Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 4409/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, срещу решение № 1160/23.02.2023г., постановено по адм. дело № 10371/2020г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221919006169-091-001/09.06.2020 г., потвърден изцяло с Решение № 1299/20.08.2020 г. от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ при ЦУ на НАП.

Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът – "АКБ Транс Ем" ЕООД, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Правилно първоинстанционният съд в решението си е приел, че отказаното право на данъчен кредит по доставките към ответника е мотивирано в ревизионния доклад и ревизионния акт единствено на базата на съмнения за липса на реални доставки.

Органът по приходите е отказал правото на ответника да приспадане данъчен кредит по спорните доставки, като е обсъждал основно въпроса с кадрова обезпеченост при доставчика. Единствено липсата на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици не може да ограничи правото на получателя по доставки на стоки и услуги да приспадне данъчен кредит за платени от него стоки и услуги, ползвани за целите в дейността му, при липса на данни за данъчна измама, каквато в настоящия случай не е установена.

Видно от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, включително заключението на ССчЕ се констатира, че по процесните фактури е извършвано осчетоводяване при издателя и получателя им, въз основа на които е настъпило данъчното събитие, начислявано е ДДС, отразено е като задължение към бюджета, възникнало е правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл се явява заключението на вещото лице изготвило ССчЕ, което сочи, че процесните фактури по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит са намерили отражение в справките декларации по ЗДДС на дружеството.

Кадровата и техническата обезпеченост на дружеството е изследвана от експертизата по доставчици. При извършената проверка в информационната система на НАП се констатира, че в дружествата доставчици към разглеждания период са били назначени на работа лица по трудов договор за извършване на процесните доставки, т. е дружествата са имали кадровата обезпеченост. Същото касае и техническата обезпеченост, за която по делото са приложени документи за собствени на ревизираното дружество и ползвани от него под наем товарни автомобили и техника.

Правилен е изводът на съда, че с процесните фактури се отразяват вярно стопански операции, поради реално извършени доставки, като в тази връзка правилно е увеличен финансовия резултат по ЗКПО за целите на данъчното облагане.Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение, намира, че не са налице сочените касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1160/23.02.2023г., постановено по адм. дело № 10371/2020г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