РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Бисер Троянов
Членове:Надежда Трифонова
Иван Стойчев
при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Н. Люб. Димитров
като разгледа докладваното от И. С. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200748 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на подсъдимия В. В. Х. адвокат П. Н. срещу решение, постановена по ВНОХД № 142/24 г. по описа на САС – НО, с което съдът потвърдил изцяло присъда на Бл.ОС – НО по НОХД№ 986/2024г., с която подсъдимият на В. В. Х. на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.1, б“б“ , пр.1, вр. ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК вр. чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК е ОПРЕДЕЛЕНО наказание лишаване от свобода за срок“ от 6 години, което е намалено с 1/3 и подсъдимият е ОСЪДЕН на наказание лишаване от свобода за срок от 4/ЧЕТИРИ/ години, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
На основание чл.343г от НК и чл.49, ал.2 от НК на подсъдимия В. В. Х. е наложено и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ години.
С касационната жалбата се иска постановяване на решение, с което наказанието на подсъдимият да бъде намалено.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата на посоченото в нея основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, както и направеното искане за смекчаване на наказанието на подсъдимия.
Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е изцяло неоснователна, а определеното наказание е справедливо.
Същото становище се поддържа и от частния обвинител Ю. Ф. и повереника му адвокат А. както и от частните обвинители И. П. и Ф. П. и адвокат К. в качеството му на повереник на частните обвинители С. П., И. П., Р. М. и Ф. П.. Подсъдимият моли да му се намали наказанието.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за частично основателна.
Доводите за явна несправедливост на наказанието се изразяват в твърдения за игнориране, или омаловажаване на смекчаващи вината обстоятелства и надценяване на отегчаващите такива от страна на въззивния съд, в резултат на което неправилно било отказано приложението на чл. 55 и чл.66 ал.1 от НК.
Няма спор по делото относно това, че пред първата инстанция е било проведено, при спазване на съответните процесуални правила, съкратено съдебно следствие, в хипотезата на мл.371 т. 2 от НПК, с признаване от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това налага при индивидуализацията на санкцията последователно да се извършат няколко преценки. На първо място налице ли са предпоставките, за редуциране на наказанието по чл.55 ал.1 от НК . С други думи налице ли са многобройни или поне едно, но изключително по характера си смекчаващо вината обстоятелство. Ако са налице, до какво смекчаване на санкцията би се достигнало в конкретния случай по този ред. До какво конкретно смекчаване би се достигнало в конкретния случай по реда на чл. 58а ал.1 от НК, тоест при редукцията, която съдът е длъжен да извърши в случаите на съкратено съдебно следствие. И накрая при едновременно наличие на предпоставките чл. 55 и 58а от НК да се приложи този ред за смекчаване на наказанието, който е по - благоприятен за подсъдимия.
В конкретния случай, както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че не са налице предпоставките по чл.55 ал.1 от НК, тъй като възприетите от тях смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни по смисъла на цитирания законов текст и никое от тях няма изключителен характер.
Касаторът не претендира, а и обективно не се установява, някое от смекчаващите вината обстоятелства да има изключителен характер.. За да се извърши преценка за наличието на многобройност, касационната инстанция първо следва да се произнесе по доводите в жалбата, че не са били зачетени налични смекчаващи отговорността обстоятелства, а към групата на отегчаващите са добавени обстоятелства, които нямат такъв характер.
На първо място макар да не е получил много ясен отговор от въззивния съд доводът, че освен процедурно значение за ускоряване на производството, самопризнанието на подсъдимият е имало конкретен принос за изясняване на обективната истина, който следва да доведе до допълнително смекчаване на санкцията, е неоснователен. Вярно е, че възможността самопризнание с такива характеристики по изключение да доведе до допълнително смекчаване на отговорността извън задължителната и редукция по реда на чл. 58а ал.1 от НК е възприета в задължителната практика на ВКС. Съгласно т.7 на ТР№1 по ТД.1/2009г. на ОСНК при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. При преглед на материалите по досъдебното производство се установява, че подсъдимият не е имал, а и обективно не е могъл да има такова процесуално поведение, тъй като при първоначалните си обяснения, но също и при разпита си след привличането му като обвиняем е твърдял, че не помни нищо от процесната вечер, включително кой е управлявал автомобила.
Основателен обаче е доводът на защитата, че санкционирането по администрантивен ред, в т. ч. и по реда на чл.78а от НК е било отчетено от съдилищата по фактите във вреда на подсъдимия на две различни основания. Веднъж, само по себе си и веднъж, като източник на негативни характеристични данни, които са били анализирани в противовес на положителната характеристика, дадена от кмета на село Дебрен. Според настоящия състав това смешение на две релевантни сами по себе си обстоятелства действително е неправилно. Предходното санкционирането по административен ред е самостоятелно отегчаващо вината обстоятелство, особено когато предходните административни нарушения и престъплението предмет на наказателното производство засягат еднакъв обект, в конкретния случай обществените отношения свързани със спазване на правилата за движение по пътищата. Но що се отнася до характеристичните данни за подсъдимия Х., в конкретния случай те действително се установяват от характеристиката по местоживеене, еднозначно положителни са и следва безусловно да бъдат причислени към групата на смекчаващите вината обстоятелства.
Останалите споменати в касационната жалба смекчаващи вината обстоятелства са били възприети от САС като такива, но доводът за подценяването им при определянето на справедливия размер на наказанието се явява основателен. Констатацията на САС, че защитата хиперболизира влошеното здраве на подсъдимия няма обективна основа, така или иначе са представени медицински документи за претърпените увреждания от подсъдимия, чиято автентичност не е оспорена. Що се отнася до обстоятелството, че подсъдимият е най – малко пострадалият участник в процесното ПТП, споменато в мотивите на САС, то е обективно вярно, но няма разумна и справедлива причина да бъде изтъквано в негова вреда. Това че не е доказал, че е единственият, който се грижи за болния си баща, не означава, че влошеното здраве на единия от родителите му не го касае и не е от значение при преценката какво по размер да бъде наказанието му и особено основното наказание лишаване от свобода, предвидено в санкционната част на приложимата разпоредба на НК. Намерението му да създаде семейство и да продължи да учи също са от значение, особено с оглед на възможностите за ресоциализация след изтърпяване на наказанието.
Извън конкретния анализ на отделните релевантни за индивидуализацията обстоятелств, следва да се има в предвид и принципното положение, че индивидуализацията на наказанието не се извършва по аритметична формула или строго технически правила, а представлява основана на вътрешното убеждение на правоприлагащия орган преценка по справедливост. В рамките на тази преценка, настоящият състав на първо място приема, че смекчаващите вината обстоятелства, макар и много като номинален брой не са многобройни по смисъла на чл.55 ал.1 от НК. Като цяло те са свързани или с обстоятелства извън волята на подсъдимия или с положителна личностна промяна след деянието му, която обаче не заличава нито данните за неправомерно поведение преди деянието, нито завишената обществена опасност на самото деяние, извън изискуемото дори за подвеждането му под тежко квалифициран състав на транспортно престъпление, какъвто е процесният. Предходните съдебни инстанции обаче действително са подценили относителната тежест на смекчаващите обстоятелства. По отношение на проверявания въззивен акт това се установява и от мотивите му, обсъдени по – горе. В конкретния случай справедливото наказание е следвало да бъде определено в рамките на предвиденото от закона по смисъла на чл. 58а вр. с чл.54 от НК, при отчитане на правилото за по – благоприятния закон, но в значително по – голяма степен е следвало да се доближава до специалния минимум. Ето защо потвърденият с въззивния акт, конкретен размер на основното наказание от 6 години Лишаване от свобода се явява несправедлив и следва да бъде намален.
Като справедливо и адекватно на целите по чл.36 от НК настоящият състав намира наказанието лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца. След задължителната му редукция с една трета, подсъдимият следва да изтърпи наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години.
Макар номиналният размер на това наказание и обстоятелството, че подсъдимият не е бил осъждан, да позволяват приложението на чл. 66 ал.1 от НК, в конкретния случай отлагането на изтърпяването му не би постигнало целите нито на генералната, нито на специалната превенция по чл.36 от НК. Макар и намалено по размер, наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно, за да има реален поправителен ефект върху подсъдимия, но също и за да има реално предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Що се отнася до комулативното наказание Лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 години, от една страна то не надвишава с повече от 3 години размерът на определеното за изтърпяване наказание Лишаване от свобода от 3 години, тоест не подлежи на редукция. Отделно от това настоящият състав намира, че комплексната санкция, след намаляването на основното наказание лишаване от свобода е справедлива и адекватна на целите по чл. 36 от НК и без намаляване на кумулативното наказание лишаване от право.
Предвид направени от частното обвинение искания и представени договори за правна помощ с предмет процесуално представителство пред настоящата инстанция подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените от частните обвинители деловодни разноски в касационното производство, както следва: 1. На Ю. М. Ф. сумата от 2500лв, 2. На Ф. И. П. сумата от 600лв. 2. На С. И.а П. сумата от 600 3. На И. И. П. сумата от 600лв и на Р. И. М. сумата от 600лв.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение, постановена по ВНОХД № 142/25 г. по описа на САС – НО, като: НАМАЛЯВА размера на наказанието Лишаване от свобода, наложено на подсъдимия В. В. Х. от 4 години на 3 години.
ОСЪЖДА подсъдимия В. В. Х. да заплати, направените от частните обвинители деловодни разноски в касацинонното производство, както следва:
1.На Ю. М. Ф. сумата от 2500лв, 2. На Ф. И. П. сумата от 600лв. 2. На С. И.а П. сумата от 600 3. На И. И. П. сумата от 600лв 4.На Р. И. М. сумата от 600лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.