Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. Т. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 4303 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ф. Р. ЕООД, чрез адв. Т. срещу Решение №939/14.02.2023г., постановено по адм. д. №8992/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (PA) № Р-22221018005297-091-001/29.01.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта изменена и потвърдена с Решение №1118/23.07.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с което на „Ф. Р. ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 15 272, 20 лв. и лихви за забава в размер на 3 814, 06 лв., корпоративен данък за довнасяне за 2016 г. в размер на 20 215 лв. и лихва за забава на стойност 7 862, 02 лв. и корпоративен данък за 2017 г. в размер на 57 607. 65 лв. и съответната лихва за забава в размер на 16 563. 53 лв.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционня съд не е изследвал въпроса за надлежно подписване на ревизионния акт, ревизионния доклад и заповедта за възлагане на ревизията при спазване на изискванията за валидно електронно подписване с квалифициран електронен подпис съгласно Регламент (ЕС) №910/2014г. и ЗЕДЕУУ. Твърди се още, че решението е постановено при неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт и прогласяване на нищожността му или отмяната му като незаконосъобразен. Алтернативно се отправя искане решението да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. М. оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за касационната инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт (PA) № Р-22221018005297-091-001/29.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта изменена и потвърдена с Решение № 1118/23.07.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с което на „Ф. Р. ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 15 272, 20 лв. и лихви за забава в размер на 3 814, 06 лв., корпоративен данък за довнасяне за 2016 г. в размер на 20 215 лв. и лихва за забава на стойност 7 862, 02 лв. и допълнителен корпоративен данък за довнасяне за 2017 г. в размер на 57 607. 65 лв. и съответната лихва за забава в размер на 16 563. 53 лева.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че акта е издаден в съответствие с материалния закон.

Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви в постановеното от него решение, предмет на касационен контрол. Административен съд – София-град не е формирал самостоятелни правни изводи, а е възприел установените в хода на ревизионното производство. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е възпроизвел почти изцяло и дословно правните изводи, направени в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - София, които е използвал вместо мотиви в съдебния акт. В решението изобщо не са обсъдени конкретните възражения на ревизираното лице срещу констатациите в ревизионния акт и ангажираните във връзка с тях доказателства, а вместо мотиви съдът изцяло и дословно е пренесъл констатациите и изводите от решението на директора Дирекция "ОДОП"- София. Или в обобщение, в обжалваното решение липсват изложени собствени съображения от фактическа и правна страна от състава на съда относно това, кои обстоятелства приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. По така процедирания начин следва да се приеме, че в обжалваното съдебно решение липсват мотиви, тъй като съдът не е установил фактическата обстановка по делото и вследствие на това не е изложил собствени правни изводи. Липсата на собствени мотиви води до невъзможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимите материалноправни разпоредби. По този начин настоящият касационен състав не може да провери правилността на решението по същество, с оглед допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване и неустановяване на фактическата обстановка по делото и неизлагане на собствени мотиви за законосъобразност на обжалвания пред него ревизионен акт.

Като не е осъществил собствен анализ и обсъждане на възраженията и доказателствата, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на съдебното решение на практика при липса на мотиви.

По изложените съображения, обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд - София-град за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на правния спор.

С оглед възраженията в касационната жалба, при новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди и възражението на дружеството за липса на компетентност на органите по приходите, които са издали ревизионният акт в съответствие с представените доказателства и да извърши проверка относно валидността на положените електронни подписи от органите по приходите, а при необходимост по делото може да бъде назначена и СТЕ, която да отговори на въпроса, подписани ли са надлежно с валиден електронен подпис ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №939/14.02.2023г., постановено по адм. д. №8992/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА