Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Е. М. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 9867 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. Варна при ЦУ на НАП, приподписана от гл. юриск. Д. С. срещу решение № 1066 от 29.07.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното решение по жалба на А. Б. ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р - 03000320000424-091-001 от 16.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 320 от 11.02.2021 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която, вследствие на преобразуване на счетоводния финансов резултат са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период 2016 г. в размер на 75 114,95 лева - главница и 28 621,11 лева лихви, и за 2017 г. в размер на 49,99 лева - главница и 859,80 лева - лихви.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място касаторът счита, че достигнатият от първоинстанционния съд извод за реалното използване на предоставената с договор от 07.12.2015 г. търговска марка, притежание на А. Х. ЕООД противоречи на съвкупния доказателствен материал по делото и в този смисъл, същият е неправилен. Сочи, че неправилно и в противоречие с практиката на Съда на ЕС /СЕС/ съставът постановява в мотивите си, че дружеството може да използва търговската марка във форма, различаваща се от регистрираната, стига да не се променя нейният отличителен характер. В тази връзка излага аргументи, че ангажираните в хода на съдебното производство писмени доказателства и снетите свидетелски показания по безспорен начин установяват използването на търговска марка Алдо супермаркет, а не ALDO и различията са толкова съществени, че променят съществено отличителния характер на марката, предмет на договора, която е еднословна и с друг фон. Счита, че всички доказателства, представени от ревизираното лице /РЛ/ са в подкрепа на поддържаната от приходната администрация теза, че А. Б. ЕООД рекламира дейността на групата дружества, развиващи търговска дейност под името А. С. за което няма регистрирана търговска марка. Посочва, че във връзка със сключения договор не са ангажирани доказателства за извършено плащане, като допълва, че оспореното от страна на органите по приходите споразумение от 31.12.2018 г. за уреждане на вземания и задължения, сключено между свързани лица в групата на А. Х. ЕООД, не удостоверява плащане и съдът неоснователно го приема за такова основание като се е позовал на заключението по назначената съдебно икономическа експертиза, също оспорена от страна на ответника в първоинстанционното производство. В тази връзка развива подробни съображения и твърди, че първостепенният съд не е съобразил какъв е бил предмета на проверка на вещото лице и какви конкретни документи е проверявало същото, за да отговаря на въпроси от правно естество. На второ място касаторът твърди, че в процеса по оспорване по реда на чл. 193 ГПК не се доказва истиността на представения по делото лицензионен договор за търговска марка от 24.03.2017 г., сключен между Транскомерс S.A. и А. Б. ЕООД, като излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си. На трето място в касационната жалба се поддържат възражения по отношение на признатите с оспореното съдебно решение разходи във връзка със сключения между РЛ и А. Х. ЕООД на 27.11.2015 г. договор за наем на активи. Счита, че достигнатите от съда изводи в тази част са достигнати при съществени процесуални пропуски при оценката на събраните по делото доказателства, във връзка с което излага подробни съображения. На последно място касаторът счита, че приетите в хода на съдебното производство доказателства на оптичен носител от трето, неучастващо в делото лице, а именно А. З. пясъци ЕООД, по отношение на преобразуването на финансовия резултат на РЛ с отчетени разходи по фактура № 142/30.12.2016 г. в размер на 8 000 лева, издадена от посоченото дружество, необосновано са приети от съда като такива, удовлетворяващи изискванията за документална обоснованост. Поддържа възражение, че даденото заключение на експерта в тази част е необосновано и не е налице конкретно основание, от което да се установи, на база на какво се префактурират спорните разходи. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу РА в оспорената част. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

От директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП е подадена и частна жалба, приподписана от гл. юриск. Д. С. срещу определение № 2609 от 12.09.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което в производство по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на същия директор да бъде изменено решение № 1066 от 29.07.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта на присъдените разноски.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че неправилно административният съд е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател да се измени горецитираното решение и да се присъдят разноски в негова полза съобразно специалната разпоредба на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Иска се отмяната на определението със законните последици.

О. А. Б. ЕООД, чрез процесуалния представител адв. И. С. изразява становище за неоснователност на подадените касационна и частна жалби. Претендира разноски съгласно представен списък.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА № Р-03000320000424-091-001 от 16.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 320 от 11.02.2021 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна ЦУ на НАП, в частта, в която спрямо А. Б. ЕООД са установени задължения по ЗКПО за периодите 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 122 967,40 лева и лихви за забава в размер на 42 044,30 лева.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил цитирания по горе акт, в частта, в която, вследствие на преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2016 г. и за 2017 г., в тежест на РЛ са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на 75 114,95 лева - главница и 28 621,11 лева лихви, и за данъчен период 2017 г. в размер на 49,99 лева главница и лихви в размер на 859,80 лева и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част.

Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на А. Б. ЕООД против РА в частта, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 2 115,05 лева - главница и 760,82 лева лихви, и за 2017 г. в размер на 45 687,41 лева - главница и 11 802,57 лева лихви, не е обжалвано от и е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

По делото няма спор по фактите и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд, като не следва да бъдат преповтаряни.

Съдът е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената форма, без допуснати съществени нарушения в рамките на ревизията, извършена повторно във връзка с решение № 284 от 21.01.2020 г., издадено от директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП.

С оглед установените обстоятелства по отношение на извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат на РЛ за 2016 г. в посока увеличение със сумата в размер на 198 808,71 лева на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО съдът е приел, че спорната сума е отчетен текущ разход в счетоводството на А. Б. ЕООД по фактура № 0000000039/31.12.2016 г., издадена от А. Х. ЕООД, с предмет на доставка наем на оборудване /л. 575 от делото/. При извършената в хода на ревизията насрещна проверка на А. Х. ЕООД е установено, че между А. Х. ЕООД, в качеството на наемодател, и А. Б. ЕООД, в качеството на наемател, на 27.11.2015 г. е сключен договор за наем на оборудване и съоръжения /л. 566-569/, чийто предмет е предоставяне за временно възмездно ползване на оборудване и съоръжения, описани в приемо-предавателен протокол от 27.11.2015 г. /л. 574/, представляващ Приложение 1 към договора. От РЛ е представен опис на отдадените под наем активи, на база амортизациите, на които е определена наемната цена по фактура № 0000000039/31.12.2016 г., издадена от А. Х. ЕООД /л. 1216/, в който са посочени инвентарен номер и наименование на активите, дата на въвеждане в експлоатация, тип и отчетна стойност. В хода на съдебното производство от А. Б. ЕООД са представени споразумение за уреждане на вземания и задължения от 31.12.2018 г. /л. 102 от делото/, съгласно което А. У. ЕООД прихваща вземането си от А. Х. ЕАД /правоприемник на А. Х. ЕООД/ със задълженията си към А. Б. ЕООД до размера на 946 431,98 лева, както и приложение към споразумението /л. 102- гръб от делото/, според което част от задълженията на А. Б. ЕООД към А. Х. ЕАД, с които е извършено прихващане, произтичат от фактура № 0000000039/31.12.2016 г. на стойност 369 574,80 лева, като цялата сума е прихваната със споразумението от 31.12.2018 година. С молба от трето, неучастващо по делото лице - А. Х. ЕАД, са представени допълнителни доказателства /л.166 и сл. от делото/, в това число извлечения от инвентарни книги и описи на дълготрайни материални активи, счетоводни амортизационни планове, заповед за утвърждаване на инвентарни номера, договори за наем на оборудване и съоръжения.

