ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414

гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Костадинка Недкова

Членове:Николай Марков

Галина Иванова

като разгледа докладваното от Г. И. К. търговско дело № 20238002900003 по описа за 2023 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба за отмяна от А. К. М. и И. Г. М., с която искат на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК да бъде отменено решение № 261878 от 19.03.2021 г. по в. гр. д. 15 783/19 г. на II Е състав СГС, в частта, с която били отхвърлени исковете им, както и решение по гр. д. 38 644/16 г. на СРС и постановените определения № 455 /3.6.2022 г. и определение № 234 от 01.08.20211 по гр. д. 3135/21 г. по описа на IV ГО на ВКС. Излагат съображения относно нарушеното им право на участие в процеса. Считат, че следва да се отмени решението в неговата цялост.

Позовават се на това, че не са получили ефективно правно средство за защита. За да бъдело гарантирано това право съгласно чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧ и чл. 47 и чл. 52 от ХОП, следвало властта да прояви „усърдие“. В настоящия казус такова не било осъществено. Въззивният съд не бил се произнесъл съобразно задълженията си, а бил възпроизвел решението на първата инстанция, в цели негови изречения. Съдебното производство било се развило формално.

В касационното производство били нарушени правата им като препис от молбите им не бил изпратен на „Лион трейдинг“ ООД и не било получено неговото становище в производствата по чл. 247 и чл. 250 от ГПК. Било постановено определението от 01.08.2022 г. № 234 по гр. д. 3135/1 г. ВКС, IV ГО, с което съдът бил се произнесъл по искане за допълване на определението на основание чл. 250 от ГПК. Ако съдът бил изчакал срока и получил становище от тези страни, крайният резултат по делото щял да бъде различен. Така и правото им на защита било нарушено. Освен това, произнасяйки се на 01.08.2022 г., Върховният касационен съд бил пропуснал да се произнесе по отношение на искането по чл. 247 от ГПК. В производството по чл. 288 от ГПК касационният съд бил направил изводи относно правилността на въззивното съдебно решение, като постановил диспозитив за недопускане на касационно обжалване. Това противоречие следвало да се отстрани по реда на поправка на явна фактическа грешка. Освен това проверката за законосъобразност следвало да се извърши по реда на чл. 290 от ГПК.

Налице било ограничаване правото на И. М., участвайки в съдебните производства пред отделните инстанции да получи ефективна защита спрямо действително заявената искова претенция. За разлика от другите ищци А. М. и „Лион трейдинг“ ООД, той, И. М., бил формулирал следния петитум: „клаузите на т. 4 във вр. с т.4.1а, т. 4.3, т. 5.3. и т. 17 от договора за банков ипотечен кредит на физическо лице TR26969607 от 16.06.2010 г. с анексите към него и действащите към тях Общи условия, да бъдат прогласени за нищожни.“ В тази част липсвало произнасяне. Искането му за допълване било оставено без уважение, въпреки, че в същия петитум бил пояснил, а в текста на исковата молба бил ги индивидуализирал. Спрямо тази искова претенция, с която сезирал съда, липсвало произнасяне с така постановеното първоинстанционнно решение от 17.01.2019 г. по гр. д. 38 644/16 г. В тази връзка депозирал молба за допълването на решението по чл. 250 от ГПК, но първоинстанционният съд оставил без уважение молбата му за допълване.

Въззивният съд не бил разграничил отделните искови претенции, така както били действително предявените от ищците искове.

Сочи, че поставеният от него правен въпрос: „Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените във въззивната жалба възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както и да основе решението си на цялостен анализ на събраните по делото доказателства?“, с твърдение, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не получил отговор в определението на ВКС. ВКС в определението си не бил се произнесъл по това основание за допускане касационно обжалване. Това било пример за отказ за правораздаване.

Аналогично на това, било обстоятелството, че липсвало произнасяне по заявеното искане за неравноправност на основание чл. 143, т. 9, (т. 10) от ЗЗП. Въззивният съд не бил се произнесъл по посоченото основание и поради това било нарушено правото на защита на молителя И. М.. Кредитополучател и солидарни длъжници имали два варианта – да подпишат договора /анекси/ ОУ или да откажат да ги подпишат, но нямали фактическа възможност да променят клаузите в тях /относими процесните клаузи/, още повече при анексите - ако потребителят откаже да ги подпише, следвало обявяване кредита за предсрочно изискуем и връщане на целия дълг, като не счита, че това е проява на равнопоставеност между страните, нито индиция за инидивидуално договорени клаузи в анексите. Ако въззивният съд бил преценил правилно всички клаузи, щял да установи, че в случая бил осъществен съставът на чл. 149, т. 9 от ЗЗП, както и че е налице открито нарушение на чл. 5, чл. 8 и чл. 9 от Директива 2005/29 ЕТО на ЕП и Съвета от 11.05.2005 г., относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители и на тези основания, щял да обяви всички процесни клаузи за нищожни. Въззивното съдебно решение било постановено в нарушение на закона. Липсата на произнасяне по посочения правен въпрос, означавало отказ от правораздаване и в трите фази на съдебния процес.

Въззивният съд не бил се произнесъл и по правния въпрос относно нищожността на клаузите в противоречие на чл. 58, ал. 2 и чл. 59 ал. 2 от ЗКИ. Правният въпрос: „Нарушено ли е изискването за добросъвестност и неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 от ЗЗП клаузата за лихва в потребителски договор, при която има разминаване и несъответствие между стойността/процента, записан в договора за компонента, който образува лихвата и неговата действителна пазарна стойност/цена?“ Така липсвало произнасяне и не можело да се установи нищожността на клаузите, поради което била налице хипотезата на чл. 303, ал.1 , т. 5 от ГПК. Въззивното решение било влязло в сила в нарушение на правната сигурност.

Неизпълнението на императивни задължения от съда по в. гр. д. 15 783/19 г. и гр. д. 3135/21 г. и нарушаването на основните принципи, регламентирани в чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията и чл. 47 и чл. 52, пар. 3 от ХОП било довело до накърняване на правото на надлежно и ефективно участие в процеса. Молят да се отмени решението на въззивния съд. Ответникът „У. Б. АД оспорва искането.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съгласно чл. 306, ал. 1 от ГПК, така както е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение 7/31.07.2017 г. по тълк. д. 7/14 г. на ОСГТК на ВКС, молителите съгласно диспозитивното начало, предвидено в чл. 6 от ГПК следва да очертаят обхвата на производството за отмяна, като подробно изложат твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна.

Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези обосновават неправилност на влязлото в сила съдебно решение. Наличието на точно и мотивирано изложение на посочените основания, съгласно които съдът може да даде правна квалификация по чл. 303 от ГПК е въпрос на редовност на молбата за отмяна. Целта на производството е да се даде възможност на заинтересованите страни, чийто права са засегнати от влязло в сила съдебно решение, да получат основание да попълнят делото с доказателства относно релевантни факти за проведеното исково производство. Извън целта на нормата на чл. 303 от ГПК е да се преразгледат правните изводи на въззивния съд относно приложението на материалноправни или процесуланоправни норми.

В настоящия случай, по отношение на сочените от молителите доводи, не може да се установи наличие на очертаните основания за отмяна в чл. 303, ал.1 от ГПК. Изложените от молителите твърдения не могат да бъдат дефинирани като нарушения на ефективното им право на защита. Преди всичко, следва да се посочи, че отмяна е поискана и е допустима само по отношение на влязлото в сила въззивно съдебно решение.

Производството пред ВКС, по реда на чл. 288 от ГПК, не е част от производството пред въззивния съд. Всички доводи на молителите по отношение на определението по чл. 288 от ГПК, постановено от Върховния касационен съд, са свързани с правилността на същото. Твърденията на молителите, че определението е неправилно не могат да се разглеждат в производство по чл. 303 от ГПК. Мотивите на Върховния касационен съд, при определяне предпоставките по чл. 280 от ГПК, са свързани със специфичната му правораздавателната дейност за селектиране на касационните жалби, съгласно посочените основания в тази правна норма. Съдът се произнася по съответствието на поставените от касаторите правни въпроси с обосноваване на основания за допускане касационно обжалване, съгласно предвиденото в чл. 280 от ГПК. С определението не се разрешава спора между страните по същество. Ето защо не може самостоятелно да се разглежда посочения правен акт, като подлежащ на самостоятелна отмяна, на основание, предвидено в чл. 303, ал. 1 от ГПК.

Твърдението на молителите, че препис от молбите им, подадени по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК, с искане за допускане на явна фактическа грешка и допълване на определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не бил връчен на „Лион трейдинг“ ООД, не може да обуслови основание за отмяна, тъй като на първо място, молителите не биха могли да упражняват права на друго лице, на второ място, като страни в исковия процес, молителите и „Лион трейдинг“ ООД нямат насрещни права. Молителите и търговското дружество са обикновени другари и не се дължи препис от молбите, подадени по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК на това лице. Поради това, сочените изводи от молителите не могат да обусловят извод, че сочените според тях нарушения при произнасянето на ВКС по реда на чл. 288 от ГПК, са основание за отмяна – нарушено право на участие на молителите в процеса. Нарушеното право на защита на страната в процеса, може да обуслови основание за отмяна, ако е налице невъзможност на страната да изложи доводите си, да участва в делото. Но не може да се обсъждат конкретно изложените мотиви на Върховния касационен съд и тяхната правилност. В случая не се твърди нарушение на процедурата по произнасяне на основание чл. 288 от ГПК и засягане процесуалните правила за изразяване на становище и упражняване на правата от молителите.

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е извънредно производство, което се развива, само при наличие на твърдение за неправилност на въззивното съдебно решение, предвидена в някои от хипотезите на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са основание за касационно обжалване на въззивното съдебно решение, което средство е предоставено на засегнатите страни в предвидените процесуални срокове. Само, ако страната твърди, че вследствие нарушаване на правилата за участие в процеса, не е могла да упражни правата си за защита срещу допуснати съществени процесуални нарушения по реда на чл. 258 и чл. 260 от ГПК, респ. чл. 281 и чл. 290 от ГПК, може да се приеме, че е налице твърдение на факт, който може да се свърже с правно основание за отмяна, съгласно чл. 303, ал. 1 от ГПК. В случая твърденията на страната не са свързани с посоченото основание на чл. 303, ал.1 , т. 5 от ГПК. Твърденията на молителите са свързани с основания за допуснати съществени процесуални нарушения, което обстоятелство, не може да се подведе по нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК или някоя от другите хипотези на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Не могат да се преценяват в това производство твърденията за неправилност на въззивното съдебно решение.

Налице е и изчерпване на предвидения в ГПК процесуален ред за поправка на решенията, допускане поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 от ГПК и допълване на основание чл. 250 от ГПК, на определението по чл. 288 от ГПК.

Соченото противоречие между мотиви и диспозитив на определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, така както е мотивирано от молителите, не може да представлява основание за отмяна. Изложените доводи от молителите по същество представляват оплаквания за неправилност на направените изводи от ВКС. Нормата на чл. 296, т. 3 от ГПК предвижда, че с постановяване на определението за недопускане касационно обжалване, влиза в сила решението по делото. Следователно, като окончателен акт, същият не подлежи на промяна, предвид нормата на чл. 253 от ГПК. Определението, с което се слага край на делото не може да бъде изменяно или отменяно от съда, който го е постановил. В този смисъл не могат да се разгледат доводи, различни от основанията за отмяна съгласно чл. 303, ал. 1 от ГПК и да се проверява правилността на определението, постановено от ВКС по реда на чл. 288 от ГПК. Сочените от молителите и квалифицирани от тях като нарушения на процесуалните изисквания, на определението по чл. 288 от ГПК, не се включват в хипотезата на чл. 303, ал. 1 от ГПК.

Твърдението на И. М. за това, че липсва произнасяне по иска му за „нищожност на клаузите на т. 4, вр. т. 4.1а, т. 4.3, т. 5.3 и т. 17 от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице“ не почива на осъщественото произнасяне от въззивния съд, така както е видно от въззивното съдебно решение. Същият извод се налага и по отношение на твърдението за липса на произнасяне и мотиви по отношение твърдението за наличие на основание съгласно чл. 143, т. 9 (т.10) от ЗЗП. Изложените съображения в разглежданата молба (за нарушение на чл. 58 и чл. 59 от ЗКИ) представляват оплаквания за материална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, което не е основание за отмяна, свързано с нарушено право на защита, както и не могат да се установят други основания за отмяна съгласно чл. 303 от ГПК. Молбата за отмяна ще е допустима, само ако се твърди и следва да се установи, че правото на защита е нарушено. В случая не може да се установи от твърденията на това основание, доколкото са изложени мотиви от въззивния съд за неоснователност на иска на соченото основание. Дали са правилни тези мотиви не представлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Правилността на произнасянето на съда не засяга правото на защита на страната в процеса, след като е упражнено. Обстоятелството, че е налице отхвърляне на исковете, частично, не означава, непроизнасяне на съда. Неправилността на материално-правните изводи, както и допуснатите съществени процесуални нарушения на въззивната инстанция, не са предвидени като основание за отмяна. В случая няма изложени основания, които могат да се подведат под нормата чл. 303, ал. 1 , т. 5 от ГПК. Твърдението за отказ от правораздаване, поради липса на произнасяне по посочените основания, се изключва от основанията за отмяна. Данните по делото сочат за разгледани искове, като сочените основания са свързани с основания за неправилност на въззивното съдебно решение, които не могат да съставляват основание за отмяна, предвидено в чл. 303 от ГПК. Дейността на съда се извършва по предвидени в законите правила и в определените срокове. Спазването на процесуалните правила, респ.

твърдението за тяхното нарушаване – необсъждане на всички доводи и възражения, респ. обсъждане на всички сочени права и задължения при приложение на конкретни правни норми (чл. 58, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ), са оплаквания, свързани с правилността на съдебното решение, извън конкретните основания, предвидени в чл. 303, ал. 1 от ГПК. Сочените основания за нарушение правото на справедлив съдебен процес и принцип на правна сигурност – чл. 6 и правото на ефективно правно средство за защита съгласно чл. 13 КЗПЧОС във връзка с Допълнителен протокол към КЗПЧОС (протокол 1), не могат да се свържат с основанията за отмяна и конкретно – нарушеното право на защита чрез участието в гражданския процес. Участието в гражданския процес, използване на всички, предвидени в ГПК правни средства за защита и изчерпване на институционалния ред, следва да се приеме, че предоставя достъп до съд и при предоставено ефективно правно средство за защита. Изходът на спора за молителите и оплакванията, които правят срещу обсъждането от съдилищата на техните доводи и възражения, не може да представлява соченото от тях основание. Наличието на правно средство за защита е осигурено. Соченото от молителите основание, се свързва не с липсата на такова ефективно правно средство за защита, а с оплаквания относно съдържанието на произнасянето на Върховния касационен съд. Това оплакване, не представлява основание за допускане разглеждане на молба за отмяна, поради нарушено право на участие на молителите в процеса. Същите мотиви следва да се отнесат и към позоваването на чл. 47 и чл. 52 от ХОП. Отговорът на съда по съществото на спора, без посочване на факти, които могат да се свържат с основанието за отмяна по реда на извънредния способ, не може да бъде предмет на разглеждане.

Доводът за нееднакво приложение на правилата на чл. 250 от ГПК, в процеса пред ВКС, осъществен по реда на чл. 288 от ГПК и друг процес по ч. т.д. 783/18 г., ВКС, II ТО, не установява различно приложение на закона.

Посоченото разрешение по цитираното дело и произнасянето на ВКС по реда на чл. 288 от ГПК, не дават различно разрешение на правния въпрос относно приложението на чл. 250 от ГПК, след произнасяне на ВКС по реда на чл. 288 от ГПК, респ. чл. 274, ал. 3 вр. чл. 288 от ГПК. Изрично ВКС в определението, постановено по искане по чл. 250 от ГПК, от 01.08.2022 г. е посочил, че не са налице предпоставките за това и всички доводи на молителя са разгледани. В цитираното от молителя определение също резултатът, който е обусловен е за недопускане допълване на определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280 от ГПК.

Не може да се приеме, че е налице основание за отмяна на определението по чл. 288 от ГПК при сочените от молителите обстоятелства – според тях липса на произнасяне по всички заявени в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. Нормата на чл. 303, ал. 1 от ГПК предвижда правни основания, съгласно които се отменя влязло в сила въззивно съдебно решение, постановено в исковия процес. Извън тези основания, не може да се образува производство по реда на чл. 303 от ГПК По всички изложени съображения, следва да се посочи, че молбата за отмяна, подадена от А. М. и И. М. е недопустима, като необосноваваща основание за отмяна съгласно чл. 303, ал. 1 от ГПК и не подлежи на разглеждане.

Отправено е искане за преюдициално запитване, на основание чл. 267 от ДФЕС. Поради недопустимостта на производството, липсата на конкретен правен спор, не са налице предпоставки за отправяне на преюдициално запитване.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване, на основание чл. 267 от ДФЕС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А. К. М. и И. Г. М. за отмяна на решение № 261878 от 19.03.2021 г. по в. гр. д. 15 783/19 г. на II Е състав СГС.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. 3/23 г. по описа на Върховния касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение.

Определението в частта относно прекратяване на производството по делото може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.