Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ДИМИТЪР ПЪР. Ш. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 2405/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Й., срещу Решение № 27070/13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 11686/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с коeто по жалба на П. Б. е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) № Р-22221020003614-091-001/30.05.2023 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) № П-22221023132863-003-001/14.07.2023 г., потвърден с Решение № 1145/14.08.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение оспорва извода на административния съд за нищожност на процесния РА. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че правомощията на лицата, преназначени на други длъжности, от които е иззето разглеждането на преписката във връзка с ревизията, не са с еквивалентен обхват. Аргументира наличие на обективна и трайна невъзможност на органа, възложил извършването на ревизията, противно на приетото от административния съд. Цитира съдебна практика. Излага мотиви по съществото на спора, като аргументира законосъобразност на процесния акт. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя доказателства.

Ответникът – П. Б., чрез пълномощника адв. Г., в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22221020003614-091-001/30.05.2023 г., издаден от органи по приходите, поправен с РАПРА № П-22221023132863-003-001/14.07.2023 г., потвърден с Решение № 1145/14.08.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който по отношение на П. Б. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 2015 г. – 2017 г. в размер на 12 190,23 лв. главница, ведно с лихви в размер на 7 339,87 лв.

За да прогласи нищожността на процесния РА, административният съд, от фактическа страна, е приел за установено следното:

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221020003614-020-001/17.06.2020 г. (л. 35), издадена от Р. Я. на длъжност „Началник сектор“ – „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София.

С Решение № Р-22221020003614-098-001/04.06.2021 г. (л. 104), издадено от Директора на ТД на НАП – София, е решено, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, разглеждането и решаването на случая да бъде иззето от Р. Я. в качеството му на орган, възложил ревизията, като правомощията на възлагащ орган са възложени на М. К.. В решението е посочено, че изземването е с оглед преназначаване на Я. на длъжност „Директор на дирекция“ – „Контрол“ при ТД на НАП и свързаната с това обективна и трайна невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. С. З. № 377/21.05.2021 г. (л. 422), издадена от Изпълнителния директор на НАП на основание чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл, преназначението на Я. е временно – считано от 21.05.2021 г. до 21.11.2021 г.

С Решение № Р-22221020003614-098-002/25.10.2022 г. (л. 105), издадено от Директора на ТД на НАП – София, е решено, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, разглеждането и решаването на случая да бъде иззето от М. К. – в качеството ѝ на възлагащ орган, като правомощията по възлагане на процесната ревизия са възложени на Д. П.. В решението са изложени мотиви, че изземването е необходимо с оглед преназначаването на К. на длъжност „Главен инспектор по приходите“ в отдел „Ревизии“, считано от 20.10.2022 г., и ангажираната с това обективна и трайна невъзможност за изпълнение на служебните ѝ задължения. Във връзка с преназначаването е представена Заповед № 2846/19.10.2022 г., издадена от Директора на ТД на НАП София на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл (л. 430).

По отношение на Д. П. е представена Заповед № 2847/19.10.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която лицето, на основание чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл, е временно преназначено, считано от 20.10.2022 г., от длъжност „Главен инспектор по приходите“ на длъжност „Началник на сектор“, Дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“. Д. П. не е сред органите по приходите, определени за компетентни органи по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК в представената с административната преписка Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г., издадена от Директора на ТД на НАП София (л. 33).

Ревизионният акт е издаден от Д. П. в качеството ѝ на орган, възложил ревизията съобразно решението за изземване от 25.10.2022 г., и от И. А. – ръководител на ревизията съобразно ЗВР от 17.06.2020 г.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е формирал извод за нищожност на спорния акт.

Прието е, че преназначаването на възложителя на ревизията – Р. Я., не обосновава приложение на чл. 7, ал. 3 ДОПК, съответно с незаконосъобразното изземване на преписката е нарушено правилото за неизменност на ревизиращите органи, като аналогични мотиви са изложени и по отношение на повторното иззмеване – от М. К.. На следващо място, решаващата инстанция е приела, че по отношение на Д. П., на която са възложени правомощия след изземването от К., не се установява оправомощаване съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Формиран е краен извод за липса на компетентност у един от съставителите на спорния РА – Плевненска, която влече нищожност по отношение на спорния акт. Изложени са мотиви и по съществото на спора, като е прието, че ревизията, в нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неустановяване на относимата фактическа обстановка, е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Относно допустимостта на жалбата, с която е оспорен РА пред административния съд, в атакуваното решение се съдържат подробни мотиви, които се споделят и от настоящия касационен състав и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, който е посочен в заповедта за възлагане – чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, съответно органът, възложил ревизията, е териториалният директор или лицето, на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключение е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането му на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени – наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността.

В конкретния случай ревизията е започнала с издаване на ЗВР № Р-22221020003614-020-001/17.06.2020 г., издадена от Р. Я. на длъжност „Началник сектор“ „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, като с нея е определен ръководителят ѝ – И. А., в качеството ѝ на главен инспектор по приходите. С Решение № Р-22221020003614-098-001/04.06.2021 г., на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, преписката е иззета от Я. и е определен нов орган, имащ качеството възложител на ревизията – М. К. на длъжност началник сектор „Ревизии“. Изземването е обосновано с трайната невъзможност на Я. да изпълнява служебните си задължения с оглед преназначаването му. В тази връзка, правилно административният съд е съобразил, че съгласно трайната съдебна практика промяната в длъжността или преназначаването от една длъжност на друга в рамките на приходната администрация, когато липсват доказателства, че лицето е загубило качеството си на орган по приходите, не съставлява трайна невъзможност по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Видно от Заповед № 377/21.05.2021 г., преназначението на Я., от една страна, е временно – считано от 21.05.2021 г. до 21.11.2021 г., при положение че спорният РА е издаден на 30.05.2023 г. От друга – независимо от длъжностната характеристика за длъжността „Директор на дирекция“, която Я. е определен да заеме съобразно Заповедта, същият не е загубил качеството на орган по приходите, т. е. материална компетентност, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП, нито териториална такава, тъй като остава в пределите на същата териториална дирекция, а именно – ТД на НАП - София. Отпадане на компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК и невъзможност, произтичаща от промяна на длъжността, ще е налице само ако съответното длъжностно лице загуби качеството си на орган по приходите или промени длъжността си чрез преместване в друга териториална дирекция, при което ще отпадне неговата териториална компетентност (в този смисъл решения по адм. дело № 8752/2023 г., адм. дело № 7906/2023, адм. дело № 5436/2024 на ВАС и др.).

И по отношение на М. К., от която с Решение № Р-22221020003614-098-002/25.10.2022 г. е иззета на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК преписката и същата е възложена на Д. П., отново, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не се установява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността. С. З. № 2846/19.10.2022 г. К. е преназначена от длъжност „Началник на сектор“ на длъжност „Главен инспектор по приходите“ – в пределите на същата териториална дирекция, а именно – ТД на НАП – София. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП лицата, заемащи длъжността „главен инспектор по приходите“ са органи по приходите., т. е. отново не се касае за отпадане на компетентност – нито материална, нито териториална.

Ревизионният акт е издаден от Д. П. в качеството ѝ на орган, възложил ревизията, и от И. А. – ръководител на ревизията, като същият правилно е приет за нищожен, тъй като по отношение на издателя на ЗВР – Р. Я. не се установяват предпоставките по чл. 7, ал. 3 ДОПК, т. е. налице е незаконосъобразно изземване на преписката, което има за правен резултат некомпетентността на един от издателите на РА – възложителят на ревизията. Както правилно е приел и административният съд, липсата на материална компетентност у един от издателите на РА влече нищожност на акта. Този извод не се разколебава от представянето на Заповед № РД-01-849/31.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП София относно правомощията на Плевненска да възлага образуване на ревизионни производства с оглед изложеното до момента. Неоснователно в касационната жалба се цитира съдебна практика, тъй като изброените решения са постановени при различна от процесната фактическа обстановка, съответно изложените мотиви са неотносими.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е обявен за нищожен процесният РА и делото е върнато като преписка за ново произнасяне от компетентния орган, е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27070/13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 11686/2023 г. по описа на Административен съд – София-град

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА