О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4600

София, 15.10.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2016 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Академика 2011 ЕАД, представлявано от изпълнителния директор П. П., против въззивно решение № 554 от 27.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 13632/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 13587 от 05.08.2023 г., постановено по гр. д. № 51710/2022 г. на Софийски районен съд, в обжалваните части, с които Академика 2011 ЕАД, е осъдено да заплати на В. Г. А. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 66, ал. 2 КТ сумата от 8820 лв., представляваща договорено между страните обезщетение за прекратяване на трудов договор от 23.05.2022 г. за длъжността „управител“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г., до погасяването, както и сумата от 10 320 лв., представляваща договорено между страните обезщетение за прекратяване на трудов договор от 23.05.2022 г. за длъжността „главен юрисконсулт“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г., до погасяването. С решението са присъдени съдебно деловодни разноски.

Касаторът обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация В. Г. А., подаден чрез процесуален представител адв. А. В.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество – че решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

По делото не е било спорно и е установено от приетите и неоспорени писмени доказателства, че по силата на трудов договор № 70 от 23.05.2022 г. и трудов договор № 71 от 23.05.2022 г. ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, по които е заемал длъжностите съответно „управител“ и „главен юрисконсулт“. С допълнителни споразумения от 04.07.2022 г. за изменение на трудови договори № 70 и № 71 страните се съгласили, че при прекратяване на трудовите договори от страна на работодателя служителят има право да получи обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Със заповед № 198 от 26.08.2022 г. и заповед № 199 от 26.08.2022 г., издадени от изпълнителния директор на Академика 2011 ЕАД, процесните трудови договори са били прекратени едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието. Със заповедите е разпоредено на лицето да се изплати обезщетение за прекратяване на трудовите договори в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Двете инстанции по същество са изложили аргументи, че уговорените с допълнителните споразумения две клаузи, съгласно които при прекратяване на трудовите договори от страна на работодателя служителят има право да получи обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, не са нищожни, като противоречащи на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Във връзка с оплакванията в жалбата въззивният съд се е аргументирал, че клаузите са частично нищожни като противоречащи на добрите нрави – в частта, с която обезщетение е уговорено за случаите на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя поради виновно поведение на работника, но поетото задължение за плащане на обезщетение от работодателя може да съществува самостоятелно и без тази част на уговорките. В случая трудовите договори са прекратени едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ, без да е налице недобросъвестно поведение на служителя. Трудовият договор е с продължително изпълнение, като към момента на сключване на допълнителните споразумения няма яснота колко време ще продължи трудовото правоотношение между страните, с оглед на което и не може да се приеме, че е налице нееквивалентност на престациите, при това толкова съществена, че да обуслови извод за нищожност. Ако работодателят е смятал, че допълнителните споразумения са сключени във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, е следвало да релевира възражение в този смисъл, което не е направил.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. Действителна ли е уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно което работодателят дължи на работника обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед на това, че процесното уволнително основание е по чл. 328, ал. 2 КТ – сключване на нов договор за управление при работодателското дружество?; 2. Противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор?; 3. Кои клаузи от трудовия договор съдът намира за нищожни поради нееквивалентност на престациите?; 4. Може ли съдът да приеме, че процесните клаузи от допълнителните споразумения към трудовите договори са валидни, тъй като чрез тях са договорени по-благоприятни условия за работника при прекратяване на трудовия му договор от установените в КТ?; 5. Може ли съдът да приеме, че процесиите клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като при тълкуване на клаузите следва извод, че работодателят дължи заплащане на обезщетение дори и в хипотезите на прекратяване на договора, когато неизправната страна по него е служителят, а не работодателят? и 6. Може ли съдът да приеме, че процесните клаузи са нищожни поради нееквивалентност на престациите, изразяваща се в прекомерно висок размер на обезщетение за работника при прекратяването на трудовия му договор?. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с определение № 319 от 20.04.2022 г. по гр. д. № 4742/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 505 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 28 от 23.03.2022 г. по гр. д. № 2379/2021 г. на ВКС, III г. о. и решение № 56 от 04.04.2023 г. по гр. д. № 2700/2021 г. на ВКС, III г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са свързани с решаващите изводи на съда че уговорените с допълнителните споразумения две клаузи, съгласно които при прекратяване на трудовите договори от страна на работодателя служителят има право да получи обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, не са нищожни, като противоречащи на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, но не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Въпросите са решени в съответствие с приетото в практиката на ВКС, например решение № 356 от 25.09.2012 г. по гр. д. № 773/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 84 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2624/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 505 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 81 от 06.03.2013 г. по гр. д. № 700/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и др., разрешение според която с трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 2 КТ страните могат да уговорят всички условия по трудовото правоотношение, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективен трудов договор. Когато по трудовия договор е постигнато съгласие, че при извършено от работодателя уволнение на служителя се дължи обезщетение в размер на определен брой месечни възнаграждения, уговорката е валидна, тъй като не нарушава повелителни разпоредби на закона и доколкото уговорените срок и размер на обезщетението не са по-кратки или ниски от предвидения в КТ /в случай, че се предвижда обезщетение в КТ за конкретното прекратително основание/ или в колективен трудов договор. Договорната клауза е валидна винаги, когато уволнението е по причина на работодателя, независимо от основанието за уволнение - съкращаване на щата, намаляване обема на работата, спиране на работата и др., но не и в случаите, когато извършеното от работодателя уволнение е по причина на работника или служителя - дисциплинарно уволнение, по писмено искане на работника или служителя, при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и прочие. Уговореното обезщетение при уволнение по причини на работодателя се дължи само в случаите, когато уволнението е законно или когато уговореното обезщетение е за повече месечни възнаграждения от предвидените в чл. 225, ал. 1 КТ, но само за разликата в броя на месечните трудови възнаграждения. В трудовия договор е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ да се договарят друг вид обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, извън предвидените в КТ /чл. 220 КТ, чл. 222 КТ и др./, но само ако юридическите факти, въз основа на които се дължат, са различни. Ако те се покриват със законоустановените, в трудовия договор не е предвидено друг вид обезщетение от законоустановеното и договорната клауза следва да се преценява само с оглед на това дали предвижда по-благоприятни за работника или служителя срок и/или размер на обезщетението. Разрешението, което въззивният съд е дал е изцяло в съответствие с горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, тълкувайки на основание чл. 20 ЗЗД договорната клауза и извеждайки действителната воля на страните да уредят неуредено от КТ обезщетение при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя, когато уволнителното основание не е резултат от виновно поведение на служителя, каквото е процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ – сключване на нов договор за управление при работодателското дружество. Още повече, че в заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения работодателят изрично е вписал, че на ищеца се дължат обезщетения, уговорени в допълнителните споразумения в размер на по 6 брутни трудови възнаграждения. Постановената практика, която тълкува правните норми, изключва твърдяната от касатора неяснота и приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В обобщение на изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото на ответника по касация В. Г. А. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2700 лв., платими от касатора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 554 от 27.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 13632/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Академика 2011 ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Г. А., ЕГН 9002047169, сумата 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева – разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: