Р Е Ш Е Н И Е

№ 425

София, 28.06.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г. д. № 1517 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Народното събрание на Република България, чрез юрисконсулт Л. Т., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд № 1365/07.11.2022г. по в. г.д.№1492/2022г. в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния Районен съд – Варна, с което касаторът е осъден да заплати на Д. Г. Й. сумите, както следва: 20 990,62 лв. – неполучена от ищеца основна заплата за периода от 26.08.2019 г. до 16.07.2020г., вкл., в резултат от съществено нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба – 22.12.2020г. до окончателното изплащане; 2 979,14 лв. – мораторна лихва върху главницата от 20 990,62 лв., считано от деня на увреждането (25.02.2019 г.) до датата на предявяване на иска.

Касационното обжалване е допуснато с определение №319/24.01.2024г. по обобщения и уточнен от съда (съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) правен въпрос: за обема на отговорността за вреди от незаконно прекратяване на служебното правоотношение, изразяващи се в неполучаване на месечен доход и обезщетен ли е служителят за същите, когато е получил максималния размер на обезщетението, определено в специалния закон (ЗДСл), в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане...