Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. В. Т. при ЦУ на НАП и на Инвестмънт груп ЕООД срещу решение 144/03.04.2014г., постановено по адм. д. 1200/2012г., по описа на Административен съд В. Т. /АСВТ/, С решението Ревизионен акт /РА/ 151200642 от 10.07.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение 571/22.10.2012г. на директора на Дирекция ОДОП гр. В. Т., е отменен в частта му, с която е отказано право на данъчен кредит в размер от 6936, 86 лв по фактура 335/25.10.2010г. на доставчика ЕМ СИ ЕМ ГРУП 2009 ЕООД. В останалата част жалбата на Инвестмънт груп ЕООД е отхвърлена.

Касаторът директорът на Дирекция ОДОП обжалва съдебното решение в частта му, с която е отменен РА във връзка с отказано право на данъчен кредит в размер от 6936, 86 лв по фактура 335/25.10.2010г. на доставчика ЕМ СИ ЕМ ГРУП 2009 ЕООД. Излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът погрешно приел реалност на доставката, като допуснал нарушение при преценка на доказателствата и тяхната доказателствена стойност, включително при неправилен извод за изхода от производството по чл. 193 ГПК. Неправилно било кредитирано заключението на изслушаната експертиза; не били съобразени нормите на Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по прилагането й.

Поради това директорът на Дирекция ОДОП гр. В. Т. моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а жалбата на Инвестмънт груп ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

К. И. груп ЕООД оспорва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: 1. в общ размер от 126 978, 16 лв. по фактури на доставчика И. К. ЕООД; 2. в общ размер от 13 741, 35 лв. по фактура на доставчика Интермод 2008 ЕООД; 3. по фактура 338/26.10.2010 г. на доставчика Ем Си Ем Груп 2009 ЕООД. Решението се оспорва и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството относно отказано право на освобождаване от ДДС по вътреобщностни доставки с получател А. К. SRL, Румъния. Твърди се, че в тази част решението e постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно не отчел нарушения на ДОПК при издаване на РА и погрешно възприел изводите на решаващия орган и органите по приходите за липса на реални доставки и префактуриране. Поради това се моли решението в обжалваната част да бъде отменено, както и РА в същата му част. Претендират се разноски.

Всяка от страните оспорва подадената от противната страна касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба на Директора на дирекция ОДОП гр. В. Т. и за неоснователност на касационната жалба на Инвестмънт груп ЕООД.

Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от страна в съдебното производство.

По отношение на доставките на Ем Си Ем Груп 2009 ЕООД:

След подробен и задълбочен преглед на доказателствения материал, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че процесните фактури 335/25.10.2010 г. за доставка на 9909, 80 кг. замразен свински джолан и 338/26.10.2010 г. за доставка на 19 999 кг. свински обрезки от глава, платени по банков път, са надлежно осчетоводени при доставчика и получателя. Към фактурите има подписани приемо предавателни протоколи. АСВТ е изследвал подробно представения при ревизията договор, като се е позовал на чл.4-6 от него, предвиждащ извършване на доставките франко склад, посочен от купувача, с превоз на продавача и за негова сметка, както и подписване на приемо-предавателен протокол, при осъществяване на доставката. При преценката на договора и приемо-предавателните протоколи, съдът е извършил съпоставка с представените доказателства за транспорт от превозвача, както и с представените търговски документи. Във връзка с фактура 338/26.10.2010г. са били представени два търговски документа с различно съдържание, които, поради разминаванията между тях, включително относно произхода на стоката и номера на автомобила, с който е извършен транспорта, съдът не е кредитирал. Приел е, че единственото, но недостатъчно доказателство за реалност на втората доставка е приемо-предавателният протокол.

Основателно АСВТ е подходил критично както към основния мотив на органите по приходите за невъзможността да се провери счетоводството на предходни доставчици, така и към мотивите на решаващия орган, че издадените фактури за транспорт не касаят преките доставки, че липсват реквизити на транспортните документи, както и доказателства за отчетни разходи за гориво и други разходи от страна на превозвача. Правилно съдът е съсредоточил вниманието си върху реалността на процесните доставки, приравнявайки момента на прехвърляне на собствеността на стоките и момента на фактическото им предаване; абсолютно правилни са и съображенията на съда във връзка с чл.24, ал.2 ЗЗД, особено в светлината на решението по делото С-18/13 М. П.. След като правилно е приел, че не е обвързан от никакви изисквания за спазване на форма при прехвърляне на собствеността, включително и от разпоредбата на чл. 24, ал.2 ЗЗД, съдът все пак е направил погрешна преценка на доказателствата, като не ги е взел предвид в тяхната съвкупност.

Касационната инстанция споделя изводите на АСВТ относно реалност на доставката по първата фактура, но счита, че такава е налице и по втората фактура. Неправилно съдът е счел, че единствено доказателство за реалност на доставката е приемо-предавателният протокол. От значение за реалността на доставката са и доказателствата за последваща реализация на процесните стоки, която реализация е намерила отражение в редовно воденото счетоводство на получателя. Тези доказателства съдът не е обсъдил, а заключението на вещото лице не е било оспорено, включително и в тази част. Пред съда са били представени достатъчно документи за произход на стоките и за извършен транспорт до гр. П. на 26.10.2010г. /след извършена насрещна проверка на превозвача/, доказателства за материална обезпеченост на доставчика - за наем на складови площи и хладилна камера, доказателства за кадрова обезпеченост, фактури, издадени от предходния доставчик, ЧМР за внос на стоката. На предходния доставчик е била извършена и насрещна проверка, при която са представени и фактури за предходните операции с идентични престации, протоколи към инвойси, международни товарителници, договор за влог, декларация на управителя на доставчика, потвърждаваща доставките и търговски документи. Предвид наличието на доказателство за внос на стоката, за това, че предходният доставчик е разполагал с нея и предвид обстоятелството, че назначеното вещо лице е проследило движението на стоката в последващи доставки, следва да се приеме, че стоката е реално доставена. Обстоятелството, че не са налице достатъчно и непротиворечиви доказателства това да се е случило именно по начина, описан в представения договор, не изключва реалността на доставката, при всички изброени по горе данни.

Действително, приемо-предавателните протоколи и двете товарителници с дати 25.10.2010 г., находящи се в папка 8, лист 1413 -1550 от преписката, са били оспорени от процесуалния представител на директора на дирекция ОДОП по отношение на съдържанието им. Правилно АСВТ не е открил производство по чл. 193 ГПК по това оспорване, като е приел, че приемо-предавателните протоколи са частни свидетелстващи документи. Изложените в частните свидетелстващи документи факти подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства от ревизираното лице и се преценяват в съвкупност с останалия доказателствен материал. Тези съображения обаче не се отразяват съществено на крайните изводи на настоящата инстанция, че частните документи е следвало да бъдат преценени в съвкупност с всички останали данни по спора.

Разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.

В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т.1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал.1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал.1 е чл. 69, ал.1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ревизираното лице е представило доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки.

Обстоятелството, че всички приложени по делото доказателства, включително договори и приложения към тях, са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да бъде само по себе си основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. В случая съдът е изпълнил това задължение, като в хода на процеса е попълнил и пропуските на органите по приходите по изясняване на фактическата обстановка, като е назначил експертиза, чрез която са установени обстоятелства от значение за реалността на извършените доставки. Заключението на експертизата не е оспорено в предвидения от закона срок, извършено е след проверки в счетоводството на ревизираното лице и на представените по делото доказателства и правилно е кредитирано от съда. Излагането на доводи, съставляващи по естеството си оспорване на експертизата, едва с касационната жалба на директора на дирекция ОДОП, е недопустимо и не може да бъде основание експертното заключение да не бъде взето предвид при установяване на фактическата обстановка по спора.

В процесните фактури и приемо-предавателни протоколи е конкретизиран вида и количеството на процесните стоки. За доставките е доказано разплащане, което е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договорите. Според експертното заключение, налице е последваща реализация на стоките, по данни от редовно водено счетоводство на ревизираното лице.

К. С. на ЕС многократно изтъква в практиката си /решенията по делата Боник, Фирин, ЛВК-56 ЕООД, Евита-К и цитираната в тях практика и др./, режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006//112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно решението по делото М. П. ЕООД реш. по дело С-18/13 от 13.02.2014г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и евентуални пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, такива пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменен РА във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактура 335/25.10.2010 г. за доставка на 9909, 80 кг. замразен свински джолан. На основание чл.222, ал.1 АПК, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7332,83 лв по фактура 338/26.10.2010 г. за доставка на 19 999 кг. свински обрезки от глава, решението, а съответно и РА следва да бъдат отменени. По отношение на доставките от Интермод 2008 ЕООД:

От фактическа страна АСВТ е установил, че доставката е документирана с фактура 98/10.08.2010 г. с предмет 6735, 96кг. небелени бадеми, платена по банков път. Между доставчика и ревизираното лице е сключен договор за доставка ,

в който страните са уговорили, че изтеглянето на стоката от склада трябва да стане в срок 1 месец от фактурирането, а собствеността на стоката преминава върху купувача в момента на предаването и издаване на данъчна фактура; доставчикът е длъжен да съхранява стоката в собствената си складова база на отговорно пазене до момента на натоварване на стоката на транспорт, осигурен от купувача, в срок 1 месец от фактурирането. Страните са посочили още, че доставчикът е изпълнил задължението си да предаде стоката с издадена данъчна фактура. Правилно съдът е приел, че посочените текстове на договора са нелогични, доколкото те взаимно си противоречат.

