Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Г. от гр. Я., чрез процесуалния си представител адв. П., срещу решение № 348 от 25.11.2011 г., постановено по административно дело № 385 от 2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № 10-21 от 11.08.2011г. на директора на РУСО - Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 48 от 29.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление, с което е разпоредено да се извърши прихващане на вземането от ДОО на Е. Г. за сума в размер на 1 108,37 лева, от които 794,58 лева главница и 313,79 лева лихва като се удържа сума в размер на 2,02 лева дневно от паричното обезщетение за безработица, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението.

Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен - постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), и отмяна на административните актове - решение и разпореждане - като незаконосъобразни.

Ответникът по касация - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" гр. Я. - не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 КСО пред Административния съд - Ямбол, е оспореното от жалбоподателката решение № 10-21 от 11.08.2011 г. на директора на РУСО - Ямбол, с което е потвърденото разпореждане № 48 от 29.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление. С последното на основание чл. 114, ал. 4, изр. 2 КСО е разпоредено: 1) да се прихване вземането на ДОО, произтичащо от получена от Е. Г. сума в размер на 1 108,37 лева, установено по основание и размер с разпореждане № 31 от 09.05.2008 г. и № 54 от 28.08.2009 г. от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо ПОБ до размера на задължението, и 2) от ПОБ на Е. Г. да се удържи сума в размер на 1 108,37 лева, от които 794,58 лева главница и 313,79 лева лихва, да се удържа сума в размер на 2,02 лева дневно от паричното обезщетение за безработица, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението. В разпореждането е посочено, че длъжникът има вземане от държавното обществено осигуряване, произтичащо от парично обезщетение за безработица.

При последвалото административно оспорване директорът е оставил без уважение жалбата й срещу посоченото разпореждане, като е приел, че от приложените документи било видно, че са предприети действия за събиране на задължението от 2005 г. с разпореждане № 31 от 09.05.2008 г., което прекъсвало давностния срок за погасяване. Посочил е, че тъй като с разпореждане № 281-00-3488-5 от 29.06.2011 г. било възобновено изплащането на ПОБ за периода от 07.01.2011 - 06.01.2012 г., било налице изискуемо вземане на осигуреното лице по смисъла на чл. 114, ал. 4 КСО и правилно било извършено прихващане от това вземане на основание оспореното разпореждане.

С обжалваното съдебно решение Административният съд гр. Я. е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № 10-21 от 11.08.2011 г. на директора на РУСО - Ямбол. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че в случая процесното разпореждане за прихващане било правилно издадено, тъй като жалбоподателката е имала вземане от ДОО и е било възможно да бъде извършено прихващане на задължението й, установено с разпореждане № 31 от 09.05.2008 г. и разпореждане № 54 от 28.08.2009 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Ямбол. Посочил е, че съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежали на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2 и чл. 54е КСО, а според ал. 4 на същия текст дължимите суми по разпореждания, които не са били погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежали на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Извел е извод, че оспорения административен акт отговарял на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено по съображенията, изложени по-долу.

От фактическа страна е безспорно, че с разпореждане № 31 от 09.05.2008 г. на Е. Г. е разпоредено да възстанови добросъвестно получените на основание чл. 54е, ал. 3 КСО парични обезщетения за безработица от 21.05. - 17.08.2005 г. в размер на 406,45 лева поради възстановяването й на работа с влязло в сила решение № 14 от 22.11.2007 г. на апелативен съд. Това разпореждане й е връчено на 15.05.2008 година.

С разпореждане № 54 от 28.08.2009 г. Е. Г. е задължена да възстанови получените ПОБ за периода 20.12.2007 - 19.06.2008 г. в размер на 796,35 лева поради възстановяването й на работа с влязло в сила решение № 822 от 21.07.2009 г. на ВКС. По делото няма данни това разпореждане да е било връчено лично срещу подпис на задълженото лице, нито по пощата с обратна разписка на постоянния адрес на лицето, или по месторабота. Въз основа на същото е издадено процесното разпореждане, с което е наредено прихващане на сумите на основание чл. 114, ал. 4 КСО, потвърдено с оспореното пред съда решение № 10-21 от 11.08.2011 г. на директора на РУСО – Ямбол. След като разпореждането за възстановяване на получените суми по чл. 54е, ал. 3 КСО не е връчено редовно на лицето, не може да се третира като влязъл в сила административен акт, на чието правно основание да се разпореди прихващане на изискуемите вземания на осигурителния орган.

По делото е приложено и разпореждане № 281-00-3488-5 от 29.06.2011 г., издадено на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54г, ал. 3 КСО, с което е възобновено изплащането на отпуснатото на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО с разпореждане № 281-00-3488-3 от 29.06.2011 г. парично обезщетение за безработица на Е. Г. за периода от 07.01.2011 - 06.01.2012 г. в размер на 12,13 лева дневно.

Поначало според чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица. Законът обаче предвижда няколко изключения, когато неоснователно получени суми от осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, дори когато те са добросъвестни. Едно от изключенията обхваща случаите по чл. 54е от КСО. Това са случаите, когато след като са били уволнени, лицата са обжалвали по съдебен ред прекратяването на трудовия договор или служебното правоотношение и докато трае съдебният процес добросъвестно са получавали обезщетение като безработни. Според чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 104, ал. 1 ЗДСл, чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ, чл. 254 от ЗМВР и чл. 226 от ЗСВ. Посочените обезщетения не могат да се получават заедно с обезщетение за безработица по КСО. Ето защо добросъвестно получените суми от обезщетения за безработица подлежат на възстановяване от лицата. Нещо повече - според чл. 54е, ал. 5 КСО те нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица.

Разпоредбата на чл. 114, ал. 4 КСО (в сила от 01.01.2011 г.) предвижда дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, да подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В конкретния случай както разпореждане № 48 от 29.06.2011 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при РУСО - Ямбол, така и решение № 10-21 от 11.08.2011 г. на директора на РУСО - Ямбол, са издадени при действието на цитираната редакция на чл. 114, ал. 4 КСО.

Институтът на прихващането не е уреден в специалния закон - Кодекса за социално осигуряване. Ето защо се прилагат разпоредбите на чл. 103 до чл. 109 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 105 ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния и вземания за данъци.

Според чл. 162, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 1 ДОПК вземанията на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи са публични. Ето защо наред със специалния закон за тях се прилага и ДОПК за неуредените в КСО случаи.

По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО представлява принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО, в случая за ПОБ, със суми, които той дължи на ДОО поради неоснователно получено преди това обезщетение на същото правно основание. Нормата на чл. 105 ЗЗД е императивна и след като предвиденото в чл. 114, ал. 4 КСО прихващане е в противоречие с нея, то не е налице правната фигура на прихващането.

Чл. 114, ал. 4 КСО изрично препраща към ДОПК, а в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е регламентирана изрична забрана за допускане на принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване. Разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 (в редакцията, която е в сила от 01.01.2011 г.) от КСО се отнася до налагането на запори.

Както добросъвестно получените, така и недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания могат да бъдат прихванати от вземанията на осигурените лица от ДОО. За да се извърши прихващането обаче вземанията на лицата следва да са изискуеми. В случая първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви и не е установил това обстоятелство по отношение на касационната жалбоподателка.

По изложените съображения решението на Административния съд - гр. Я. се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила за пълно и всестранно изясняване на делото от фактическа страна и на тази основа за издирване и прилагане на материалния закон, довели до цялостната му необоснованост. Същото следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Както беше посочено, при новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, да бъдат изложени подробни мотиви и да бъде даден отговор на въпроса станали ли са изискуеми вземанията на лицето, съобразно мотивите на настоящото решение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 348 от 25.11.2011 г. по адм. дело № 385 от 2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. М./п/ Т. Т.

С.П.