Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В. Й. Я. от гр. В. срещу решение 630 от 18.03.2014 г. на Административен съд (АС) гр. В., постановено по адм. д. 3860/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) 031301095 от 01.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение 551 от 30.09.2013 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. В., относно установени задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 20 037.52 лв. главница и 14 867.45 лв. лихви за забава.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Поддържа, че ревизията е възложена в нарушение на чл.109, ал.1 ДОПК, тъй като първоначалният ревизионен акт 031201821 от 21.08.2012 г. бил нищожен, независимо от отмяната му с решение 733 от 21.12.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението. Счита, че между първото и второто ревизионни производства няма никаква връзка, а напротив второто ревизионно производство е напълно самостоятелно и издаденият РА е нищожен поради нарушение на времевата компетентност. Поддържа нищожност на РА 031301095 от 01.07.2013 г. поради възлагането му от орган с компетентност за ИРМ Разград, докато постоянният й адрес бил в гр. В.. Посочва основание за нищожност поради липса на издадена заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) по реда на чл.119, ал.2 ДОПК (редакция преди 01.01.2013 г.) на основание пар.35, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК Д.в. бр.82/2012 г. Поддържа, че не е налице основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК наличие на укрити доходи, тъй като всичките й доходи били от средства, дарени от баща й Й. А., получени от...