О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3835

гр. София 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

ч. гр. дело № 1966 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх. № 501893/31.03.2023 г. от Военномедицинска академия със седалище [населено място], чрез адв. В. С. срещу определение № 50147/16.03.2023 г. по гр. дело № 2330/2022 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба вх. № 240087/20.04.2022 г., подадена от Военномедицинска академия [населено място] срещу решение № 429/04.03.2022 г. по гр. дело 9659/2021 г. на Софийски градски съд, прекратено е производството по делото и е осъдена Военномедицинска академия да заплати на К. В. К. от [населено място] сумата 1500 лв. разноски по делото пред ВКС, представляващи възнаграждение за един адвокат. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя съдебният състав не е аргументирал недопустимостта на касационната жалба – дали се касае за спор, който не е трудов или макар и спорът да е трудов, същият не попада сред изключенията, предвидени в чл.280,ал.3,т.3 ГПК. В жалбата се поддържа неправилност на определението в частта на присъдените в полза на ответника по жалбата К. В. К. разноски за производството пред ВКС. Според жалбоподателя при недопустима касационна жалба не следва да се присъждат разноски на насрещната страна. Въведено е възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване разноските на ответника по касационната жалба К. К. относно присъденото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на съдебния състав за разглеждане на касационната жалба, съответно да се остави без уважение искането на ответника по касационната жалба К. К. за присъждане на разноски по делото за производството пред ВКС, евентуално се присъди по-нисък размер разноски, като се намали размера на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът по частната жалба К. В. К., чрез адв. Г. К. в писмен отговор е мотивирал становище за неоснователност на частната жалба.

Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба вх. № 240087/20.04.2022 г., подадена от Военномедицинска академия със седалище в [населено място] срещу решение № 429/04.03.2022 г. по гр. дело № 9659/2021 г. на Софийски градски съд, прекратено е производството по делото и е осъдена Военно медицинска академия [населено място] да заплати на К. В. К. на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски в размер на 1500 лв., сторени пред ВКС и представляващи възнаграждение за един адвокат. Прието е, че обжалваното решение на Софийски градски съд по гр. дело № 9659/2021 г. не подлежи на касационен контрол. Съдът се е позовал на чл.280 ал.3 т.3 ГПК, според който не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Приел е, че спорът в производството по делото е трудов, но не представлява спор за обезщетение по трудово правоотношение, нито касае искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ. Формиран е извод, че производството по делото е двуинстанционно и поради това касационната жалба срещу въззивното решение следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.

Настоящият съдебен състав възприема изводите на съда в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба.

С решение № 429/04.03.20022 г. по гр. дело № 9659/2021 г. на Софийски градски съд, след отмяна на решение № 20249237/11.11.2020 г. по гр. дело № 66698/2019 г. на Софийски районен съд и определение от 21.05.2021 г., с което е допълнено решение № 20249237/11.11.2020 г. по гр. дело № 66698/2019 г. на Софийски районен съд като е осъден К. В. К. да заплати на МБАЛ към Военномедицинска академия [населено място] сумата от 800 лв. разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и сумата от 640 лв. за въззивното разглеждане на делото и вместо това е отменено на основание чл.87 КТ по иск, предявен от К. В. К. срещу МБАЛ към Военно медицинска академия решение по т.2 от Протокол № 10 от Заседанието на АС от 11.07.2017 г., с което проф. Д. е избрана за ръководител на Катедра „Пневмология, фтизиатрия и ендокринология и болести на обмяната” в МБАЛ София, ВМА като незаконосъобразно и е осъдена МБАЛ към ВМА да заплати на К. В. К. сумата 800 лв. разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и сумата от 750 лв. разноски за въззивното разглеждане на делото. Със същото решение е осъдена МБАЛ към ВМА да заплати сумата 80 лв. държавна такса наа СРС и сумата 40 лв. държавна такса за въззивна жалба на СГС.

Съгласно чл.280,ал.3,т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Предявеният иск, предмет на производството по делото е за оспорване на избора за ръководител на катедра „Пневмология, фтизиатрия и ендокринология и болести на обмяната“ на МБАЛ София, ВМА с решение на Академичния съвет на ВМА от 11.07.2017 г. Спорът, предмет на производството по делото е трудов спор.

Според разпоредбата на чл.357 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изборът е самостоятелно основание за възникване на трудово правоотношение – чл.107 КТ. Оспорването му по съдебен ред е уредено в разпоредбите на чл.87 и чл.88 КТ. Предмет на иска е законосъобразността на възникване на правоотношението и не представлява спор относно законосъобразността на прекратяването му и последиците от това прекратяване. Постановеното по този спор решение на въззивния съд не подлежи на касационен контрол. С оглед на посоченото съдът приема, че въззивното решение на Софийски градски съд от 04.03.2022 г. по гр. дело № 9659/2021 г. не подлежи на касационен контрол. Указанията на въззивния съд за обжалваемост на постановеното от него решение не обвързват касационната инстанция, която следи служебно за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство.

Като взема предвид изложеното съдът намира подадената касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд по гр. дело № 9659/2021 г. за недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати, в какъвто смисъл са изводите на съдебния състав в тази част на обжалваното определение. В същата част определението е правилно и следва да се потвърди.

Жалбоподателят обжалва определението на състава на ВКС и в частта на присъдените разноски. Приложимите разпоредби относно присъждане на разноски, направени от ответника по касационната жалба К. К. в случая са чл.78, ал.4 ГПК – ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по касационната жалба К. К. е частично основателно.

Съгласно чл.78,ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата.

В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата на ответника по касационната жалба К. К. се определя по правилата на чл. 7, ал.1 и т.4, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на текстовете преди ДВ, бр. 88/2022 г.). Искът в с правно основание чл.87 КТ е неоценяем и минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията на текста преди ДВ бр.88/2022 г. е 600 лв. Същото се редуцира на 450 лв., съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата/в редакцията преди изменението с ДВ бр.88/2022 г./, тъй като осъществената от един адвокат защита по делото се отнася само до подаване на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване и доводи за неоснователност на жалбата. С оглед на посоченото минималният размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат е сумата 450 лв. Съдът преценява, че съобразно фактическата и правна сложност на делото и характера на съдебния спор размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди като разноски по делото в полза на ответника по касационната жалба К. е сумата 900 лв. Разноските са дължими от жалбоподателя Военно медицинска академия [населено място]. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба е частично основателно. Обжалваното определение на състава на ВКС в частта на присъдените разноски в тежест на жалбоподателя Военномедицинска академия следва да се отмени над сумата 900 лв. до 1500 лв. Над тази сума молбата на ответника по касационната жалба К. за присъждане на разноски за производството пред ВКС следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение № 50147/16.03.2023 г. по гр. дело № 2330/2022 г. на ВКС, Трето гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба вх. № 240087/20.04.2022 г., подадена от Военномедицинска академия със седалище в [населено място] срещу решение № 429/04.03.2022 г. по гр. дело № 9659/2021 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.

Отменя определение № 50147/16.03.2023 г. по гр. дело № 2330/2022 г. на ВКС, Трето гражданско отделение в частта, с която е осъдена Военномедицинска академия със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], № да заплати на К. В. К. от [населено място], [улица], № , ап. на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски за производството пред ВКС и представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат над сумата 900 лв. до 1500 лв.

Отхвърля молбата на К. В. К. от [населено място], [улица], № , ап. за присъждане на разноски по делото за производството пред ВКС по гр. дело № 2330/2022 г. на ВКС, Трето гражданско отделение над сумата 900 лв. до 1500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: