Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Първа районна служба Пожарна безопасност и защита на населението гр. П. (ПБЗН) срещу решение 742 от 01.04.2013 г., постановено по адм. дело 3269/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед 34/29.06.2012 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 268 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която е заповядано преустановяването на експлоатацията на колонка за гориво в имот на ЕТ Елит-К. Х., представлявано от К. А., с. Г. чардак, общ. Съединение.

С касационната жалба се навеждат доводи че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, както и не е съобразил характера на дейността на органите на ПБЗН. Иска се неговата отмяна.

Ответникът ЕТ Елит-К. Х., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд, след извършената проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на формата, противоречие с материалния закон и неговата цел. Прието е, че административният орган не е мотивирал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно.

За да наложи мярката административният орган е приел, че не са спазени нормативно изискващите се разстояния между сградата за жилищни нужди и съоръженията на бензиностанцията колонка и резервоар, като е записал, че действителното разстояние е 8 метра. Органът е посочил, че не са спазени изискванията на чл. 34, т. 1 от Наредба з-2377/15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите във вр. с чл. 619, ал. 1, таблица 66, т. 1 от Наредба з-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Както правилно е приел АС-Пловдив в заповедта не е конкретизиран и индивидуализиран имотът, не са посочени конкретните обстоятелства и данни, които да доказват, че обслужващата сграда е преустроена в жилищна, както и дали съоръженията на бензиностанцията са в експлоатация. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от заключението, на която е видно, че посоченото разстояние в обжалвания акт не отговаря на разстоянието, посочено от вещото лице, тъй като не е уточнено дали това разстояние касае колонката или резервоара. За да издаде акта за преустановяване експлоатацията на колонка за гориво в имот на ЕТ Елит-К. Х. органът е трябвало да изследва дали тя въобще е в експлоатация или не, както и да се мотивира за това.

По своя правен характер принудителната административна мярка (ПАМ) е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което по отношение на нея важат изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, включително и това по т. 4 от цитираната разпоредба фактически и правни основания за неговото издаване, каквито в настоящия случай липсват. Посочената от органа разпоредба на чл. 619, ал. 1 от Наредба з-1971/2009 г. гласи, че минималните разстояния от резервоари, отдушни тръби, шахти за отработени масла, колонки за зареждане и съоръжения за пълнене на резервоарите до съседни строежи се определят по табл. 66. Никъде обаче в заповедта за налагане на ПАМ не е изследвано, какъв вид е сградата в имота, за да определи на какво разстояние следва да бъде поставена колонката. В хода на съдебното производство, проведено пред АС-Пловдив не е установено, като касаторът не е ангажирал допустими доказателства, в коя хипотеза на таблица 66 попада процесният обект. Недоказано остава и посоченото от органа, че е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба з-2377/2011 г., който гласи, че по време на експлоатация не се разрешава използване на сградите и помещенията не по предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар. Както беше вече споменато административният орган не е установил дали колонката и резервоарът са в експлоатация, както и как се използва прилежащата сграда в имота на ответника. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд за несъответствие на заповедта с приложимия материален закон, са обосновани и правилни.

Основателно е твърдението на касатора, че съгласно ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК, ВС мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. Разглежданата заповед обаче не попада в тази хипотеза, тъй като мотивите в нея са пренесени изцяло от написаното в акт 3 от 30.05.2012 г. за установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност и от съдържанието им ЕТ Елит-К. Х. не може да направи обосновани изводи за нарушението, за да упражни правото си на защита, както и съдът не може да прецени законосъобразността на издадената заповед за налагане на ПАМ. Така постановен административният акт не съдържа мотиви, които да обосноват дадените разпореждания и препятства организирането на защитата на неговия адресат, който фактически не е известен за причините, довели до издаване на заповедта. Констатираното нарушение е достатъчно основание за отмяна на заповедта.

Предвид изложеното законосъобразно съдът е приел наличие на основание по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед за налагане на ПАМ и постановеното в този смисъл решение следва да се остави в сила.

По делото е направено искане от процесуалния представител на ЕТ Елит-К. Х. за присъждане на разноски. С оглед правните изводи и представен договор за правна защита и съдействие, Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението следва да заплати на ЕТ Елит-К. Х., представлявано от К. А. сумата от 1450.00 (хиляда четиристотин и петдесет) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение 742 от 01.04.2013 г., постановено по адм. дело 3269/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението да заплати на ЕТ Елит-К. Х., представлявано от К. А., гр. П., ул. Опълченска 4 сумата от 1450.00 (хиляда четиристотин и петдесет) лева разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. И.С.