7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 646

гр. София, 20.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3917 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Дини ОТС“ ООД срещу решение № 264652 от 12. 07. 2021г. по в. гр. д. № 3165/2021г. на СГС, ГО, Втори „г“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20007043 от 11. 01. 2021г. по гр. д. № 41110/2019г. на СРС, 64 състав, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца Х. Й. Х., извършено поради съкращаване на щата, ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност търговски представител при ответното дружество и последното е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата 6 900 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода: 24. 05. 2019г. - 24. 11. 2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните три правни въпроса: 1. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си без да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства за релевантните обстоятелства – съвкупно и в тяхната взаимовръзка?, по който навежда разрешаването му в атакуваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 63/17. 07. 2015г. по т. д. № 674/2014г.; в решение № 210/08. 10. 2018г. по гр. д. № 4971/2017г. на Четвърто г. о.; в решение № 212 от 01. 02. 2012г. по т. д. № 1106/2010г. на Второ т. о. и в решение № 80 от 02. 06. 2020г. по гр. д. № 4031/2019г. на Четвърто г. о.; 2. В кой момент настъпва преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в производството по предявен от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ? Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства при обоснован от въззивника довод за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест?, по който сочи разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 382/06. 01. 2015г. по гр. д. № 1558/2014г. на Четвърто г. о.; в решение № 307/20. 03. 2012г. по гр. д. № 284/2011г. на Второ г. о.; в решение № 47/12. 03. 2019г. по гр. д. № 2322/2018г. на Четвърто г. о. и в решение № 36/19. 02. 2018г. по гр. д. № 3244/2017г. на Четвърто г. о., и 3. Длъжен ли е работодателят при извършване на подбор да определи каква е относителната тежест на всеки от критериите, по които оценява служителите и подлежи ли това на съдебен контрол?, по който навежда противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 137 от 19. 07. 2019г. по гр. д. № 3037/2018г. на Трето г. о.; в решение № 209 от 10. 10. 2017г. по гр. д. № 4827/2016г. на Четвърто г. о.; в решение № 149 от 18. 07. 2018г. по гр. д. № 4113/2017г. на Четвърто г. о. и в решение № 39 от 22. 03. 2011г. по гр. д. № 1585/2009г. на Четвърто г. о.. Релевира и очевидна неправилност на атакуваното решение, изразяваща се в явния и „тежко необоснован“ извод на въззивния съд, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като оценката на ищеца е субективна и несъответна с изискванията на чл. 329 КТ. Счита, че въззивният съд е пренебрегнал „тежко“ задължението си да подложи на съвкупна и всестранна оценка всички доказателства за подбора, превратно е възприел показанията и писмените доказателства в смисъл, обслужващ ищцовата теза и по този начин е достигнал до „абсурдния“ извод, че работодателят е оставил на работа служители с по – ниска квалификация, които не работят по - добре, а е уволнил служител, който работи по - добре и е с по – висока квалификация. В подкрепа на доводите си за очевидна неправилност на въззивното решение е цитирал особеното мнение на съдия Палазова по ТР № 3/2011г. по т. д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – ищецът Х. Й. Х. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема следното в настоящата предварителна фаза на касационното производство по селекция на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Въззивният съд след преценка на приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, е намерил за основателни предявените искове. Посочил е, че при оспорване на законността на уволнение поради съкращаване на 1 щатна бройка от общо 4 – те щатни бройки на заеманата от ищеца длъжност, в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е спазил императивните изисквания на закона при извършване на задължителния в случая подбор според критериите по чл. 329 от КТ. Счел е, че ответникът не е провел успешно доказване досежно този главен доказателствен факт. Съобразявайки протокола на работодателската комисия по подбора, е приел, че сравняваните служители са оценявани по изброени в табличен вид показатели, като не всички от тях съвпадат при сравняваните 4-ма служители - при един има критерий „участие във вътрешно фирмено обучение“ само / Б. Ш./, при другите двама е разширено на „участие във вътрешно фирмено обучение и регулярни оперативки и срещи на търговския отдел“, а при Д. П. този критерий липсва. Само при ищеца е налице критерий „външни фирмени обучения“. Заключил е, че работодателят не е определил с каква тежест се ползва всеки от критериите за оценка; служителите не са сравнявани по еднакви критерии, и не е доказано, че сочените като слаби страни на ищеца по протокола за оценка са обективни факти, а не резултат на субективно отношение на новия мениджър на ответника - свидетеля М. Я., която е свидетелствала за отказ на ищеца да работи с нея. От длъжностната характеристика за процесната длъжност „търговски представител“ е установил, че същата е на пряко подчинение на управителя, а не на мениджъра, като не е доказано по делото при постъпване на М. Я. като „мениджър продажби“ да е осъществена промяна на длъжностната характеристика, изискваща възлагане на задачи от мениджъра. В длъжностната характеристика за длъжността „търговски представител“ няма изискване да се работи в екип с други служители на фирмата, а от показанията на свидетеля И. и свидетеля А. - като представители на различни клиенти – фармацевти в аптеки, се установява обратното на отразеното в протокола на комисията по подбор, а именно много добри комуникация с ищеца и презентиране на продуктите. Въз основа на гореизложеното, след преценка на приетите писмени и гласни доказателства, СГС е счел, че дадената оценка на ищеца е субективна и несъответна с изискванията на чл. 329 КТ, поради което процесното уволнение е незаконно.

Поставените от касатора първи два процесуалноправни въпроса осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като касаят решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение. По тях не е осъществено обаче наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По първия процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към спора доказателства в тяхната взаимовръзка, възраженията и доводите на страните, е формирана безпротиворечива практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ІV г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г. о. на ВКС, както и цитираните по-горе, посочени от касатора решения). Според последната, въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. СГС е изложил собствени фактически и правни изводи по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, въз основа на съвкупен анализ на всички приети по делото доказателства /писмени и гласни/, както и на всички наведени от страните доводи и възражения. Освен препращането на основание чл. 272 ГПК към фактическите и правни мотиви в първоинстанционното решение, решаващият съд е изложил собствени такива, достатъчно подробни досежно спорния въпрос във въззивното производство, а именно: законосъобразността на извършения от работодателя подбор по смисъла на чл. 329 КТ. Извършил е съвкупна преценка на всички приети по делото писмени и гласни доказателства, като констатациите в протокола на работодателската комисия по подбора е съобразил, доколкото ответникът не е оспорил отразените в него критерии за оценка на служителите, заемали процесната длъжност, и доколкото реално притежаваните от служителите, в частност от ищеца, качества и ниво на справяне с работата са установени от гласните доказателства в процеса, кредитирани в тяхната взаимовръзка, както помежду им, така и с останалите доказателства по делото. Съобразил е и длъжностната характеристика за процесната длъжност към момента на процесното уволнение, определяща границите на правата и задълженията на ищеца по процесния трудов договор, измежду които действително не фигурират задължения за изпълнение на възложени от прекия мениджър задачи и за екипна работа с други служители на ответното дружество. Следователно СГС е изложил свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора, обсъждайки доводите и възраженията на страните в първоинстанционното и въззивно производства, като по този начин решаващите правни съображения в атакуваното въззивно решение по поставения първи правен въпрос са изцяло съобразени с горепосочената практика на ВКС.

По втория процесуалноправен въпрос, въззивният съд също е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според задължителното разрешение в т. 2 ТР № 1 от 09. 12. 2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Ответникът – въззивник е навел във въззивната си жалба допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при доклада и разпределението на доказателствената тежест, като е поискал събиране на нови доказателства от въззивния съд. С нарочно определение по чл. 267 ГПК, преди насрочване на въззивното дело, СГС като е намерил, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения при доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест за работодателя, е счел поисканите от въззивника нови доказателства за прекудирани. По този начин не е нарушил горепосочените задължителни разрешения в т. 2 ТР № 1 от 09. 12. 2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, нито цитираните от касатора решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Само при констатирани допуснати процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото, вкл. при разпределянето на носената от страните доказателствена тежест относно правноревелантните факти, въззивният съд, без да дължи изготвяне на нов доклад или допълване или изменение на направения от първоинстанционния съд, трябва да даде указания относно онези правнозначими факти, които са останали недоказани поради допуснатите процесуални нарушения, и относно необходимостта от ангажиране на доказателства за тях. Единствено в разгледаните в т. 2 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС хипотези искането на въззивника за събиране на нови доказателства във въззивното производство не би било преклудирано. В конкретния случай първоинстанционният съд е съставил и предявил на страните подробен доклад по делото, като е разпределил доказателствената тежест спрямо правнорелевантните факти, вкл. посочвайки, че ответникът носи тежестта да докаже законосъобразността на извършения подбор. Тези указания към ответника по смисъла на чл. 146, ал. 2 КТ са достатъчни от гледна точка на изискуемите от процесуалния закон правомощия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало, намиращ се в корелативна връзка с принципа на диспозитивното начало, регламентирани в действащия ГПК. Съдът няма задължение да дава указания на страните с какви конкретни доказателства да установяват елемент от фактическия състав на спорното субективно право, респективно да опровергават такъв. В тази връзка решаващият съд по конкретния правен спор не е имал задължение да дава указания на ответника, че следва да докаже, че направените в протокола на комисията за подбор констатации отговарят на действително притежаваните професионални качества от ищеца, каквото е наведеното оплакване от ответника.

Третият поставен от касатора въпрос не осъществява общото основание за допускане на касационния контрол, тъй като няма обуславящо значение за крайния изход на конкретното дело. Дали работодателят е длъжен да определи или не при подбор каква е относителната тежест на всеки от критериите, по които е оценявал служителите, и подлежи ли това обстоятелство на съдебен контрол, е въпрос, произнесен от въззивния съд, но без решаващо значение за правния извод за незаконност на процесното уволнение поради съкращаване на щата. За да приеме, че извършеният подбор не съответства на законовите изисквания по смисъла на чл. 329 КТ, СГС е съобразил и други установени обстоятелства, всяко от които само по себе си, е достатъчно, за да обуслови извод за незаконосъобразност на подбора. Такива са обстоятелствата, че участвалите в подбора служители не са сравнявани и оценявани по еднакви критерии, както и че, не е доказано, че сочените недобри качества и ефективност на изпълнение на работата на ищеца по протокола за оценка на работодателската комисия съответстват на действително установените в процеса факти. Поради отсъствието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждано наведеното допълнително основание за допускане на касационния контрол – противоречие с практиката на ВКС.

Касаторът е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Доколкото релевираната очевидна неправилност е в контекста на поставените горепосочени три въпроса и с оглед изложеното по – горе по тях, квалифицирани състави на неправилност не са осъществени по конкретното дело, т. е. не е налице наведената очевидна неправилност.

На основание гореизложеното не следва да бъде допускано исканото касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на съдебно – деловодни разноски за касационната инстанция, но доколкото не е представил доказателства за извършването им, такива не му се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264652 от 12. 07. 2021г. по в. гр. д. № 3165/2021г. на СГС, ГО, Втори „г“ въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.