Р Е Ш Е Н И Е

№ 54

София, 18.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,Трето г. о.,в открито заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Р. С.

като изслуша докладваното от съдията С. Б. т. дело № 60259 по описа за 2016 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. К. Г. срещу решение № 96 от 27.04.16г. по в. гр. дело № 54/16г. на Апелативен съд – [населено място] в частта, с която е признато за установено по иск по чл.422 ГПК,че в качеството на поръчител дължи на „Първа инвестиционна банка”АД главница в размер на 15201.30 евро, възнаградителна лихва 650.81 лв и неустойка 143.47 евро, заедно с законната лихва върху главницата от 24.03.15г. до окончателното изплащане, солидарно с кредитополучателя Г. Ц. Ц..

Постъпила е и касационна жалба от „Първа инвестиционна банка”АД срещу въззивното решение в отхвърлителната му част.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси : 1.От кой момент започва да тече срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК; 2. Прекратява ли се поръчителството по вноските за кредит, чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост по кредит, обезпечен с поръчителство.

Отговор на поставените въпроси е даден в Тълкувателно решение № 5/2019г. от 21.01.22г. по тълк. дело № 5/19г. на ОСГТК на ВКС,с което е прието, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.

В мотивите на тълкувателното решение е дадено разяснение, че с разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД се регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора по договора след крайния падеж на главното задължение, а не с оглед падежа на отделните вноски.При разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основана изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части

на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът,

след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е

достатъчен, за да определи изпълнението като периодично.

Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата

сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,

отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично

дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и

крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена

вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.

Поради липса на самостоятелно /извън това на главното задължение/

основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл.147 ал.1 ЗЗД.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 9.01.12г. банката е сключила договор за кредит с Г. Ц. Ц. в размер на 17 500 евро.На същия ден банката е сключила договор за поръчителство с Т. К. Г..Уговорено е в т.7 от договора, че поръчителят отговаря без да е необходимо банката да предяви иск срещу длъжника в определен срок.Прието е, че длъжникът не е платил вноските с падежи от 10.02.12г. и след тази дата банката е изпратила нотариални покани до длъжника и поръчителя да платят вноските в 7-дневен срок, иначе ще обявят кредита за предсрочно изискуем. Нотариалните покани са връчени лично съответно на 6.01.15г. и 7.01.15г.,а банката е отразила счетоводно кредита като предсрочно изискуем от 14.03.15г.Подадено е заявление по чл.417 ГПК на 24.03.15г. и са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителя.Банката е образувала изп. дело на 6.04.15г.,а на 2.04.15г. поръчителят е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.Исковата молба по чл.422 ГПК е предявена на 1.06.15г.

По делото е приета ССчЕ,от която съдът е приел за установено, че банката не е променяла размерът на лихвата и на вноската, уговорени с договора за кредит и погасителния план към него.

При тези данни по делото въззивният съд е приел частична нищожност на т.7 от договора поради противоречие със закона – чл.147 ЗЗД, която не води до нищожност на целия договор съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД,а се замества от императивната разпоредба на закона.Като се е позовал на чл.147 ал.1 ГПК съдът е приел, че тъй като заявлението е подадено на 24.03.15г.,то поръчителят не отговаря за всички вноски, които са падежирали преди 24.09.14г.,следователно не дължи главницата от тези вноски в размер на 2298.70 евро, възнаградителна лихва за тези вноски в размер на 7307.54 евро и неустойка за забава -1088.53 евро.Направен е извод, че поръчителят отговаря за падежиралите вноски в 6-месечния срок преди подаване на заявлението и за остатъка от кредита, който е обявен за предсрочно изискуем, или за главница 15 201.30 евро, възнаградителна лихва 650.81 евро и неустойка 143.47 евро.

В касационната жалба на „Първа инвестиционна банка”АД се излагат оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част поради нарушение на материалния закон и необснованост.Поддържа се, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД,по която има задължителна съдебна практика в смисъл, че началният момент на 6-месечния срок за поръчителя се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател, както и че законът регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски.Искането е за отмяна на решението в отхвърлената част на иска и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция.

В касационната жалба на Т. Г. се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост.Касаторът поддържа, че 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от момента на първото просрочие по главното задължение от страна на длъжника по договора за кредит, т. е.в случая от датата 11.02.12г. и е изтекъл към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред РС-Плевен на 24.03.15г.,поради което законовото условие за прекратяване на поръчителството е настъпило.Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доказателствата по делото и оплакванията в касационните жалби, приема следното:

С оглед отговорите на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон – чл.147 ал.1 ЗЗД,като е приел, че ответникът Т. Г. не отговаря за всички вноски, които са падежирали преди 24.09.14г.,т. е.6 месеца преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 24.03.15г.Следва да се приеме, че по отношение на поръчителя срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е започнал да тече от 14.01.15г.,когато банката го е уведомила, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение обявява предсрочната изискуемост на кредита.В този смисъл е т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,в което е посочено, че предсрочната изискуемост настъпва от датата, в която волеизявлението на банката за предсрочната изискуемост на кредита е достигнала до длъжника. В случая предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителя и преди изтичане на 6 –месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, поради което отговорността на поръчителя не е отпаднала.

От заключението на съдебно - икономическата експертиза е установено, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.03.15г. размерът на задължението по договора за кредит е 27370.26 евро, от които главница в размер на 17 500 евро, просрочена договорна лихва по чл.4 от договора за кредит от 11.02.12г. до 14.03.15г. е в размер на 8576.90 евро; просрочена наказателна лихва, начислена по т.10 от договора за кредит за периода от 21.02.12г. до 24.03.15г. в размер на 1232 евро.В заключението е посочено, че след образуване на изпълнителното производство ответникът е внесъл сумата от 5 179.95 лв, която е използвана за погасяване на такси и разноски в изпълнителното производство и сумата от 134.82 евро е внесена за погасяване на законната лихва.По задължението, установено от вещото лице и в заповедното производство не са внасяни суми за погасяване преди и след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед на изложеното и поради солидарната отговорност, която ответникът е поел с договора за поръчителство, настоящият състав на ВКС намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае по отношение на ответника, че банката – кредитор има право на вземане към ответника общо в размер на 27 370.26 евро, ведно със законната лихва върху главницата 17 500 евро, считано от 24.03.15г. до окончателното изплащане на сумата, просрочена договорна лихва по чл.4 от договора за кредит от 11.02.12г. до 14.03.15г. е в размер на 8576.90 евро; просрочена наказателна лихва, начислена по т.10 от договора за кредит за периода от 21.02.12г. до 24.03.15г. в размер на 1232 евро; държавна такса за образуване на заповедното производство в размер на 1070.63 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 1335 лв в заповедното производство, въз основа на договор за банков кредит № 025LD - R – 001942/9.02.12г., договор за поръчителство от 9.01.12г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена на 25.03.15г. по ч. гр. дело № 1196/15г. на Плевенския районен съд.

Несъстоятелно е оплакването на касатора Г.,че не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.Същият е бил уведомен с нотариална покана на нотариус С. И.,рег.№ 016 на НК,с район на действие РС-П., връчена му лично на 7.01.15г., с която е поканен в 7-дневен срок доброволно да погаси всички просрочени задължения на длъжника Г. Ц., посочени по размер и период, като в противен случай след изтичането на срока кредитът ще се счита изцяло за предсрочно изискуем, като върху него ще се начислява и наказателна лихва.

Неоснователно е също възражението за частична нищожност на т.8 от договора за поръчителство.Частичната нищожност не води до нищожност на целия договор, а се замества автоматично от императивна разпоредба на закона.Точка 8 урежда продължаване срока за погасяване на главното задължение между банката и кредитополучателя.Няма данни, както и твърдения да се е осъществил такъв факт, поради което това възражение е неотносимо и не рефлектира върху поетото от поръчителя задължение да отговора солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение.