Като доказателства по делото са приети и представените от приходната администрация доказателства - Договор за наем на оборудване и съоръжение от 01.04.2016 г., сключен между А. Х. ЕООД - наемодател, и А. Т. клифс ЕООД - наемател, опис на представените документи от А. Х. ЕАД /правоприемник на А. Х. ЕООД/ по административно дело № 21/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, в това число счетоводен амортизационен план /САП/ за 2016 г., дружествен договор на А. Х. ООД от 09.03.2015 г. и доклад за извършена експертна оценка /л. 550-569/. Към доказателствения материал по делото е приобщен и инвентаризационен опис на наличните дълготрайни материални активи в обект - супермаркет АЛДО, в к-с Трейшън клифс голф енд спа резорт, [населено място], общ. Каварна, обл. Добрич, на А. Т. К. ЕООД /сега с променено наименование А. Д. ЕООД/ /л. 616 от делото/.

В хода на съдебното производство са разпитани и свидетелите Д. Д. и Г. Г., които през 2016 г. са работили като управители съответно в обект А. Б. 1 и в обект А. К. стопанисвани от А. Б. ЕООД. От дадените показания е установено, че обектите са преотдадени през 2017 г. от А. Б. ЕООД на А. Р. ЕООД и А. У. ЕООД заедно с наличното оборудване, като след това са добавени някои нови съоръжения, както и обстоятелството, че оборудването, използвано в магазините на А. Б. ЕООД, е собственост на А. Х. ЕООД, което го преотдава под наем на А. Б. ЕООД.

Въз основа на събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства, обсъдени ведно с даденото в хода на съдебното производство заключение по съдебно икономическа експертиза /СИЕ/, първоинстанционният съд е обосновал извод, че по делото безспорно се установява предоставянето на оборудването под наем от А. Х. ЕООД /понастоящем А. Х. ЕАД/ на А. Б. ЕООД и издадената фактура отразява вярно възникналото наемно правоотношение, като разходът за наем е документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Съставът излага мотиви, че поддържаният от приходната администрация довод за липсата на подадена по реда на чл. 92 ЗКПО ГДД за 2016 г. от страна на А. Х. ЕООД, и непризнаването в тази връзка на разход в размер на 198 808,71 лева по фактура № 0000000039/31.12.2016 г., само по себе си не може да обоснове извод за липса на документална обоснованост на разхода при наемателя на оборудването по този договор. В тази връзка сочи, че неизпълнението на задължението за отчитане на приходи от наем през 2016 г. е ирелевантно по отношение на действителността на договора за наем и оборудване и неговото реално изпълнение, които счита за доказани по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. В подкрепа на изложеното съдът излага мотиви, че релевантният доказателствен факт, че А. Х. ЕООД е разполагало с активите, предмет на сключения договор за наем на оборудване и съоръжения от 27.11.2015 г. се установява и от заключението, дадено от експерта, изготвил СИЕ. От друга страна според състава редовността на воденото от РЛ счетоводство се потвърждава от поясненията на вещото лице при разпита му в открито съдебно заседание, съгласно които А. Б. ЕООД използва счетоводен и складов софтуер, като в складовия софтуер стоките се завеждат аналитично - по вид, количество и цена, поради което не е необходимо аналитично водене на счетоводния софтуер по отношение на стоките. Вещото лице посочва, че за отдадените под наем активи дружеството е начислявало амортизации за срока на договора от 27.11.2015 г., като активите не са изписани при отдаването им под наем, тъй като същите не са продадени, като експертът изрично уточнява, че липсва такова задължение според счетоводното законодателство. Въз основа на начислените амортизации експертът е изчислил наемната цена по договорения от страните начин и е установил, че същата е в размер на 198 347,74 лева, която сума е с 460,97 лева по-малко от фактурираната с процесната фактура № 39/31.12.2016 година /т. 8 от заключението на СИЕ/. Посоченото различие според съда е несъществено и касае цената на договора, която не е спорна и същото не оказва влияние на реалността на отчетените разходи, доколкото А. Б. ЕООД притежава първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч./ - фактура, за целия размер на отчетените разходи и е извършил плащане в същия размер.

Неотносими към спора според първоинстанционния съд са представените доказателства от приходната администрация при оспорването на заключението по СИЕ, приети в открито съдебно заседание, проведено на 28.06.2022 г. и представляващи събрани по адм. дело № 21/2020 г. по описа на Административен съд - Варна писмени доказателства, свързани с договор за отдадено под наем оборудване от 01.04.2016 г., сключен между А. Х. ЕООД /понастоящем А. Х. ЕАД/ и А. Т. К. ЕООД /със сегашно наименование А. Д. ЕООД/. В тази връзка излага мотиви, че представеният договор е сключен след процесния договор за наем на оборудване и съоръжения от 27.11.2015 г., поради което е неотносим към периода на отдаването на активи към А. Б. ЕООД. В допълнение посочва, че при съпоставката на отдадените под наем активи по договора от 01.04.2016 г. с останалото оборудване, предмет на другите сключени договори от А. Х. ЕООД, се установява, че дружеството-наемодател разполага с цялото оборудване, придобито в резултат на извършения апорт през 2015 г. Възражението на ответника по първоинстанционното производсто за констатирани различия в представения по делото САП за 2016 г. на А. Х. ЕООД и САП за 2016 г., приложен по адм. дело № 21/2020 г. по описа на Административен съд Варна, са отхвърлени от съда като неоснователни, като излага мотиви, че при извършена съпоставка такива не се установяват.

На следващо място съдът е приел, че чрез представеното по делото споразумение за уреждане на вземания и задължения от 31.12.2018 г. /л. 102 от делото/, видно от приложението към което сумата по процесната фактура е включена в общия размер на задълженията на А. Б. ЕООД към А. Х. ЕАД /правоприемник на А. Х. ЕООД/, с които е извършено прихващане на вземането на А. У. ЕООД от А. Х. ЕАД /правоприемник на А. Х. ЕООД/ със задълженията си към А. Б. ЕООД, се доказва и извършено плащане на цената по фактура № 0000000039/31.12.2016 г. Доказателствено релевантният факт относно плащането на цената по процесната фактура, който е в корелативна връзка с насрещните задължения при двустранните възмездни договори, какъвто безспорно според съда представлява разглежданият договор за наем на оборудване и съоръжения от 27.11.2015 г., се установява и от даденото от експерта заключение.

Отново, позовавайки се на даденото заключение, съдът приема за доказано и използването на наетото оборудване за търговска дейност на РЛ.

С оглед изложеното, първоинстанционният съд обуславя краен извод, че издадената от А. Х. ЕООД /понастоящем А. Х. ЕАД/ фактура № 0000000039/31.12.2016 г. с предмет наем на оборудване, отразява вярно възникналото наемно правоотношение и отчетеният въз основа на нея разход за наем е документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което с обжалвания РА незаконосъобразно счетоводният финансов резултат на А. Б. ЕООД за данъчен период 2016 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата в размер на 198 808,71 лева.

Относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на РЛ в посока увеличение със сумата в размер на 540 340,89 лева за 2016 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с непризнати за данъчни цели разходи за възнаграждение по договор за търговска марка съгласно фактура № 0000000039/31.12.2016 г. /л. 575/ и фактура № 0000000040/31.12.2016 г. /л. 576/, с предмет: По договор за търговска марка, издадени от А. Х. ЕООД, съдът приема за установено следното:

В хода на ревизията от страна на РЛ е представен лицензионен договор за търговска марка от 07.12.2015 г. /л. 560-565/, сключен между А. Х. ЕООД /лицензодател/ и А. Б. ЕООД /лицензополучател/, според клаузите на който лицензодателят предоставя на лицензополучателя неизключителен лиценз да използва търговската марка ALDO върху или във връзка с продуктите в Р. Б. /Територията/, както и върху опаковъчни, промоционални и рекламни материали, свързани с това. Лицензодателят предоставя на лицензополучателя неизключителното право и лиценз да използва, да продава, дистрибутира и рекламира продуктите на Територията. Лицензът ще се отнася само за търговската марка на продуктите и не се простира върху каквато и да е друга марка, продукт или услуга. Срокът на договора е две години, съгласно чл. 2 от договора. Като възнаграждение за лиценза лицензополучателят дава съгласие да плаща на лицензодателя по-високата от двете такси, а именно фиксирана лицензна такса в размер на 540 000,00 лева или лицензна такса /роялти/ от 20% /лицензната такса/, базирана на нетните продажби на лицензополучателя на продукти, начислявана върху продажбата на продуктите, калкулирано на база първата календарна година /период на лицензната такса/. Възнаграждението е дължимо в края на годината от срока по договора - чл. 3, т. А.

Към договора е приложен протокол-опис от 01.12.2016 г. /л. 559/, съгласно който за периода 2015 г. - 2016 г. дължимата компенсация от 20% съгласно чл. 3, т. А от договора, изчислена върху нетните приходи от продажби съгласно чл. 3, т. В от договора /2 165 243,79 лева/, е в размер на 433 048,76 лева. Представен е и сключен анекс към договора от 05.12.2016 г. /л. 558/, с който е променен срокът на действие на договора на една година.

В хода на ревизията е установено, че за периода на действие на договора от 07.12.2015 г. ревизираното дружество не е отчело приходи от продажба на продукти с лицензионната търговска марка, предмет на договора и същият не е вписан в Патентното ведомство на Р. Б. поради което органите по приходите са приели, че същият няма правно действие по отношение на трети лица. Констатирали са, че към датата на подписване на договора А. Х. ЕООД не е бил притежател на търговската марка.

В хода на ревизията е установено, че през 2017 г. със счетоводен запис в сч. сметка 602 Разходи за външни услуги А. Б. ЕООД е отразило сума в размер на 430 000,00 лева, представляваща отчетени разходи за възнаграждение по лицензионен договор за търговска марка от 24.03.2017 г., сключен с Транскомерс S.A., Т. К. К. Аджелтейк, остров А. М. Маршалови острови. Представен е и лицензионен договор за търговска марка от 24.03.2017 г., сключен между Транскомерс S.A., Т. К. К. Аджелтейк, остров А. М. Маршалови острови - лицензодател, и А. Б. ЕООД - лицензополучател /л. 670-675/, с клаузи, идентични с описаните по горе.

От Патентното ведомство на Р. Б. е представена справка /л. 1429/, в която е посочено, че след направена проверка в базите данни на Патентното ведомство на Р. Б. за марки и географски означения, е установено, че в Държавния регистър на марките не е вписан договор за лицензия и/или прехвърляне на правото върху марка ALDO - комбинирана, с регистров № 47361, в полза на юридическото лице А. Б. ЕООД, управлявано от Д. А., с адрес гр. Варна, [улица]. Посочено е, че цитираното юридическо лице А. Б. ЕООД не е заявител и/или притежател на марки и географски означения. Приложена е библиографска справка към 16.07.2020 г. на марка на ALDO, тип комбинирана, защитени цветове: син, оранжев, бял, с регистров № 47361, регистрирана на 11.03.2004 г., със срок на защита до 12.08.2022 г., със заявители/притежатели А. С. ЕООД и А. Х. ЕООД /л. 1426-1428/.

Съгласно справка от Патентното ведомство на Р. Б. за търговска марка с наименование ALDO, вид комбинирана, тип индивидуална, с номер на заявка 2015135392N от 19.01.2015 г. /л. 1026-1030/, е установено, че същата е със статус ТМ Подадена опозиция. Като заявител/притежател/ползвател на марката е вписано Транскомерс S.A., Т. К. К. Аджелтейк, остров А. М. Маршалови острови.

В хода на ревизията РЛ представя договор от 12.07.2017 г. за прехвърляне на права по национална заявка за марка с входящ № 135392/19.01.2015 г. с наименование ALDO - комбинирана, за целия списък стоки и услуги, които са посочени в заявката за регистрация на марката в класовете 29; 30; 32; 33; 35; 39 и 43 съгласно Международна класификация на стоките и услугите /МКСУ/, с праводател А. Х. ЕООД и правоприемник Транскомерс S.A. /л. 1776-1785/.

В хода на съдебното производство А. Б. ЕООД представя доказателства във връзка с осъщественото прехвърляне на търговската марка ALDO от А. Х. ЕООД - стар притежател, на Транскомерс S.A. - нов притежател, вписано на 14.06.2018 г. /л. 96-98 от делото/.

