Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 5695/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П. З. от гр. Димитровград чрез адв. Б. Бойчевсрещу т. 4, б. „а“, първи абзац от заповед № АД – 550 - 05 -101/21.07.2015 г. на председателя на Народното събрание (обн. ДВ, бр.60/07.08.2015 г.). В жалбата се излагат твърдения за наличие на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал.1 АПК за оспорване на процесната заповед, тъй като многократно, пряко, лично и непосредствено жалбоподателят бил засегнат от оспорената част, когато е внасял държавна такса от 20 лв. за обявление на оспорването по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Закона за Държавен вестник (ЗДВ) във връзка с чл. 188 АПК по заведени от него адм. дела - № 441/2016 г. и № 451/2016 г. на Административен съд – гр. Хасково и адм. дело № 438/2016 г. на Административен съд – гр. С. З. В жалбата се сочи, че оспорената част от заповедта има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал.1 АПК и чл. 1а ЗНА, тъй като има многократно правно действие за неопределено време и занапред, засяга неограничен и неопределен брой лица, съдържа общи правила за поведение и не е изключена от оспорване със закон – аргумент от чл.2, ал. 2, т. 3 АПК. Твърди се от Запрянов, че трайно установената съдебна практика е приела, че подзаконовият нормативен акт се квалифицира като такъв по характера му, а не по наименованието му и съгласно преките и непосредствени разпоредби на чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България има право да обжалва всички административни актове, които го засягат – решение № 21/26.10.1995 г. по конст. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд на Р. Б. В същия смисъл жалбоподателят цитира и решения по адм. дела № 572/2022 г. и № 6334/2022 г. на Върховния административен съд. Сочи се от жалбоподателя, че пороците на оспорения акт са по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Твърди също така, че проектът за посочения нормативен акт не е публикуван поне 30 дни преди издаването му, с което били нарушени принципите на откритост и прозрачност, съгласуваност и необходимост, стабилност и предвидимост, обоснованост и пропорционалност, а така са лишени заинтересованите лица да изразят становища и възражения по аргумент от чл. 26 ЗНА. Според жалбоподателя ответникът не е публикувал нито доклада, нито мотивите, нито оценката на въздействието по чл. 20 ЗНА на процесната заповед, нито е провел обсъждане на проекта. Сочи, че липсват мотиви за причините, които налагат приемането на оспорената част, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, вкл. финансовите, като и липсва и анализ на съответствие с правото на Европейския съюз, а така е нарушена особено съществено процедурата по издаването на оспорената част – аргумент от чл. 28 ЗНА. За напълно произволно според жалбоподателя ответникът е определил таксата от 20 лв. за обява до 1/2 стандартна страница от неофициалния раздел на Държавен вестник, без да е изготвена калкулация и разходо-оправдателна сметка за необходимите материално – технически и административни разходи по предоставяне на посочената услуга – аргумент от чл. 2, ал. 2, чл. 4, б. „о“ и 2 от Закона за държавните такси (ЗТ) във връзка с чл. 9, ал. 2 ЗДВ. За особено съществен порок на процесната заповед в оспорената й част Запрянов сочи, че тя е нищожна, която произтича от неспазване правилата на ЗНА - чл. 10 и чл. 11, ал. 3 от посочения закон. Иска се обявяване за нищожна или да се отмени като унищожаема оспорената част от процесната заповед на председателя на Народното събрание. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. По делото са депозирани и писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Б. Б., в което се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на ответника.

Ответникът председателя на Народното събрание на Р. Б. чрез пълномощника му юриск. М. Г. оспорва жалбата на П. З. с твърдение, че същата е недопустима, тъй като процесната заповед на практика е отменена с последващата заповед № АД – 650 – 05 -134/29.08.2016 г. на председателя на Народното събрание. Развити са съображения за законосъобразност на оспорената част от заповедта на председателя на Народното събрание от 21.07.2015 г. В съдебно заседание юриск. М. Г. поддържа изразеното становище и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Представителят на Върховна прокуратура в писмено заключение счита, че жалбата е допустима и по същество е основателна.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че жалбата е процесуално допустима и по същество е основателна поради следните съображения:

Жалбата на П. З. е насочена към т. 4, б. „а“, първи абзац от заповед № АД – 550 - 05 - 101/21.07.2015 г. на председателя на Народното събрание (обн. ДВ, бр.60/07.08.2015 г.). Тази заповед има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 АПК, тъй като се отнася до неопределен и неограничен кръг адресати и има многократно действие. Оспореният акт се отнася до възложената по силата на законова делегация на чл. 9, ал. 2 от Закона за Държавен вестник (ЗДВ) на председателя на Народното събрание на Р. Б. Със заповеди същият издава заповеди, каквато е процесната с определяне размера на таксата, в случая оспорената т. 4, б. „“, първи абзац от заповедта от 21.07.2015 г.

Правният интерес за П. З. да оспори частично процесната заповед е налице по смисъла на чл. 186 АПК. За обосноваването му жалбоподателят е представил решения по дела пред Административните съдилища в гр. Хасково и в гр. С. З. цитирани в жалбата и от тях се установява, че същият нееднократно е заплащал процесната такса при оспорване на подзаконови нормативни актове. Това установява правният интерес на жалбоподателя да оспори заповедта на Председателя на Народното събрание от 21.07.2015 г. в посочената част за таксите за обнародване в неофициалния раздел на Държавен вестник (ДВ) за призовки на съдилища, обявяване на конкурси, обявления и съобщения на министерства и други ведомства на бюджетна издръжка, общини и техните органи с обем до 1/2 стандартна страница – 20 лв., като тази такса е определена, считано от 01.01.2016 г.

При така установеното няма законна пречка жалбата да се разгледа по същество.

Както вече се посочи оспорва се една част от заповед № АД – 550 - 05 - 101/21.07.2015 г. на председателя на Народното събрание, а именно: т. 4, б. „а“, първи абзац, поради което същият е овластен от закона да определя размера на таксите в неофициалния раздел на ДВ, каквато е и посочената част, която се оспорва – арг. от чл. 76 АПК, предл. 2.

В жалбата са посочени редица допуснати нарушения по процедурата по издаването на заповедта от 21.07.2015 г., свързани с пороци по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК според твърденията на жалбоподателя. Първото от тях според П. З. е непубликуване на проекта на процесната заповед 30 дни преди издаването й, каквото задължение е предвидено в чл. 26 ЗНА.

Разпоредбата на чл. 76 АПК регламентира, че нормативните актове се издават от органи, определени в Конституцията на Р. Б. или овластени от закон. Както вече се посочи с чл. 9, ал. 2 ЗДВ председателят на Народното събрание е овластен от ЗДВ, поради което при изработването на проекта за процесната заповед следва да се спазват процедурните правила, регламентирани в ЗНА.

С административната преписка по делото са представени копие на частично оспорената заповед, извлечение от ДВ, бр. 60/07.08.2015 г., копие от докладна записка с рег. № АД – 556 – 14 – 2/21.07.2015 г. от директора и главен редактор на ДВ до главния секретар на Народното събрание, копие на докладна записка с рег № АД – 556 – 14 – 2/21.07.2015 г. от главния секретар на Народното събрание до председателя на Народното събрание, копие от заповед №АД – 650 – 05 – 134/29.08.2016 г. на председателя на Народното събрание, с която се отменя процесната заповед, , извлечение от ДВ, бр. 69/02.09.2016 г.

При наличните доказателства, представени от ответника по делото се установява, че при издаването на заповедта не са спазени изискванията по чл. 26 и чл. 28 ЗНА, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на оспорената заповед в оспорената й част. Липсват писмени данни за осъществени обществени консултации преди приемането на нормативния акт, липсват и доказателства за публикуването проекта за нормативния акт на интернет – страницата на Народното събрание. Не са представени и постъпили предложения, респ. възражения от обществените консултации, поради което не са изпълнени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 – 5 ЗНА. поради което следва да се приеме, че такива консултации не са проведени.

По отношение на изискванията, съдържащи се в чл. 28, ал. 2 ЗНА, тази разпоредба също не е спазена при издаването на заповедта от 21.07.2015 г. Докладните записки, представени с административната преписка не съдържат мотиви на нормативния акт, нито има доклад към акта, както е предвидено от законодателя. Няма и доказателства и за изпълнение изискванията на чл. 28, ал. 4 ЗНА, поради което обосновани са възраженията на жалбоподателя за неизпълнение на процедурата по издаването на подзаконовия нормативен акт.

Неоснователно е възражението на ответника по делото в депозираното становище на 24.11.2023 г., че с последваща заповед мълчаливо е отменена заповедта от 21.07.2015 г. Изменението, съответното отмяната на нормативен акт се извършва с изрична разпоредба на друг нормативен акт, което изрично е разпоредено от чл. 11, ал. 3 ЗНА. Същото се отнася и до допълнение на нормативен акт. Видно от представената по делото заповед № РД – 650 – 05 – 134/29.08.2016 г. липсва изрична отмяна на заповедта, която частично е оспорена от П. З., поради което изложеното от ответника възражение е неоснователно. Видно от приложената по делото заповед № АД – 48 – 350 – 48/02.02.2023 г. с нея изрично се отменя заповед № АД – 850 – 05 – 203/27.09.2018 г., но не и процесната заповед. Неоснователни са доводите на ответника, че в оспорената заповед по отношение на. в т. 4, б. „а“, първи абзац не е променена таксата от предходните години, но това не означава, че издателят на заповедта се освобождава от задължението да спази предвидената в ЗНА процедура по издаване на нормативния акт. Позоваването на заповедта от 13.07.2023 г., посочена по – горе не променя изводите за неспазена процедура, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до отмяна на оспорената част на подзаконовия нормативен акт на председателя на Народното събрание.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение счита, че т. 4, б. „а“, първи абзац от заповед № АД – 550 - 05 -101/21.07.2015 г. на председателя на Народното събрание (обн. ДВ, бр.60/07.08.2015 г.), като незаконосъобразна следва да бъде отменена в посочената част. В този смисъл вече е формирана съдебна практика - решение по адм. дело № 572/2022 г. на ВАС, Второ отделение, оставено в сила с решение по адм. дело №6334/2022 г. на петчленен състав на ВАС, Втора колегия, както и решение по адм. дело № 5694/2023 г. на ВАС, Второ отделение.

Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски и такива се присъждат в размер на 528 лв. с оглед направеното възражение на ответника по делото чрез юриск. М. Г. за прекомерност на разноските – чл. 78, ал. 5 ГПК. В този смисъл сумата от 528 лв., която следва да се присъди на жалбоподателя е образувана от заплатените такси за оспорване и за обявление в ДВ, както и 500 лв. за адвокатски хонорар. Този размер съдът определя, като се вземе предвид сложността на делото от фактическа и правна страна, провеждането му в едно съдебно заседание по същество без явяване на жалбоподателя или неговия пълномощник. В този размер не се включва посочената сума в списъка по чл. 80 ГПК за пътни разноски, като билети и гориво, тъй като не представляват разноски по делото поради липса на данни такива да са направени.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ т. 4, б. „а“, първи абзац от заповед № АД – 550 - 05 -101/21.07.2015 г. на председателя на Народното събрание на Р. Б. (обн. ДВ, бр.60/07.08.2015 г.), в сила от 01.01.2016 г.

ОСЪЖДА Народното събрание на Р. Б. да заплати на П. З. от гр. Димитровград, Хасковска област направените по делото разноски в размер на 528 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, петчленен състав в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА