Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Т., чрез пълномощник по делото адв. Д. С., против решение №299/18.01.2021г., постановено по адм. дело №4846/2020г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като нищожно, евентуално незаконосъобразно-постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. В дадения от съда 10-дневен срок, писмени бележки по делото не са постъпили, но е постъпила „частна жалба“, в която се иска отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

В СЗ на 26.05.2021. е направено искане от касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1.допълнително да се тълкува чл. 61 от решение по обединени дела № С-708/17 г. и № С-725/17 г. на СЕС,

2.да се иска от съда да тълкува разпоредбата на чл. 6 и чл. 7 във вр. с чл. 153 ЗЕ, тъй като са налице две основания за пряко прилагане от съдебните състави на правото на Европейския съюз - норма, създадена в противоречие на европейското право в периода на задължителното й транспониране и норма - влязла в сила 2014 г., т. е. преди процесния период от Европейското право по императивна разпоредба. Не се прави разлика между директива с императивен и с декларативен характер.

3.как следва да се приема тази топлинна енергия, тъй като в ЗЕ и директивата, която беше заменена чл. 9, ал. 2 изрично е посочено, че е учреден законов сервитут в полза на топлофикационното дружество. Въпросът е кой трябва да плати - този, който ползва ли трябва да плати на собственика на веща (или собственика на вещта), или съсобственика трябва да плати за учредения сервитут на ползвателя на общата вещ.

Ответната страна–КЗЛД,...