Автентичността на подписа на Д. Рийдър, положен в протокол от събрание на борда на директорите на Транскомерс S.A. от Маршалските острови, проведено на 06.06.2015 г.-в 10:00 часа, в Хонолулу, Хаваи, както и в устав на Транскомерс S.A., приет на 01.08.2012 г., е оспорена от процесуалния представител на приходната администрация. Във връзка с направеното оспорване с протоколно определение от проведеното на 17.09.2021 г. открито съдебно заседание и с протоколно определение от проведеното на 30.11.2021 г. открито съдебно заседание, е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, като съдът е указал на РЛ, че носи доказателствената тежест за установяване истинността на оспорените документи. Във връзка с откритото производство по оспорване автентичността на подписите на Д. Рийдър, положени в цитираните по горе документи, по делото е допуснато изготвянето на две съдебно - почеркови експертизи /СПЕ/. От заключенията по тях се установява, че подписите, положени в протокол от събрание на борда на директорите на Транскомерс S.A. от Маршалските острови, проведено на 06.06.2015 г. в 10:00 часа, в Хонолулу, Хаваи, както и в устав на Транскомерс S.A., приет на 01.08.2012 г. са изпълнени от Д. Рийдър. В тази връзка съдът приема оспорването на истинността на документите за недоказано.

От дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания съставът приема за установено, че супермаркетите имат лого - изписано Алдо на латински с оранжеви букви и тъмно синьо, под което има надпис супермаркет, като същото е изписано на касовите бонове, на торбичките и кошниците за пазаруване, на телевизори, на рекламни материали на фирмите, брошури, върху хладилни витрини и билбордове. Свидетелите също сочат, че надписи с логото ALDO е имало по земята, и отгоре на самите регали, където пише Алдо супермаркет на латиница, както и на гърба на униформеното облекло и на щендерите, където се предлагат стоките, и на етикетите.

С оглед така установените факти по тази част от спора, обсъдени ведно с представените доказателства и по аргумент от чл. 22, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, съдът излага мотиви, че по делото безспорно се доказа съществуването на търговска марка ALDO, заявена на 12.08.2002 г. и регистрирана на 11.03.2004 г., със срок на действие до 12.08.2022 г., както и че същата е притежание на А. Х. ЕООД и в тази връзка обосновава извод, че А. Х. ЕООД е имало право да предостави правата по използването на търговската марка ALDO на РЛ чрез сключването на лицензионен договор за търговска марка от 07.12.2015 г.

Възраженията на приходната администрация за липсата на вписване на лицензионния договор в регистъра на Патентното ведомство на Р. Б. са отхвърлени от първостепенния съд като неоснователни. Съставът счита, че от анализа на правната регламентация на лицензионните договори в ЗМГО и общите правила, уреждащи договора за лицензия и в частност вписването в регистъра, воден от Патентното ведомство, уредени в глава тридесет и пета от Търговския закон /ТЗ/, Лицензионен договор, се установява, че лицензионният договор е формален, възмезден и двустранен договор, като вписването му в Държавния регистър към Патентното ведомство не е конститутивен елемент от фактическия състав по сключването на лицензионния договор и не е условие за неговата действителност, а има само декларативно /оповестително/ действие, насочено спрямо трети лица. В тази връзка съдът обосновава извод, че действията по вписването не са част от предписаната от закона форма за действителност на договора, което означава, че лицензионният договор ще е валиден и без да е вписан в съответния държавен регистър. Ето защо счита, че неизпълнението на задължението за вписване не би могло да се категоризира като противоречие с императивни правни норми, водещо до нищожност на договора, тъй като нормите са насочени предимно към защита на интересите на договарящите.

Във връзка с гореизложеното съставът приема, че процесният лицензионен договор от 07.12.2015 г. за неизключителен лиценз на търговска марка ALDO, сключен между А. Х. ЕООД - лицензодател, и А. Б. ЕООД - лицензополучател, е действителен и представлява надлежно основание за изпълнение на поетите с него взаимни задължения между страните, независимо от обстоятелството, че същият не е вписан в Държавния регистър на марките към Патентното ведомство. В този смисъл според съда, освен че е основание за изпълнение, лицензионният договор се явява и основание за отчитане на разход, респективно приход от всяка от подписалите го страни, като освен това към него са издадени и два броя фактури, представляващи счетоводен документ по смисъла на ЗСч.

В обобщение съдът приема, че в конкретния случай между А. Б. ЕООД и А. Х. ЕООД е сключен лицензионен договор, настъпил е падеж на същия, издадени са фактура № 0000000039/31.12.2016 г. и фактура № 0000000040/31.12.2016 г., съдържащи реквизитите по чл. 6, ал. 1 от ЗСч., въз основа на които дружеството е осчетоводило извършения разход, свързан с дейността си, поради което последният се явява документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В подкрепа на изложените изводи съдът се позовава на практика на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз.

В съответствие с чл. 3, т. А от лицензионния договор според съда е заплатено и възнаграждение в размера на фиксираната лицензна такса, а от представените споразумение за уреждане на вземания и задължения от 31.12.2018 г., сключено между А. У. ЕООД, А. Х. ЕАД /правоприемник на А. Х. ЕООД/ и А. Б. ЕООД, и приложението към него, както и споразумение за уреждане на вземания и задължения от 31.12.2019 г., сключено между А. Х. ЕАД, М. Р. ЕООД и А. Б. ЕООД и от даденото заключение по СИЕ, се доказва и извършването на плащане по процесните фактури.

Достигайки до противоположни изводи и непризнавайки отчетния разход по фактура № 0000000039/31.12.2016 г. и фактура № 0000000040/31.12.2016 г. за данъчни цели, увеличавайки със същия декларирания от ревизираното дружество счетоводен финансов резултат за 2016 г., приходните органи са приложили неправилно материалния закон, което според съда обуславя незаконосъобразността на РА в тази част.

Относно преобразуването на счетоводния финансов резултат за 2016 г. в посока увеличение със сумата в размер на 8 000 лева на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 77 от ЗКПО във връзка с непризнати за данъчни цели разходи за възнаграждение по договор и префактурирани разходи, съгласно опис по фактура № 1000000142/30.12.2016 г., с предмет на доставка Възнаграждение по договор - 864,05 лева, и Преф. разходи съгл. опис - 7 135,95 лева, издадена от А. З. пясъци ЕООД, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Към процесната фактура е приложен опис на префактурираните разходи /л. 586- 584/, видно от който разходите включват материали, консумативи, охрана, електроенергия. Разходите са класифицирани по два вида обекти - Б. К. и Банско 1. От даденото от ревизираното лице обяснение е установено, че политиката на холдинга е всички разходи да се фактурират първоначално на А. З. пясъци ЕООД, което впоследствие ги префактурира на свързаните дружества от групата Алдо. В тази връзка органите по приходите приемат, че не може само на база издадената фактура да се установят икономическият характер, предназначението, точният размер, действителност и реалност на префактурираните разходи от А. З. пясъци ЕООД на А. Б. ЕООД, като се има предвид, че търговската дейност на А. Б. ЕООД в търговските обекти е осъществявана до 01.04.2016 г., а към датата на издаване на фактурата - 30.12.2016 г., търговските обекти вече са наети и се експлоатират от друго дружество. Счетено е, че осчетоводената доставка е привидна и същата не отразява реално извършена стопанска операция, поради което отчетените разходи по нея не са документално обосновани и на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 77 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 8 от ЗСч, с РА не е признат за данъчни цели отчетеният счетоводен разход.

По аргумент от чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 6, ал. 5 от ЗСч. първоинстанционният съд приема, че по делото са налице доказателства, удостоверяващи липсващата част от изискуемата информация, свързана с предмета, натуралното и стойностното изражение на стопанската операция, в това число договор за покупко - продажба на стоки от 01.12.2015 г. /л. 115-117/, сключен между А. З. пясъци ЕООД - продавач, и А. Б. ЕООД купувач, както и протокол-опис /л. 114/, в който са посочени сумите на доставените стоки по месеци и е изчислен размерът на комисионното възнаграждение по договора в размер на 864,05 лева, съответстващ на размера на услугата по процесната фактура.

Относно частта от процесната фактура, отнасяща се до префактурираните разходи по опис в размер на 7 135,95 лева, в хода на ревизионното производство от А. Б. ЕООД е представен опис към нея, в който според състава подробно са описани както фактурите, доказващи извършените разходи, така и видът на префактурираните разходи. Представени са също така и частично фактури за разходи с получател А. З. пясъци ЕООД, описани във фактура № 1000000142/30.12.2016 г. В хода на съдебното производство от трето, неучастващо по делото, лице - А. З. пясъци ЕООД, с молба от 18.08.2021 г. /л. 159 от делото/ са представени на оптичен носител и са приети и приложени като доказателства по делото всички фактури, съдържащи се в описа към процесната фактура. Първоинстанционният съд излага мотиви, че същите изцяло удовлетворяват изискванията за документална обоснованост, тъй като всяка от фактурите, посочени в описа, съдържа описание на конкретната стопанска операция, свързана с отчетените разходи, а именно продажби на конкретни материали или извършване на конкретни услуги с посочени количества и единична цена. В подкрепа на извода за документална обоснованост на префактурираните разходи според състава е и заключението по СИЕ относно поставените задачи по т. 10 и т. 10.1, свързани с установяване наличието на различия в отразените обороти и салда по сметки, по които се отчитат вземанията и задълженията по счетоводните регистри, и наличието на взаимовръзка на представените документи с дейността на РЛ. Констатираното обстоятелство, че не са префактурирани в пълен размер две фактури: фактура за наем на изтривалки № 0000126562/28.03.2016 г., по която е префактурирана по-малка сума в размер на 34,61 лева, и фактура № 2000009962/12.01.2016 г. за доставка на консумативи, по която е префактурирана по-малка сума в размер на 42,90 лева, според съда не променя крайния извод на експертизата за съответствие по отношение на доставките от А. З. пясъци ЕООД по процесната фактура, тъй като видно от самите фактури, посочените от експерта суми представляват начисления ДДС по всяка от тях, който не е част от стойността на разходите, тъй като А. З. пясъци ЕООД е възстановило начисления му ДДС. Това обстоятелство съдът счита, че не оказва влияние на даденото заключение за съответствие на данните при двете дружества, но обосновава правилността на направения от вещото лице извод.

Съставът приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че стойността на разходите изцяло съответства на префактурирания размер, разпределен за всеки от обектите на дружеството, според използването им и при издаването на фактура № 1000000142/30.12.2016 г. е начислен ДДС върху общата стойност на всички префактурирани разходи, което осигурява идентичност на счетоводните записвания при двете дружества, установено от вещото лице в заключението по СИЕ. Относно разходите, отразени в таблица № 15 от експертизата, за които вещото лице не е могло да прецени дали имат пряка връзка с дейността на РЛ, първостепенният съд излага мотиви, че доставките по тези фактури на обща стойност в размер на 3 628,22 лева, също са свързани с дейността на ревизираното дружество и в тази връзка сочи, че липсва законово изискване първичните документи да съдържат конкретен обект, в който или за който се доставят услугите, или са предназначени материалите. В този смисъл според съда, фактурите, отговарящи на изискванията на ЗКПО и ЗСч., представляват годни първични счетоводни документи, които, обсъдени съвкупно с останалия доказателствен материал, наличен по делото, представляват годни доказателства за установяване извършването на префактурираните разходи. Обяснението на РЛ е, че доставките са били общо за дружествата от групата на Алдо и са били разпределяни в последствие на отделните дружества, е прието за логично от съда и същото не е оспорено от приходната администрация.

С оглед гореизложеното и във връзка с констатацията, че А. З. пясъци ЕООД е отразило в своето счетоводство процесните разходи, а по издадената от него фактура е формирало вземане от А. Б. ЕООД, което е реципрочно на задължението, отразено в счетоводството на А. Б. ЕООД е обосноваван извод за правилност на извършеното префактуриране на разходите, свързани с дейността на А. Б. ЕООД.

Неправилно според съда органите по приходите са мотивирали отказа си да признаят отчетените разходи с обстоятелството, че търговската дейност на А. Б. ЕООД в търговските обекти е осъществявана до 01.04.2016 г., а към датата на издаване на фактурата - 30.12.2016 г., търговските обекти вече са наети и се експлоатират от друго дружество, тъй като процесната фактура включва префактуриране на разходи, извършени в преобладаващата си част в периода от м. 01.2016 г. до 01.04.2016 г., през който дружеството безспорно е стопанисвало два търговски обекта в гр. Банско, а след 01.04.2016 г. РЛ продължава да съществува в правния мир и да стопанисва търговските обекти до м. 01.2017 г., когато същите се наемат съответно от А. Р. ЕООД и А. У. ЕООД.

Предвид горното според съда не е налице твърдяната от данъчните органи привидност на осчетоводената доставка по издадената от А. З. пясъци ЕООД фактура № 1000000142/30.12.2016 г. и направеният в РА и потвърждаващото го решение погрешен извод е вследствие на липсата на процесуална активност от страна на органите на приходната администрация за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора, както и на необсъждането на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, в нарушение на принципите на обективност и служебно начало, регламентирани в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК.

В допълнение съдът излага мотиви и за наличието на данни за извършено разплащане по процесната фактура, което обстоятелство също е в подкрепа на извода за липса на привидност на сделката по спорната доставка. В тази връзка е обсъден представеният в хода на ревизията дотовор за цесия от 30.12.2016 г. /л. 443-446/, с който А. З. пясъци ЕООД - цедент, прехвърля на А. Х. ЕООД - цесионер, вземането си от длъжника А. Б. ЕООД в общ размер на 562 929,22 лева, включващо и задълженията по процесната фактура № 1000000142/30.12.2016 г. в размер на 9 600 лева. Възникналото по силата на цитирания договор задължение на А. Б. ЕООД към А. Х. ЕООД е погасено чрез прихващане на 31.12.2018 г., извършено съгласно споразумение от същата дата, сключено между А. Х. ЕАД /с предишно наименование А. Х. ЕООД/, А. У. ЕООД и А. Б. ЕООД, с което е прихваната сумата 946 431,98 лева, включваща и погасяване на задължението по договора за цесия от 30.12.2016 г. в размер на 562 929,22 лева, в която сума влиза и цената по процесната фактура. Горното според съда се потвърждава и от отговорите по т. 1 и 2 от заключението по СИЕ, с които е установена верността на отразените в споразумението разчети между участващите дружества, а с това и погасяването на задължението по процесната фактура.

По изложените съображения съдът обосновава краен извод, че отчетените разходи по фактура № 1000000142/30.12.2016 г. са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗКПО, поради което с РА незаконосъобразно, на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 77 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат на А. Б. ЕООД е преобразуван в посока увеличение със сумата от 8 000 лева.

Относно преобразуването на счетоводния финансов резултат в посока увеличение със сумата в размер на 4 000 лева за 2016 г. и със сумата в размер на 500 лв. за 2017 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО първоинстанционният съд установява следното:

В хода на предходното ревизионното производство са представени два договора, сключени между А. Б. ЕООД и А. Ф. ЕООД съответно от 20.11.2015 г./л. 108-110/ и от 01.12.2015 г./л. 120-122 и л. 412-414/.

Съгласно договора от 20.11.2015 г. А. Б. ЕООД, в качеството на доверител, възлага, а А. Ф. ЕООД, в качеството на довереник, приема да получава плащания от и към контрагенти на доверителя по разплащателна банкова сметка на дружеството, да съхранява получените суми и да извършва плащания от името и за сметка на доверителя и по негово указание с уговорено възнаграждение за целия срок на договора в размер на 3 150 лева, както следва: в края на първата година на срока на договора - 2 650 лева; в края на втората година на срока на договора - 500,00 лева. Представено е приложение към договора от 20.11.2015 г., представляващо справка за периода от 20.11.2015 г. до 20.11.2017 г. /л. 103-105/, съдържаща информация за извършените трансакции за периода на обща стойност 2 758 259,55 лева.

По силата на договор за факторинг от 01.12.2015 г. А. Б. ЕООД, в качеството на доставчик, прехвърля на А. Ф. ЕООД, в качеството на фактор, паричните вземания от клиенти - физически лица, произтичащи от постъпления на суми в брой, билети и по ПОС терминали, както следва: гр. Банско, област Благоевград, [улица], и гр. Банско, ТК срещу хотел Кемпински за срок от 1 година. Според чл. 9 от договора доставчикът дължи възнаграждение в размер на 0.10% от събраните вземания в края на срока на договора, като е предвидено плащането да се извършва след издаване на фактура и приложен протокол /опис/ - чл. 10 от договора. Представен е протокол-опис към договора /л. 118-119/, в който са посочени датата и оборотите в лева и описание на извършените операции.

Във връзка с посочените договори на А. Б. ЕООД са издадени фактура № 0000000025/30.12.2016 г. с предмет съгл. договор от 20.11.2015 г. на стойност 2 650,00 лева и съгл. договор от 01.12.2015 г. на стойност 1 350,00 лева, издадена от А. Ф. ЕООД /л. 368/ и фактура № 0000000050/28.12.2017 г., с предмет възнаграждение по договор от 20.11.2015 г. в размер на 500,00 лева, издадена от П. Ф. ЕООД /с предишно наименование А. Ф. ЕООД/.

Въз основа на всички представени и приобщени документи в хода на ревизията, на ревизираното дружество за периода 2016 г. - 2017 г., включително извлечения от разплащателните му сметки, от ревизиращите органи е установено, че липсват каквито и да е постъпления и плащания спрямо контрагенти, с изключение на постъпило плащане от контрагент Б. Т. ЕООД по разплащателна сметка по фактура на стойност 850 лева през м. 05.2016 г. По отношение на всички, издадени от задълженото лице, фактури за продажби и получени фактури за разходи и покупки, както и търговски договори за периода на ревизията, е констатирано, че по същите липсват постъпления и плащания, а е отразено прихващане на насрещни вземания и задължения между контрагентите чрез споразумения за прихващане. Установено е, че пълният размер на сумите по процесните фактури, съответно в размер на 4 000 лева и 500 лева, е изцяло отчетен като текущ разход, съответно в намаление на счетоводния и данъчния финансов резултат за 2016 г. и 2017 г., въпреки че през същия период за събраните приходи /обороти/ от търговския обект на задълженото лице е платено възнаграждение и по друг договор от 01.12.2015 г. - за факторинг, като през 2016 г. липсват документи за каквито и да е други постъпления и плащания от банкови сметки, което да е основание за признаване на разход за възнаграждение по горната фактура. Органите по приходите са достигнали до извод за формално издаване на документ за възнаграждение за услуга, без същата да е реално осъществена и ползвана от ревизираното дружество, с цел отклонение от данъчно облагане и на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 3, ал. 3 от ЗСч., е извършено преобразуване в посока на увеличение на счетоводния финансов резултат на А. Б. ЕООД за 2016 г. със сумата в размер на 4 000,00 лева и за 2017 г. със сумата в размер на 500,00 лева.

С оглед изложеното съдът приема, че в нарушение на принципите на обективност и служебно начало, регламентирани в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, органите на приходната администрация не са обсъдили в пълнота събраните в хода на ревизионното производство доказателства, вследствие на което са направили погрешни изводи от фактическа и правна страна, което е довело до несъответствието на тази част от РА с приложимите разпоредби на материалния данъчен закон.

В подкрепа на горното съдът излага мотиви досежно констатираните обстоятелства в хода на извършената насрещна проверка на П. Ф. ЕООД /с предишно наименование А. Ф. ЕООД/ и установеното от вещото лице съответствие между информацията, съдържаща се в справката към договора от 20.11.2015 г. и в представения протокол-опис към договор за факторинг от 01.12.2015 г., както и счетоводните записвания при А. Б. ЕООД и А. Ф. ЕООД /със сегашно наименование П. Ф. ЕООД/.

По отношение на сключения на 20.11.2015 г. договор от приложените счетоводни регистри е установено, че плащанията от П. Ф. ЕООД /с предишно наименование А. Ф. ЕООД/ за задълженията на А. Б. ЕООД са осъществени изцяло по банков път чрез разплащателни сметки на дружеството в Банка ДСК, ОББ, ПИБ и кореспондираща сметка 503 /разплащателна сметка/. В съответствие със счетоводните записвания в П. Ф. ЕООД са записванията при А. Б. ЕООД, което е погасило своите задължения към доставчиците чрез прехвърляне на същите, като задължения към П. Ф. ЕООД по разчетна сч. сметкка 498, партида П. Ф. ЕООД. По отношение на договора за факторинг от 01.12.2015 г. вещото лице е установило, въз основа на счетоводните записвания при двете дружества, обороти в размер на 1 351 334,61 лева, които съответстват на приетия по делото протокол-опис към договора. Същите включват прехвърлени от А. Б. ЕООД на П. Ф. ЕООД парични вземания от клиенти, произтичащи от постъпления на суми в брой и по ПОС терминали през 2016 г. Експертът е констатирал, че възнаграждението по процесните договори в А. Ф. ЕООД е отразено като приход от продажба на услуги, т. е. А. Ф. ЕООД /със сегашно наименование П. Ф. ЕООД/ надлежно е отчело приходите по издадените от него фактури.

Установената от заключението на СИЕ пълна идентичност на данните в представените в хода на ревизията писмени доказателства /договори, справка, протокол - опис/ и на тези, съдържащи се в счетоводните записвания при А. Б. ЕООД и П. Ф. ЕООД /с предишно наименование А. Ф. ЕООД/, обосновава според състава извод за реално изпълнение на поетите задължения по договорите от 20.11.2015 г. и от 01.12.2015 г., сключени между А. Б. ЕООД и А. Ф. ООД, което обуславя и документална обоснованост на отчетените във връзка с тези договори разходи по фактура № 0000000025/30.12.2016 г. и фактура № 0000000050/28.12.2017 г., издадени от А. Ф. ООД.

Неправилен според съда е формираният от приходните органи извод за липса на изпълнение по договорите за периода 2016 г. - 2017 г., основан на факта, че по разплащателната сметка на А. Б. ЕООД е постъпило само едно плащане в размер на 850 лева от Б. Т. ЕООД. В тази връзка излага мотиви, че по разплащателната сметка на А. Б. ЕООД действително е отчетено само посоченото плащане, но всички останали плащания от продажби са постъпвали по сметките на А. Ф. ЕООД /понастоящем с променено наименование П. Ф. ЕООД/, каквито счетоводни записвания са установени по делото, включително при извършената в хода на ревизията насрещна проверка на това дружество, при която е установено, че оборотите на А. Б. ЕООД за периода м.01.2016 г. м.04.2016 г. са постъпили по разплащателните сметки на А. Ф. ЕООД, който факт според състава доказва изпълнението по договора.

За косвено доказателство в подкрепа на извода за документална обоснованост на разходите по процесните фактури, издадени от А. Ф. ЕООД съдът приема и отговорът на вещото лице, даден в т. 11.2. от заключението по СИЕ, съгласно който не е установено наличието на документи, които да удостоверяват извършване на плащане на възнаграждение за събраните приходи и по други договори за факторинг.

С оглед гореизложените правни изводи съдът обосновава краен извод, че извършеното от органите по приходите, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, преобразуване на счетоводния финансов резултат на А. Б. ЕООД за 2016 г. със сумата в размер на 4 000 лева и за 2017 г. със сумата в размер на 500 лева е незаконосъобразно е постановява отмяна на РА в тази част.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

1.Настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховния административен съд намира, че доводите, изложени в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни. При постановяване на съдебния акт в обжалваната част съдът е посочил какви факти са установени в хода на ревизията, какви доказателства са събрани от приходните органи, съответно какви доказателства са събрани в рамките на съдебното производство. Налице е подробно обсъждане в тяхната съвкупност и по отделно на доказателствата както в хода на ревизията, така и на тези от съдебното производство. Съдът е изложил подробни мотиви какво счита за установено, респ. въз основа на анализа на доказателствата е формирал извод за незаконосъобразност на РА в посочените части.

2. Във връзка с приложението на материалния закон настоящата инстанция намира следното:

2.1. Относно извършеното с РА увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016 г. със сумата от 198 808,71 лева, представляваща разходи по фактура 0000000039/31.12.2016 г., издадена от А. Х. ЕООД, с предмет на доставка наем на оборудване, правилен и в съответствие с ангажираните доказателства е достигнатият от съда извод за документалната обоснованост на същите. От събраните по делото доказателства и от приетото по делото заключение по СИЕ се установява по безспорен начин наличност на активите в счетоводния амортизационен план на А. Х. ЕООД. На следващо място е установено, че активите, предмет на договора за отдаване по наем на оборудване от 27.11.2015 г., сключен между А. Б. ЕООД и А. Х. ЕООД, са намерили отражение в протоколите за предаване на активи, приложени по договорите от 03.01.2017 г., сключени между РЛ и А. У. и РЛ и А. Р. ЕООД, с които А. Б. ЕООД е преотдало под наем търговско оборудване. Представените приемо предавателни протоколи към описаните договори, с включени в тях наименования на активите, не са оспорени от страна на приходната администрация досежно истинността на датата и съдържанието им и в тази връзка наведените от касатора доводи за противоречие на достигнатите от експерта изводи с костатирани факти и обстоятелства по други свързани административни дела са необосновани. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил наведените от органите по приходите възражения във връзка с установеното различие между представения по делото счетоводен амортизационен план на А. Х. ЕООД за 2016 година, и този, представен по адм. дело № 21/2020 г. по описа на Административен съд Варна, като изложените в тази връзка мотиви се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователно е и възражението за липсата на представени от страна на РЛ доказателства за закупуването на всяко едно оборудване и съоръжение, предмет на договорите за наем, тъй като същите са собственост на доставчика А. Х. ЕООД и както се каза по горе са част от дълготрайните материални активи на дружеството, като същевременно е налице констатацията на вещото лице, че РЛ използва счетоводен и складов софтуер, като в складовия софтуер стоките се завеждат аналитично - по вид, количество и цена, поради което не е необходимо аналитично водене на счетоводния софтуер по отношение на стоките.

От представените доказателства, обсъдени ведно с дадените свидетелски показания в хода на съдебното производство, както правилно излага мотиви и съда, се доказва използването на наетото оборудване за целите на осъществяваната от ревизираното дружество търговска дейност, което от своя страна обуславя законосъобразност на счетоводното отчитане на разходите за наем на това оборудване за посочения период.

2.2. Относно извършеното на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока увеличение със сумата в размер на 540 340,89 лева за 2016 г. във връзка с непризнати за данъчни цели разходи за възнаграждение по договор за търговска марка съгласно фактура № 0000000039/31.12.2016 г. /л. 575/ и фактура № 0000000040/31.12.2016 г. /л. 576/, с предмет: По договор за търговска марка, издадени от А. Х. ЕООД, фактите са възпроизведени подробно в първоинстанционното съдебно решение, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Правилен и в съответствие с материалния закон е достигнатият от съда извод, че представеният лицензионен договор от 07.12.2015 г. /л.560 и сл./ е породил правното си действие, независимо от констатираното обстоятелство за липсата на вписване на същия в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство. Както основателно сочи и съдът, по аргумент от чл. 24, ал. 6 ЗМГО /чл. 22, ал. 6 ЗМГО, отм./ вписването има само декларативно действие по отношение на третите лица и не е част от предписаната от закона форма за действителност на договора. Наред с това, видно от относимата спрямо настоящия случай правна регламентация - чл. 12, ал. 6, чл. 38б, ал. 1 ЗМГО (отм.) и чл. 19, ал.1 ЗМГО (отм.), не е налице законова пречка нерегистриран знак или такъв в процес на регистрация да бъде обект на стопански операции. В тази връзка и с оглед представените писмени доказателства, в това число договор, протокол опис, анекс, фактури, издадени от лицето, което е заявило марката за регистрация А. Х. ЕООД, дадените свидетелски показания, доказващи използването на марката в дейността на РЛ, както и заключението по СИЕ, доказващо извършено плащане по процесните фактури, които обсъдени в съвкупност доказват реалното осъществяване на стопанска операция, обуславят правилност на достигнатия от съда извод за документална обоснованост на осчетоводените от РЛ разходи по смисъла на ЗКПО.

В контекста на изложеното, както и с оглед обстоятелството, че решението в частта, в която с РА е преобразуван счетоводния финансов резултат за 2017 г. в посока увеличение със сумата в размер на 430 000 лева, представляваща отчетени разходи за възнаграждение по лицензионен договор за търговска марка от 24.03.2017 г., сключен между РЛ и Транскомерс S.A., Т. К. К. Аджелтейк, остров А. М. Маршалови острови, не се обжалва, наведените от касатора възражения не следва да бъдат обсъждани.

Неоснователни са доводите на касатора за използването на марката заедно с наименованието супермаркет. Както основателно сочи и съда няма пречка търговската марка да бъде използвана във форма, различаваща от регистрираната, стига да не се променя нейният отличителен характер. (арг. от решение от 25.10.2012 г. на СЕС по дело С-553/11). В случая не са налице данни и доказателства, че използването на марката ALDO заедно със наименованието супермаркет, променя отличителния характер на марката, заявена от А. Х. ЕООД. /В този смисъл решение № 13781 от 06.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7218/2020 г. на ВАС, първо отделение./

С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО за непризнаване на разходи в размер на 540 340,89 лева за 2016 г. по фактури с № 0000000039/31.12.2016 г. и № 0000000040/31.12.2016 г., издадени от А. Х. ЕООД.

2.3. Относно отменената част от РА във връзка с извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на РЛ за 2016 г. със сумата в размер на 8 000 лева на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 77 от ЗКПО, представляваща отчетени разходи за възнаграждение по договор и префактурирани разходи, съгласно опис по фактура № 1000000142/30.12.2016 г., с предмет на доставка Възнаграждение по договор - 864,05 лева, и Преф. разходи съгл. опис - 7 135,95 лева, издадена от А. З. пясъци ЕООД, правилно съдът е посочил, че освен спорната фактура, по делото са налице доказателства, удостоверяващи липсващата част от изискуемата информация, свързана с предмета, натуралното и стойностното изражение на стопанската операция. Към фактурата е приложен опис на префактурираните разходи /л. 586- 584/, видно от който разходите включват материали, консумативи, охрана, електроенергия и са класифицирани по два вида обекти - Б. К. и Банско 1. От анализа на договора за покупко - продажба на стоки от 01.12.2015 г. /л. 115-117/, сключен между А. З. пясъци ЕООД - продавач, и А. Б. ЕООД купувач, придружен с протокол-опис /л. 114/ и с оглед обстоятелството, че доставката на процесните стоки не е спорна, то преценката на съда за дължимостта на комисионно възнаграждение в размерът, уговорен между страните съгласно т.2.1 от договора, и извършеният в тази връзка разход, е правилна и съответна на доказателствения материал по делото.

Относно частта от процесната фактура, отнасяща се до префактурирани разходи по опис в размер на 7 135,95 лева, настоящият състав изцяло споделя като правилни изложените от първоинстанционния съд в тази връзка подробни мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях.

2.4. В останалата част досежно отменения РА за установените задължения по ЗКПО за 2016 и 2017 г. в резултат на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат съответно със сумите в размер на 4 000 лева и на 500 лева, представляващи разходи за възнаграждение по договори от 20.11.2015 г. и от 01.12.2015 г., сключени с А. Ф. и издадените в тази връзка фактура № 0000000025/30.12.2016 г. и фактура № 0000000050/28.12.2017 г., правилно и в съответствие с доказателствата по делото, в това число и изготвеното заключение по СИЕ, първоинстанционният съд обоснова незаконосъобразност на акта в тази част. Възраженията на касатора за нарушение на чл. 202 ГПК при преценката на експертното заключение, са неоснователни. При постановяване на обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви в тази връзка, които не следва да се повтарят.

По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта на разноските. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице основания по чл. 161, ал. 3 ДОПК за присъждане на разноски в полза на администрацията, независимо от изхода на спора.

Така обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 161, ал. 3 от ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите на чл. 155, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК.

В процесния случай административният съд е изложил подробни съображения за съответствието на оспорения РА с материалния закон, като е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, включително и заключението по СИЕ. Действително в рамките на съдебното производство са представени и допълнителни доказателства, но изводът на съда за незаконосъобразност на РА в посочената част не се основава единствено и само на тези писмени доказателства, като изложените в тази връзка подробни мотиви от състава напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Следователно, правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на директора на дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП за изменение на решението в частта за разноските за присъждане в негова полза на разноските по делото, независимо от изхода на спора, според нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответната страна се дължат разноски за адвокатска защита в размер 3 594 лева за касационното производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1066 от 29.07.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, в която по жалба на А. Б. ЕООД е отменен Ревизионен акт № Р - 03000320000424-091-001 от 16.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 320 от 11.02.2021 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която вследствие на преобразуване на счетоводния финансов резултат са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчен период 2016 г. в размер на 75 114,95 лева - главница и 28 621,11 лева лихви, и за 2017 г. в размер на 49,99 лева - главница и 859,80 лева - лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2609 от 12.09.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати в полза на А. Б. ЕООД, [ЕИК] разноски в общ размер на 3 594 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА