 г. от 3.12.20 г.

Касаторът не дължи държавна такса.

Да се докладва за насрочване в о. с.з.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: