№ 60638

София 23.07.2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело № 180 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Клинър“ ООД, подадена чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивно решение от 15.10.2020г., постановено по в. гр. д.№412/2020г. на Смолянски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 28.07.2020г. по гр. д.№ 245/2020г. на Смолянски районен съд са уважени предявените от Н. В. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

В изложението към жалбата се сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Н. В. Н., чрез процесуален представител адв.Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е працесуално допустима - подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Н. В. Н. срещу „Клинър“ ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ със заповед №128/31.12.2019г. на управителя на „Клинър“ ООД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на специализиран автомобил“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

Въззивният съд е изложил съображения, че прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, означава преди всичко ясно и недвусмислено формирана и изразена воля от страна на работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, което следва да бъде извършено без какъвто и да било външен натиск, без каквото и да било опорочаване на волеизявлението на работника. Приел е, че в случая формирането на волята на ищеца е опорочено, тъй като на същият е внушено, че ще продължи да работи в новата фирма, като за целта трябва да подпише както молба за напускане, така и молба за назначаване, като това е видно и от изслушаната, приета и неоспорена СИЕ в първата инстанция, която установява, че за периода от 01.12.2019 г. –31.12.2019 г. са прекратени трудовите правоотношение на 91 работници и служители от „Клинър“ ООД, като на 70 от тях са регистрирани трудови договори в „Е. Т. Г. АД. Съдът е приел, че обстоятелството, че 88 работника от „Клинър“ ООД, с установено безсрочно трудово правоотношение, едновременно са поискали прекратяване на това правоотношение „по свое желание“, потвърждава горните изводи – ищецът, а и останалите работници, са депозирали молби за освобождаване, сигурни, че ще продължат работа в другото дружество. Установено е, че и двете молби са подписани в офиса на „Клинър“ ООД, който е и офис на „Е. Т. Г. АД; установено е, че никой от работниците не е представил сам за входиране както молбата за напускане, така и молбата за назначаване – и двата вида молби били подготвени предварително, намирали се в канцеларията на ответното дружество, където са били подписвани и там са 5 останали. Прието е съда, че всички разпитани по делото свидетелите непротиворечиво установяват, че всеки от работниците е подписвал две молби – една за освобождаване и една за назначаване, което се потвърждава и от обясненията на управителя на „Клинър“ ООД. Въззивният съд е намерил, че без значение е обстоятелството дали работодателят е имал възможност или не да гарантира назначаването на работниците в новото дружество, след като на работниците е обяснено, че те ще започнат работа в новото дружество. По отношение възражението за антидатиране на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение и за неспазване на седемдневния срок, в който работодателят е имал право да приеме предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, въззивният съд е намерил, че не са налице достатъчно доказателства, за да ги приеме съображенията на работодателя за основателни. Посочил е, че гласните доказателства сочат, че молбите са подписвани около коледните празници, но не посочва точна и конкретна дата. На молбата на ищеца е вписана дата на подаване 31.12.2019 г., като с коректор е изписано върху дата 30 .12.2019г. дата 31.12.2019г. Въззивният съд е посочил, че обстоятелството, че за общо 70 от освободените на 31.12.2019 г. работницина „Клинър“ ООД на 27.12.2019 г. са подадени уведомления за регистрирани трудови договори в „Е. Т. Г. АД установява противоречието, че първо са регистрирани трудовите в договори в новото дружество /на 27.12.2019 г./, а след това са прекратени трудовите правоотношение /31.12.2019 г./ с ответното дружество, но не може да установи верността на датата на подаване на молбата на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношеие. Изложени са съображения, че е следвало работодателят Клинър „ООД да уведоми НАП няколко дни по-рано за сключване на трудовите договори, но не би могло работниците от „Клинър „ООД да бъдат назначени в „Е. Т. Г. преди да са подписали молбите за прекратяване на трудовото правоотношение с „Клинър „ООД. Приел е, че с този факт се установява, че молбите за прекратяване на трудовото правоотношение са били подписани действително по -рано, а не и на 31 .12.2019г., а това е пречка за осъществяване на контрол относно спазване на седемдневния срок, в който работодателят е имал право .

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1и 3 ГПК, по следните въпроси: 1“Подписът на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, който не е оспорен – нито съдебно, нито извънсъдебно, основание ли е да се приеме, че е направено волеизявление за прекратяване на договора?“;

2“Част от фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ ли е последващото намерение на страната, направила волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, включително очакването да започне работа на друго място?“;

3“Може ли да се приеме за доказано при условията на главно доказване твърдение, направено от свидетел, който не е очевидец, за извършено волеизявление от лице, което е трето за спора и не е свидетел по делото? Счита ли се такова изявление от длъжностно лице, за волеизявление, извършено от работодателя?“;

4“Релевантно ли е за законосъобразността на прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ дали молбата за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание и молбата за постъпване на работа при следващ работодател са направени последователно?“

5“Има ли правомощие въззивният съд да приеме в мотивите и правните си изводи правни квалификации за пороци на волеизявлението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, които не са посочени във въззивната жалба и в исковата молба? Ако отговорът е положителен, то следва ли въззивният съд да посочи правните норми, които уреждат дадените от него квалификации и предпоставките на тези пороци или е достатъчно само да ги спомене в решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?“;

6“Налице ли е порок във волеизявлението на работника/ служителя, когато подписът, положен в заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е положен доброволно, а не е оспорен и подписа, удостоверяващ връчването на заповедта?“.

Според касатора въззивното решение е в противоречие с решение № 265/ 15.11.2013 г. по гр. д. № 1382/2012 г. на ВКС, IV-то ГО и поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Първият и шестият от поставените въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение и не са стояли за разглеждане, тъй като по делото не е имало спор, че заявлението е подписано от служителя и волеизявлението е направено, респ. дали е направено доброволно, а по делото е било спорно дали волеизявлението е опорочено така както е релевирано като основание за незаконосъобразност на уволнението в исковата молба.

Вторият от поставените от касатора въпроси не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставя в себе си различна от приетата за установена фактическа обставка по делото. Несъгласието на страната с изводите на съда не са основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Въпросите са израз на оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушеня от въззивния съд при преценката си за наличието на предпоставките на иска по чл.135 ЗЗД. Проверката им е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби.

Третия от поставените въпроси предпоставя в себе си въззивният съд да е основал изводите си единствено на свидетелските показания, което не е така, видно от съдържанитео на въззивното решение, с което съдът е направил изводите си въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

Четвъртият поставен от касатора въпроси не е разрешен от въззивния съд, поради което също не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъждал данните за сочената последователност с оглед твърданото опорочаване волята на служителя по конкретния спор.

Петият въпрос предпоставя в себе си да са обсъждани неревирани основания за незаконосъобразност на уволнението в исковата молба, което в конкретния случай не кореспондира със съдържанието на исковата молба. Въззивният съд като съд по съществото на спора дължи произнасяне по така релевираните основания, което е и направил в конкретния случай. Поради това неоснователно се иска допускане на касационно обжалване по този въпрос.

Не са налице и сочените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът е посочил като приложение на изложението си решение№249 от 16.10.2014г. по гр. д.№2251/2014г. на ВКС, ІVг. о., с което е даден отговор на материалноправния въпрос:“налице ли е валидно предложение за прекратяване на трудовия договор от работника по смисъла на чл.325, ал.1 КТкогато е представено заявление-бланка, без дата на изготвяне и дата, от която се иска прекратяавне, и същото е входирано при работодателя от друго лице“, какъвто въпрос не е разрешаван в обжалваното въззивно решение. Касаторът е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 КТ, но не е аргументирал успешно поставените въпроси да е от значение за точното прилагане на закона, както и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.10.2020г., постановено по в. гр. д.№412/2020г. на Смолянски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Клинър“ ООД, ЕИК 108530553 да заплати на Н. В. Н., ЕГН [ЕГН] сумата 500лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: