Р Е Ш Е Н И Е

№ 238

[населено място],05.08.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№811 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Г. инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], и на служебния синдик на „Г. инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], С. Ц., срещу решение №105 от 01.12.2023г. по т. д.№138/2023г. на Бургаски апелативен съд. С него е отменено решение №85/ 27.03.2023г. по т. д. №357/2021г. на Бургаски окръжен съд и вместо това е прието за установено по иска на „В. груп“ ООД /н./, [населено място], по отношение на „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./, [населено място], и синдика на „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./, [населено място], че съществуват следните вземания на „В. груп“ ООД /н./ срещу „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./,: вземане в размер на 8 937 500 евро, дължимо по спогодба от 02.02.2015г., обезпечена със запис на заповед без протест, издаден на 02.02.2015г., с падеж 10.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до окончателно изплащане; и вземане за неустойка в размер на 2 000 000 евро, дължима по спогодба от 02.02.2015г., обезпечена със запис на заповед без протест от 02.02.2015г. с падеж 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до окончателно изплащане.

В касационната си жалба касаторът „Г. инвестмънт“ ЕООД, /н./, [населено място], поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Прави оплаквания, че при постановяване на съдебния акт съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички наведени от страните възражения и всички ангажирани от страните доказателства, като не е взел предвид подробните аргументи на касатора относно това, че двете спогодби от 02.02.2015г. са антидатирани, симулативни и създадени за целите на процеса, нито е отчел, че по отношение на всяка от спогодбите фактическата обстановка е различна. Също поддържа, че съставът на Бургаски апелативен съд е допуснал нарушение при преценката на доказателствената тежест относно оспорената дата на съставяне на спогодбите, като е приел, че ответникът по иска следва да опровергава тази дата.

Ответникът по касация „В. груп“ ООД / н./, [населено място], и служебният синдик на „Г. Инвестмънт“ ЕООД /н./, [населено място], не изразяват становище по касационната жалба.

В подадената от него касационна жалба С. Ц., служебен синдик на „Г. Инвестмънт“ ЕООД /н./ поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че спогодбата от 02.02.2015г., въз основа на която „В. Груп“ ООД /н./ претендира вземането си, е с невъзможен предмет. Изтъква, че към датата на сключване на спогодбата са изтекли всички срокове, предвидени в договора между страните от 13.11.2007г., като е било налице пълно неизпълнение на поетите с договора задължения, а към 2015г. същите вече са били неизпълними. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че „Г. Инвестмънт“ ЕООД /н./, като страна по процесната спогодба и издател на обезпечаващите я записи на заповед, не може да се позове на привидност на съглашението.

Ответникът по касация „В. груп“ ООД / н./, [населено място], както и „Г. Инвестмънт“ ЕООД /н./, [населено място], не изразяват становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че между ищцовото и ответното дружество е била сключена спогодба от 02.02.2015г., с която са признати за съществуващи, изискуеми и непогасени по давност задължения на „Г. инвестмънт“ ЕООД, поети с предходен договор между страните от 13.11.2007г., обезпечени с общо шест записа на заповед на обща стойност 8 937 500 евро, като е уговорено тяхното изпълнение в срок до 01.10.2019г., дори и същите да са погасени по давност. Поето е задължение за заплащане на неустойка в размер на 2 000 000 евро, обезпечаваща срочното изпълнение на задължението за заплащане на сумата от 8 937 500 евро по записите на заповед, което става дължимо ако поетите със спогодбата задължения не бъдат изпълнени до 01.10.2019г. За обезпечаване на поетите в спогодбата задължения са били издадени два записа на заповед от 02.02.2015г., приложени като копия и представени в оригинал в съдебно заседание на 10.03.2022г. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията на въззивника – ищец по иска, че възраженията на ответника за недействителност на каузалното правооотношение, разгледани по същество от първоинстанционния съд, са били формулирани след изтичане срока за подаване на отговор на исковата молба и съответно са били преклудирани. Същите защитни възражения на ответника „Г. инвестмънт“ ЕООД за нищожност на процесната спогодба поради невъзможен предмет и липса на основание, обаче, съставът на Бургаски апелативен съд е приел за неоснователни. Изложил е съображения, че предметът на договора за спогодба са взаимните отстъпки между страните, чрез които те прекратяват спора помежду си, като такива в процесния случай са направени и те касаят налични отношения между същите страни, възникнали по повод на предходен договор, чието съществуване и действителност не се оспорва. Преценил е, че поетите задължения са фактически изпълними и зависят от волята на длъжника, а забавата в строителството на комплекса и погасяването на задълженията по договора за кредит е без значение, щом обективно не съществуват пречки за построяването, респ. погасяването на дълга, дори и да е предсрочно и изцяло изискуем. Относно въведеното от „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./ възражение за антидатиране на спогодбата, съдът е посочил, че дружеството е страна по тази спогодба и не може произволно да се защитава с възражение за симулативност и производното му за антидатираност, което също представлява форма на симулативност. Изтъкнал е, че никакви доказателства не са ангажирани в подкрепа на твърдението за симулативност, дори т. нар. „начало на писмено доказателство“, правещо вероятно твърдението за симулация. Счел е, че приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза също не подкрепя тезата на „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./ за симулативност на спогодбата, макар според същата записите на заповед, които са били издадени за обезпечаване на задълженията по спогодбата, не са осчетоводени от страните, вкл. и задбалансово като условни активи за „В. груп“ ООД /н./ и пасиви за „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./. В тази връзка е изложил доводи, че записът на заповед има самостоятелно счетоводно отразяване само в определени случаи, като процесният не е между тях. При тези данни е стигнал до извод, че след като задълженията, поети със спогодбата, не са изпълнени и ответникът не твърди да ги е изпълнил, той дължи сумите с обезщетителен характер, за които са били издадени двата записа на заповед – главница в размер на 8 937 000 евро и неустойка в размер на 2 000 000 евро, както и законната лихва от по-късния падеж по записа на заповед, така, както е поискана – от 10.10.2020г.

С определение №2970/15.11.2024г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическо мислене?“ и „Нищожен ли е договор за спогодба, ако към момента на сключването му изпълнението на поетите с договора задължения е невъзможно?“

По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване:

По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 във връзка с чл. 269 от ГПК.

По втория правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да бъдат съобразени задължителните разяснения относно съдържанието на понятието „невъзможен предмет“, дадени в мотивите на ТР №3/2014 от 28.06.2016г. на ОСГК на ВКС . В същото е прието, че предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигане на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл.89 от ЗЗД).

Същевременно в постоянната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.366 от ЗЗД, се приема, че нищожният договор представлява непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД и по него не може да се сключва спогодба. Нищожността не може да се санира с последващи действия на страните, включително и със спогодба. В решение №146/01.11.2017г. по т. д. №2615/2016г. на ВКС, I т. о., е прието, определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост. В Решение № 201 от 29.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 700/2017 г., I т. о., ТК, се сочи, че по смисъл на чл.366 от ЗЗД под непозволен договор се разбира не само договор, който е изцяло нищожен на някое от основанията на чл.26 ал.1 от ЗЗД, но и нищожността на отделна клауза от договора, ако спогодбата, сключена между страните се основава именно на невалидната клауза.

По същите съображения спогодба, сключена за уреждане на спор, произтичащ от сключен между страните договор с невъзможен предмет, би била нищожна на основание чл.366 от ЗЗД. Когато към момента сключването му договорът е бил действителен, но предметът му стане невъзможен след неговото сключване, при вече породено задължение, договорът подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение. Произтичащите от тази невъзможност последици могат да бъдат предмет на последваща спогодба между страните. В нея те чрез взаимни отстъпки и евентуално поемане на нови права и задължения могат да уредят или избегнат правния спор, породен от настъпилите в хода на изпълнението на първоначалния договор обстоятелства. Самата спогодба, обаче се характеризира с относителна самостоятелност и тя, в качеството на самостоятелен договор, може да бъде нищожна или унищожаема на общо основание, независимо от действителността на първоначалния договор. Поради това в хипотезата, когато страните уреждат със спогодба последиците на договор, при настъпила последваща невъзможност за неговото изпълнение, от значение за валидността на спогодбата ще бъдат и поетите с нея нови права и задължения. Ако страните уговорят отново поемането на тези задължения, чието изпълнение вече е станало фактически или правно невъзможно към момента на сключването на спогодбата, независимо, че то е било възможно при сключването на първоначалния договор, самата спогодба ще бъде нищожна като договор с невъзможен предмет на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.

По същество на касационната жалба:

С оглед на отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно.

В противоречие с посочената практика на ВКС по приложение на процесуалния закон въззивният съд, при преценката за валидност на спогодбата от 02.02.2015г., не е обсъдил многобройни писмени доказателства, представени с отговора на исковата молба / между които заявление и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №894/23.10.2013г. по ч. гр. д.№986/2013г. по описа на РС Несебър и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №62 от 09.02.2015г. по ч. гр. д.№ 1055/2014г. по описа на Районен съд Несебър/. Съдът е посочил, че такива са представени, без да изследва тяхното съдържание и значението им за валидността на договора за спогодба. Това процесуално нарушение е допринесло за направилност на крайния му извод за възможността поетите с договора от 13.11.2007г. задължения да бъдат изпълнени към датата на сключване на спогодбата от 02.02.2015г.

С оглед отговора на материалноправния въпрос, неправилна се явява и преценката на въззивния съд относно валидността на сключената между страните спогодба. С процесния договор за спогодба от 02.02.2015г. страните са уредили отношенията, произтичащи от сключения между тях договор 13.11.2007г. Именно съдържанието на този договор и поетите с него права и задължения на двете дружества следва да бъдат взети предвид при преценката на валидността на сключената впоследствие спогодба. Самият договор от 13.11.2007г. има за предмет уреждането на отношенията между страните във връзка със сключването на договор за инвестиционен кредит между „О. Б. Б. АД и „Г. Инвестмънт“ ЕООД, за обезпечаване на изпълнението на който ищецът В. Груп“ ООД е учредил ипотека върху свой недвижим имот. По силата на Договор №206 от 01.10.2007г., сключен между „О. Б. Б. АД и „Г. Инвестмънт“ ЕООД, на последното дружество е предоставен инвестиционен кредит в размер 5 500 000 евро. Кредитът е отпуснат за погасяване на дълг на кредитополучателя към друга банка в размер на 700 000 евро и за изграждане на комплекс „Bansko Heights“ в местността „Карантията“, [населено място]. За обезпечаване на всички вземания на кредитора в негова полза е учредена ипотека върху собствените на кредитополучателя два недвижими имота, находящи се в [населено място], местност „Карантията“, както и ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ хотел В., собственост на „В. Груп“ ООД. В договора е предвидено, че кредитополучателят издава и депозира пред Банката запис на заповед в размер на 5 610 130 евро, платим в срок до 25.12.2013г., авалиран от собствениците на дяловете на капитала на кредитополучателя и „В. Груп“ ООД. Кредитополучателят се е задължил да издължи предоставения кредит в срок до 25.11.2013г, съгласно следния погасителен план: на 25.12.2009г. - 687 500 евро, на 25.11.2010г. -687 500 евро, на 25.12.2010г.- 687 500 евро, на 25.11.2011г.-687 500 евро, на 25.12.2011г.- 687 500 евро, на 25.11.2012г.- 687 500 евро, на 25.12.2012г.- 687 500 евро, на 25.11.2013г.- 687 500 евро.

На 13.11.2007г. между „В. Груп“ ООД и „Г. Инвестмънт“ ЕООД е сключен договор, в който страните са декларирали задълженията си по Договор № 206 от 01.10.2007г. С този договор „Г. Инвестмънт“ ЕООД се е задължило към „В. Груп“ ООД: 1. да изгради комплекс „Bansko Heights“ в местност „Карантията“, [населено място] като до 30.11.2007г. изпълни задължението си към Банката да учреди ипотека върху предстоящите за изграждане самостоятелни обекти в сградата върху два недвижими имота, находящи се в [населено място], м.“Карантията“, а именно ПИ с пл.№153014 и ПИ с пл.№153015; 2. до 30.11.2009г. да построи в напълно завършен вид комплекс „Bansko Heights“ върху четирите недвижими имота и учреди в полза на Банката договорна ипотека върху отделните самостоятелни недвижими имоти / студиа, апартаменти, ателиета/, от които ще се състои комплексът; 3. до 25.11.2010г. да погаси 1 375 000 евро от главницата ведно с дължимите по договора за кредит лихви, като за обезпечение на това задължение „Г. Инвестмънт“ ЕООД издава и депозира пред „В. Груп“ ООД запис на заповед в размер на 1 375 000 евро с падеж 25.11.2010г.; 4. до 30.11.2010г. да освободи хотел „В.“ от учредената договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД, като за обезпечение на последното задължение „Г. Инвестмънт“ ЕООД издава и депозира пред „В. Груп“ ООД запис на заповед в размер на 5 500 000 евро с падеж 30.11.2010г.; 5. да спазва всички условия по договора за банков кредит като не допуска просрочия или каквито и да е обстоятелства, които биха могли да бъдат причина за обявяване на кредита за предсрочно изискуем или да забавят плащането на която и да е вноска по договора за кредит или да доведат до удължаването на срока след 25.11.2013г. За обезпечение на последното задължение „Г. Инвестмънт“ ЕООД издава и депозира пред „В. Груп“ ООД 4 броя записи на заповед всеки един от които в размер на 687 500 000 евро с падеж 25.12.2009г., 25.11.2010г., 25.12.2010г. и 25.11.2010г.

На 26.08.2011г. е сключено допълнително споразумение към Договор № 206 от 01.10.2007г., по силата на което „Контракт инвест“ ООД, „Максима“ ЕООД, „К. 2002“ ЕООД са встъпили на основание чл. 101 от ЗЗД в дълга на „Г. Инвестмънт“ ЕООД като солидарни длъжници по договора за кредит. Със същото споразумение се променя и срока за погасяване на задължението по следния начин: на 20.11.2011г.- вноска в размер на 687 500 евро, на 20.12.2011г.- вноска в размер на 687 500 евро, на 20.11.2012г.- вноска в размер на 687 500 евро, на 20.12.2012г.- вноска в размер на 687 500евро, на 20.11.2013г.- 3 вноска в размер на 687 500евро, на 20.12.2013г.- вноска в размер на 687 500 евро, на 20.11.2014г.- вноска в размер на 651 398.47 евро.

На 24.10.2013г. по ч. гр. д.№986/2013г. по описа на РС Несебър въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №894/23.10.2013г. е издаден изпълнителен лист в полза на „О. Б. Б. АД срещу „Г. Инвестмънт“ ЕООД и встъпилите в дълга солидарни длъжници „Контракт инвест“ ООД, „Максима“ ЕООД, „К. 2002“ЕООД за сумата от 250 000евро, представляваща част от непогасено задължение по Договор № 206 от 01.10.2007г. С. З. №62 от 09.02.2015г. за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК издадена по ч. гр. д.№ 1055/2014г. по описа на Районен съд Несебър е разпоредено на „Г. Инвестмънт“ ЕООД, „Контракт инвест“ 4 ООД, „Максима“ ЕООД и „К. 2002“ ЕООД да заплатят на „О. Б. Б. АД сумата от 4 050 000 евро, представляваща част от просрочената главница по Договор № 206 от 01.10.2007г. и включваща погасителна вноска с падеж 20.11.2011г.- вноска в размер на 437 500евро, погасителни вноски с падежи 20.12.2011г, 20.11.2012г., 20.12.2012г.- всяка в размер на 687500 евро, и сумата от 1 550 000 евро, представляваща част от предсрочно изискуема главница от общия размер на 2 026 398,47 евро, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. По издадените заповеди за изпълнение и изпълнителни листове банката е образувала изпълнителни дела.

На 02.02.2015г. е подписана спогодба между „Г. Инвестмънт“ ЕООД, представлявано от Л. А. Я. и „В. Груп“ ООД, с която „Г. Инвестмънт“ ЕООД признава всички задължения, поети към „В. Груп“ ООД със сключения между тях договор от 13.11.2007г., както и че същите са изискуеми, не оспорва настъпилата изискуемост и признава размера на задълженията си, както и че същите не са погасени по давност. Прието е, че това изявление има характер на признание по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД. Посочено е, че в случай, че някое от задълженията, поето с Договора от 13.11.2007г. е погасено по давност, с тази спогодба „Г. Инвестмънт“ ЕООД се задължава да ги изпълни наново, като спогодбата има самостоятелно правопораждащо действие за всяко едно от задълженията. Страните се споразумяват, че „Г. Инвестмънт“ ЕООД ще изпълни всички задължения, поети с Договора от 2007г. в срок от 01.10.2019г. За обезпечаване на тези задължения е предвидено, че „Г. Инвестмънт“ ЕООД издава и депозира пред „В. Груп“ ООД запис на заповед в размер на петте записа на заповеди по договора от 13.11.2007г., в размер на 8 937 500 евро с падеж 10.10.2019г. Уговорено е, ако в срок до 10.01.2020г. „Г. Инвестмънт“ ЕООД не плати на „В. Груп“ ООД сумата по записа на заповед, то в такъв случай „Г. Инвестмънт“ ЕООД се задължава да плати на „В. Груп“ ООД неустойка в размер на 2 000 000 евро с падеж 10.01.2020г. За обезпечаване на това задължение „Г. Инвестмънт“ ЕООД издава и депозира пред „В. Груп“ ООД запис на заповед в размер на 2 000 000 евро с падеж 10.01.2020г.

На същата дата е сключен и друг договор за спогодба между „Г. Инвестмънт“ ЕООД, представлявано от Л. А. Я. и „В. Груп“ ООД, по силата на който страните са уредили отношенията във връзка със заповед за изпълнение от 21.01.2012г. по гр. д.№901/2012г., издадена въз основа на запис на заповед от 14.11.2007г. / един от шестте броя записи на заповед, издадени от „Г. Инвестмънт“ ЕООД, в полза на „В. Груп“ ООД по силата на договора от 13.11.2007г./.

Касаторът „Г. Инвестмънт“ ЕООД /н./ – ответник по предявения иск, прави възражения за недействителност на процесния договор за спогодба, като сочи, че същият е антидатиран, а също и нищожен поради невъзможен предмет, липса на основание и симулативност. Аналогични доводи излага и за втория договор за спогодба, вземанията по който не са предмет на настоящото производство.

Във връзка с довода, че процесният договор за спогодба е антидатиран, неоснователни се явяват твърденията на касатора, че съставът на Бургаски апелативен съд е допуснал нарушение при преценката на доказателствената тежест относно оспорената дата на съставяне на спогодбите, като е приел, че „Г. Инвестмънт“ ЕООД /н./ следва да опровергава тази дата. Съставът на Бургаски апелативен съд е приравнил неправилно доводите за симулативност на сделката /привидност на волята на страните/ с доводите за нейното антидатиране, съставляващо оспорване на достоверността на датата. Независимо от това правилен е изводът му относно доказателствената тежест във връзка с твърдяното от ответника по иска антидатиране на документа. Ответното дружество е страната, която се позовава на антидатиране на договора за спогодба, на твърдения за последващо съставяне на документа на дата, различна от посочената в него, към момент, към който дружеството вече има вписан друг управител, поради това негова е доказателствената тежест за твърденията за антидатирането (без да са налице ограниченията по чл. чл.165, ал.2 от ГПК). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решение №50139/01.11.2022г. по т.№2174/2021г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №23/11.09.2017г. по т. д. №2413/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В същите се приема, че частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл.181 ал.1 ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети спрямо документа лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите са обвързани от нея, датата е противопоставима на участниците в съставянето на документа, но всеки може да опровергава верността й и носи на основание чл.154, ал.1 от ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне.

Следва да бъде споделен като правилен и изводът на въззивния съд, че ответникът по делото не е ангажирал доказателства, от които категорично да се установява, че спогодбата е сключена на по – късна дата от 02.02.2015г. Такъв извод не може да се изведе нито от съпоставката на съдържанието на двата договора за спогодба от 02.02.2015г., нито от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. В същото изрично е посочено, че вземанията и задълженията по записите на заповед, издаването на които е предвидено със спогодбата, не са подлежали на счетоводно отразяване към 02.02.2015г., тъй като те съставляват условен актив /за пораждането им е било необходимо настъпването на предвидените в договора условия/.

Неправилен обаче се явява извода на състава на Бургаски апелативен съд, че договорът за спогодба от 02.02.2015г. има възможен предмет. При съпоставка на съдържанието на двата договора – от 13.11.2007г. и от 02.02.2015г., е видно, че със спогодбата се продължава срокът за изпълнение на поетите с договора от 13.11.2007г. задължения, като за обезпечение на изпълнението им са поети нови задължения за издаване на записи на заповед. Следователно съществената част от съдържанието на спогодбата са именно поетите с договора от 13.11.2007г. задължения. От тези задължения неизпълнимо към момента на сключване на спогодбата е задължението по т.5 от договора от 13.11.2007г. за осъществяването на определено поведение - точно изпълнение на договор за банков кредит, в срока на действие на този договор. По това задължение е налице пълно неизпълнение, защото видно от събраните доказателства дружеството е допуснало просрочия по договора за банков кредит, които са станали причина първоначално срокът на договора да бъде удължен след 25.11.2013г., а впоследствие кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Същото задължение е правно невъзможно да бъде поето отново към 2015г., доколкото срокът на действие на договора е изтекъл, а неизпълнението на поетите по него задължения към банката е породило своите правни последици.

Част от останалите поети с договора от 13.11.2007г. задължения „Г. Инвестмънт“ ЕООД да изгради комплекс „Bansko Heights“ в местност „Карантията“, [населено място] и учреди в полза на Банката договорна ипотека върху отделните самостоятелни недвижими имоти, както и да погаси 1 375 000 евро от главницата, ведно с дължимите по договора лихви, могат да бъдат изпълнени фактически, а и за изпълнението им не съществуват правни пречки. Същите обаче не могат да бъдат разглеждани самостоятелно и независимо от основното предназначение на договора от 13.11.2007г., а именно да гарантира интересите на „В. Груп“ ООД в качеството му на ипотекарен длъжник. Всички поети задължения са свързани с точното изпълнение на договора за кредит и заместваното на даденото от „В. Груп“ ООД обезпечение – ипотека върху хотел „В.“ с договорна ипотека в полза на банката върху отделните самостоятелни недвижими имоти / студиа, апартаменти, ателиета/, от които е следвало да се състои комплексът „Bansko Heights“. Същевременно срокът на всяко от тези задължения е негов съществен елемент, тъй като сроковете в договора от 13.11.2007г. съответстват на уговорените в договора за кредит срокове и спазването им пряко гарантира интереса на ипотекарния длъжник да не претърпи принудително изпълнение върху собствения си недвижим имот. Към момента на сключването на договора за спогодба от 02.02.2015г., срокът на договора за кредит е изтекъл и съответно продължаването на поетите с договора задължения не служи на основното предназначение на договора – да осуети насочването на принудителното изпълнение върху имуществото на ипотекарния длъжник.

Поради това макар и само част от поетите с договора за спогодба задължения да са били фактически и правно неизпълними към момента на сключване на спогодбата / задължението на „Г. Инвестмънт“ ЕООД да спазва всички условия по договора за банков кредит и в срока на този договор да учреди в полза на банката ипотека върху отделните обекти в комплекс „Bansko Heights“/, с оглед на целта и предназначението на спогодбата и договора от 13.11.2007г. и тяхната връзка на обусловеност с изпълнението на договора за банков кредит №206 от 01.10.2007г. между „Г. Инвестмънт“ ЕООД и „Обединена българска банка“АД, то именно тези са съществените задължения по договора за спогодба и не може да се предположи, че сделката би била сключена без тях /чл.26 ал.4 от ЗЗД/. Обстоятелството, че същите са с невъзможен предмет, води до нищожност на целия договор за спогодба и съответно до неоснователност на предявените от „В. груп“ ООД /н./, искови претенции.

С оглед извода за нищожност на договора за спогодба на въведеното от ответника основание невъзможен предмет, не следва да се обсъждат доводите за нищожност на договора за спогодба на другите две въведени от касатора основания – липса на основание и симулативност, както и нищожност на отделни клаузи поради противоречие със закона.

За пълнота следва да се отбележи, че от съдържанието на договора за спогодба не следва задължение за заплащане на сума от 8 937 500 евро. Въпреки, че е предвидено издаването на записи на заповед на същата стойност за гарантиране изпълнението на задълженията по договора от 13.11.2007г., в спогодбата не е предвидено изрично задължение за неустойка в размер на 8 937 500 евро, дължима при неизпълнение на тези задължения в срок до 01.10.2019г. Задължението за неустойка не може да бъде изведено чрез тълкуване, а следва да бъде формулирано изрично, поради което дори при извод за валидност на договара за спогодба искът за тази сума би бил неоснователен. Дали издадените записи на заповед гарантират отговорността на издателя за обезщетение за неизпълнение на договора, това е без значение, доколкото предявеният иск е за установяване на задължение по договора за спогодба, а не за установяване на вземане за обезщетение за неизпълнение.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният от „В. груп“ ООД /н./, [населено място], срещу „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./, [населено място], и синдика на „Г. инвестмънт“ ЕООД/н./, [населено място], иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за признаване по отношение на „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./, [населено място], и синдика на „Г. инвестмънт“ ЕООД/н./, [населено място], че съществуват следните вземания на „В. груп“ ООД /н./ срещу „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./: вземане в размер на 8 937 500 евро, дължимо по спогодба от 02.02.2015г., обезпечена със запис на заповед без протест, издаден на 02.02.2015г., с падеж на 10.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до окончателно изплащане и вземане за неустойка в размер на 2 000 000 евро, дължима по спогодба от 02.02.2015г., обезпечена със запис на заповед без протест от 02.02.2015г. с падеж 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до окончателно изплащане.

С оглед изхода на делото „В. груп“ ООД /н./, [населено място], следва да бъде осъдено да заплати на „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./, [населено място], направените разноски за всички инстанции, които възлизат на депозит за вещо лице в първоинстанционното производство в размер на 300 лева. Доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в трите инстанции не са представени, нито е направено искане за присъждането на такива.

С оглед изхода на касационното производство и на основание чл. 694, ал.7 от ТЗ дължимата държавна такса в размер на сумата 213 918,86 лева за първоинстанционното производство, сумата 106 959,43 лева за въззивното производство и сумата 106 989,43 лева за касационното производство следва да бъде платена от масата на несъстоятелността на „В. груп“ ООД /н./

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №105 от 01.12.2023г. по т. д.№138/2023г. на Бургаски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. груп“ ООД /н./[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от временния синдик И. Р., против „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. В., иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за признаване за установено, че съществуват следните вземания на „В. груп“ ООД /н./ срещу „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./: вземане в размер на 8 937 500 евро, дължимо по спогодба от 02.02.2015г., обезпечена със запис на заповед без протест, издаден на 02.02.2015г., с падеж на 10.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до окончателното изплащане, както и вземане за неустойка в размер на 2 000 000 евро, дължима по спогодба от 02.02.2015г., обезпечена със запис на заповед без протест от 02.02.2015г. с падеж 10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020г. до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА „В. груп“ ООД /н./[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], направените в първоинстанционното производство разноски за депозит за вещо лице в размер на 300 лева /триста лева/.

ОСЪЖДА на основание чл.649 ал.7 от ТЗ „В. груп“ ООД /н./[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд дължимата държавна такса в размер на сумата 213 918,86 лв. / двеста и тринадесет хиляди деветстотин и осемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ за първоинстанционното производство, сумата 106 959,43 лв. /сто и шест хиляди деветстотин петдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ за въззивното производство и сумата 106 989,43 лв. /сто и шест хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ за касационното производство.

Решението е постановено при участието на синдика на „Г. инвестмънт“ ЕООД /н./

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.