Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3685/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, срещу решение № 8150/22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2551/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-22221722000880-091-001/10.10.2022 г., издаден от органи на ТД на НАП-София, потвърден в оспорената част с Решение № 71/16.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП.

Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът – „СПОРТС АУЕЪР“ ООД, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Правилно първоинстанционният съд в решението си е приел, че изводите на органите по приходите противоречат на трайната съдебна практика на СЕС и ВАС, според която липсата на доказателства, че доставчикът притежава или владее недвижим имот, предмет на договор за наем не води до извод за липса на реална доставка. Действително, не намира подкрепа в практиката на СЕС и ВАС тезата на приходната администрация, че валидното възникване на наемното правоотношение е обусловено от правото на собственост върху вещта, обект на наема. Задължението на наемодателя да осигури складово помещение не е предпоставено от качеството титуляр на вещното право на собственост или наемател. От значение за данъчното облагане са обективните характеристики на стопанските операции. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС и след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

По делото се установява, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на жалбоподателя, издадени от прекия доставчик.

Правилно е прието, че спорната предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, осъществена от конкретно посочения във фактурите доставчик.

Действително, законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Законът на първо място изисква да е осъществена реална доставка на стока и услуга. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Предмет на доставките, във връзка с които с РА е отказано право на данъчен кредит са услуги – предоставяне за временно и възмезднбо ползване на складово помещение – наем.

Верен е направеният извод, че в случая освен договорът за наем, са представени и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, с които стоките за съхранение са предавани на доставчика и после обратно на жалбоподателя. Те не са оспорени и макар да представляват частни свидетелстващи документи, необвързващи съда с материална доказателствена сила, ценени с останалите доказателства по делото – счетоводното отразяване на фактурите, разплащането по тях, заключението на вещото лице по ССЕ и показанията на разпитания свидетел, водят до извод за тяхната истинност.

Правилен е изводът на съда, че всички доказателства, представени в хода на ревизията от жалбоподателя и [Фирма 3], относно доставките [Фирма 3] са надеждни, непротиворечиви и взаимно си кореспондират, което води до извод, че органите по приходите неоснователно са отказали да признаят данъчен кредит по процесните фактури.

Споделят се и мотивите на съда относно обстоятелството, че задълженията за лихви за неплатените в срок ДДС за м. 08. 2017 г., м. 10. 2017 г., м. 11. 2017 г г. е следвало да се платят до края на 2017 г. Поради това за лихвите за тези данъчни периоди от 2017 г. давностният срок по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2018 г., тъй като 2018 г. е годината следваща годината в която е следвало да се платят тези публични задължения. Преди 05.08.2023 г. (влизане в сила на чл. 171, ал. 3 ДОПК), съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Следователно, правилно е прието, че тези вземания за лихви за м. 10. 2017 в размер на 143, 81 лв., за м. 11. 2017 г. в размер на 397, 04 лв. и за м. 12. 2017 в размер на 305, 98 лв., както и вземането за лихви за м. 01. 2018 г. в размер на 1042, 37 към 23.02.2022 г. - започване на ревизионното производство, са погасени по давност и възражението в тази част е основателно.В случая разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ДОПК е неприложима, тъй като давностният срок не е изтекъл в хода на ревизионното производство, а преди започването му.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение, намира, че не са налице сочените касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна и своевременна е претенцията на дружеството за присъждане на разноски. За касационното производство същите се установиха в размер на 2 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8150/22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2551/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „СПОРТС АУЕЪР“ ООД, ЕИК 175243273, разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