Друго касационно оплакване е за неприложимост на Общите условия на банката, тъй като нито в договора за кредит, нито в договора за поръчителство се съдържа писмено потвърждение от главния длъжник и поръчителя.Сключването на договор с потребител при действието на общи условия е подчинено на специални правила, уредени в чл.147а и чл.147б ЗЗП/ДВ бр.61/14г./За общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите на чл.147а и чл.147б ЗЗП/както е в случая/,приложение намират общите правила на чл.16 ЗЗД и чл.298 ТЗ.Съгласно чл.147а ал.1 и ал.2 ЗЗП,при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя, само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях чрез полагане на подписа си.Разпоредбата на чл.147а ЗЗП възпроизвежда правилата на чл.16 ал.1 ЗЗД и чл.298 ал.1 т.1 ТЗ за обвързване на насрещната страна от предложение за сключване на договор при общи условия, предпоставящи обвързването с общите условия от изразяване на писмено съгласие за приемането им.В настоящия случай длъжникът писмено е заявил, че с подписване на договора за кредит декларира, че са му представени и е запознат с ОУ на банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при увреждане на отношенията между тях във връзка със сключване и изпълнение на настоящия договор.

Ответникът е твърдял и нищожност на клаузите по чл.4 и чл.10 от договора за кредит и т.4.2; т.4.7; т.4.8; чл.5.2; т.6 т.1 и т.17.5 от Общите условия, поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 т.3, т.10 и 12 от ЗЗП.Посочените клаузи се отнасят до определянето на лихвения процент и възможността на банката едностранно да променя общите условия след предварително уведомяване на кредитополучателя в писмена форма.По делото е установено от назначената съдебно - счетоводна експертиза, че банката не е променяла БЛП, размерът на лихвата и на вноската, уговорени с договора за кредит и погасителния план към него, поради което не е налице увреждане на ответника и не е създадено съществено неравновесие между правата на търговеца и потребителя.По тези съображения доводите за неравноправност на посочените клаузи по смисъла на чл.143 т.3 и чл.143 т.10 ЗЗП са ирелевантни за изхода на спора.

По изложените съображения касационната жалба на „Първа инвестиционна банка“АД е основателна, а жалбата на Т. Г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част и на основание чл.293 ал.1 ГПК следва да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

С оглед изхода на спора в полза на касатора „Първа инвестиционна банка“АД следва да се присъдят разноските по делото за трите инстанции в размер на 3548.43 лв, от които 1620лв юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г. о.

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 96 от 27.04.16г.,постановено по в. гр. дело № 54/16г. на Апелативен съд - Велико Т. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.422 ГПК за главницата за разликата над 15201.30 евро до 17 500 евро, за възнаградителна лихва по т.4 от договора за периода от 24.09.14г. до 14.03.15г. за разликата над 650.81 евро до 8576.90 евро, за неустойка по т.10 от договора за периода от 24.09.14г. до 24.03.15г. за разликата над 143.47 евро до 1232 евро, за разликата над 1405.89 лв до 2405.63 лв разноски в заповедното производство, както и в частта за деловодните разноски, и в отменената част ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл.124 ал.1 ГПК,че Т. К. Г., с ЕГН [ЕГН] дължи на „Първа инвестиционна банка“АД [населено място] допълнително още сумите, както следва: 2 298.70 евро главница /разликата над 15201.30 евро до 17 500 евро; 7926.09 евро /разликата над 650.81 евро до 8576.90 евро/ договорна лихва по т.4 от договора за периода от 24.09.14г. до 14.03.15г. и 1088.53 евро /разликата над 143.47 евро до 1232 евро/,ведно със законната лихва върху главницата от 17 500 евро, считано от 24.03.15г. до окончателното изплащане, както и сумата 999.74 лв /разликата над 1405.89 лв до 2405.63 лв/ разноски в заповедното производство, въз основа на договор банков кредит и договор за поръчителство от 9.01.2012г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена на 25.03.15г. по ч. гр. дело № 1196/15г. на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА Т. К. Г. да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД сумата 3548. 43 лв разноски за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.