При ревизията са били представени доказателства за материална обезпеченост на доставчика - наем на склад. Кадровата обезпеченост се изчерпва с едно лице на трудов договор, което е на трудов договор и към доставчика, разгледан по-долу И. К. ЕООД. Доставчикът е представил протоколи за ВОП от гръцки оператор и фактура с предмет ядки, включително небелени бадеми. Представени са международни товарителници и фактура от превозвача Чочовен лайнс ООД. Във връзка с последваща реализация на стоката са представени фактури, издадени от М. Т. ЕООД с предмет вътреобщностен транспорт на стоки от България до Румъния, допълнителни доказателства във връзка с материалната и кадрова обезпеченост на превозвача, договор за транспортни услуги от 10.08.2010г. за срок от един месец, както и международни товарителници и пътни листи.

Според вещото лице и по счетоводни данни цялата престация по процесната фактура е предмет на последващо разпореждане, като е отчуждена към румънския търговец А. К. SRL. При доставчика съответната материална сметка е водена само по стойност, като липсва аналитичност. По отношение на доставките на И. К. ЕООД:

От фактическа страна АСВТ е установил, че за доставките са издадени фактури 6/30.07.2010г. с предмет небелени бадеми и кашу; 9/14.09.2010г. с предмет кашу и небелени фъстъци; 11/07.10.2010г. с предмет небелени фъстъци, 38/02.11.2010г. с предмет небелени фъстъци; 39/05.11.2010 г. с предмет небелени фъстъци; 63/28.12.2010г. с предмет небелени фъстъци и цели лешници. Фактурите са платени по банков път и са придружени от складови разписки и заявки, които не са подписани от получателя, а и посочените във фактурите дати на данъчните събития се различават от датите на складовите разписки. Доставките са извършени на база договори от 01.07.2010 г. и от 08.09.2010г., със съдържание като описаното по-горе относно договора с Интермод 2008 ЕООД. Представени са доказателства за материална обезпеченост на доставчика наем на склад. Относно предходните доставки по веригата са представени инвойси, издадени от гръцкия търговец, с товарителници към всеки от тях и складови разписки по протоколи за доставки за пристигнали стоки в склада на доставчика.

Във връзка с транспорта са представени договор за предоставени транспортни услуги и фактури, като превозвачът Ч. Л.ООД е представил и доказателства за материална и кадрова обезпеченост. Доставчикът има един нает на трудово правоотношение служител, който е бил нает и при доставчика Интермод 2008.

Фактурите са надлежно осчетоводени при ревизираното лице. По счетоводни данни тези стоки са изписани за продажба към румънският търговец А. К. SRL, като е отчетен и приход от продажбите. При доставчика процесните стоки не са отчитани количествено и по аналитичен признак.

Касационната инстанция споделя изводите на АССГ за липса на реалност на доставките на родово определени стоки ядки от разгледаните два доставчика. Решението е постановено след задълбочено проучване на доказателствения материал, въз основа на което, при спазване правилата на логиката, са направени верни фактически изводи. Правилно е приложен материалният закон.

Разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.

Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. След като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури. Фактурите не обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката, по смисъла, вложен от законодателя в чл. 6, ал.1 ЗДДС не е достатъчно само съгласието на страните, а и нейното реално осъществяване предаване на стоката или извършването на услугата. Реално изразената и неопорочена воля на страните е обстоятелство, различно от изпълнението по сделката. Именно изпълнението, т. е. реалната доставка на стоките не е доказано в случая. Цитираната от дружеството-касатор практика на Съда на ЕС намира приложение само при наличие на реално осъществена доставка. По изложените съображения решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът е обсъдил договорите между ревизираното лице и неговите доставчици и правилно е приел, че няма основание издаването на данъчна фактура да се приеме за доказателство за предаване на стоката, с оглед датата на сключването на договора, датата на издаването на фактурата и датата на данъчното събитие.

При наличието на непълноти в представените товарителници липса на място на разтоварване на стоките, при липса на първични документи за депозирането на склад и отписването на процесната стока, при липса на приемо-предавателни протоколи или други подобни документи за предаване на стоката, правилно АСВТ е приел, че не са налице доказателства за реалност на доставката.

Обстоятелствата, на които са наблегнали органите по приходите, като липса на материална и кадрова обезпеченост на доставчика и извършване на транспорт директно от склад на доставчика към румънския получател А. К. SRL сами по себе си не са достатъчно основание за отказ за признаване право на данъчен кредит, но в съчетание с останалите установени обстоятелства, служат за допълнителна аргументация на извода за липса на реалност на доставките.

По отношение на вътреобщностните доставки:

От фактическа страна АСВТ е установил, че ревизираното лице е отчело като вътреобщностни доставки /ВОД/ вписаните в 8 фактури сделки с румънския получател А. К. SRL( фактури с предмет ядки фъстъци, бадеми и кашу, издадени в периода месец март 2010 медец декември 2010г.) Придобиването на стоката от ДЗЛ по фактура от С. А. ООД не се оспорва, а стоката по останалите седем фактури е придобита по разгледаните по-горе доставки от Интермод 2008 ООД и Илком комерс ЕООД.

Към фактурите са били приложени в хода на ревизията инвойси, договори за продажба, сключени с румънския получател, потвърждение по една от доставките, протоколи за получаване от румънския получател по останалите доставки, международни товарителници с вписани превозвачи съответно П. Т. ЕООД, М. Т.

Румънската администрация, чрез формуляр SCAC 2004, е посочила, че при предишни молби по процедурата за обмен на данни е установено, че са използвани същите превозни средства за превоз на стоките от България към Румъния и няколко дни по-късно отново за България. По тези причини румънският екип не е потвърдил реалността на сделките. При посещение на наетите помещения в Гюргево е установено, че складът е празен, няма рафтове, екипировка за товарене, разтоварване, нито оборудване. Самият получател няма нает персонал и не предоставя договори за наемане на услуги от други фирми. Управителят на получателя, при предходната проверка на румънската администрация, е посочил, че стоките не били разтоварвани, документите са попълнени на място, а стоките са напуснали страната със същото транспортно средство, с което са пристигнали. Установено е и, че този румънски получател е издал на Алкамо БГЕООД фактури на стойност от 877 934 евро.

Органите по приходите са приели, че международните товарителници имат формални пропуски и са нередовни - липсват номера, дата и място на пристигане на стоките, поради което доставчикът не разпоолага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Представените протоколи не могат да се приемат като потвърждения от страна на получателя, тъй като нямат име на лицето, което ги е подписало, както и точното място на твърдяното получаване на стоките.

Във връзка с оспорване автентичността на осемте товарителници, съдът е открил производство по чл. 193 ГПК и правилно е разпределил доказателствената тежест. Съгласно назначената експертиза, подписите за превозвач в посочените товарителници са положени от лицата, вписани в товарителниците като такива, с изключение на подписа, положен от името на превозвача СТ Транспорт; подписите за получател, положени от името на румънското дружество А. К. SRL в кл.24 от товарителниците, в осемте приемо-предавателни протокола и в двата договора, с които са уговорени доставките, са неавтентични.

Документите, с които се удостоверява извършването на ВОД са посочени в

чл. 45 ППЗДДС

. Първата група са свързани с доставката, а втората с изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В процеса е безспорно, че по отношение на всички доставки са изпълнени изискванията на чл.45, т.1, б. а от ППЗДДС , като са издадени фактури, в които е вписан идентификационния номер на получателя. Съдът обаче е приел, че правото на разпореждане като собственик със съответната стока не е надлежно прехвърлено на купувача.

Неоснователен е доводът за липса на квитанции за платени пътни такси, на тахографски шайби, доказващи изминатите километри от съответното превозно средство и др., тъй като такива не се изискват за доказването на ВОД. В този смисъл е решение на СЕС по делото "Teleos", С- 409/2004 г. и практиката на ВАС по Решение 15062/17.11.2011 г. постановено по адм. д. 1445/11, Решение 16260/18.12.2012 г., постановено по адм. д. 4047/12 по описа на ВАС осмо отделение, Решение 14911/15.11.2011 г., постановено по адм. д. 2496/11 г. по описа на ВАС, първо отделение и др.

Касационната инстанция обаче споделя изложените от АСВТ съображения за липса на доказателства по чл. 45, т.2, б. б ППЗДДС. Както бе установено, товарителниците и приемо-предавателните протоколи не съдържат автентичен подпис на получателя на стоката, поради което не удостоверяват предаването. Освен това евентуални пропуски в документацията в случая не могат да бъдат пренебрегнати, тъй като, с оглед установените в процеса обстоятелства, че стоката е върната в България без фактически да е разтоварвана, данъчно задълженото лице не е действало добросъвестно, а кръговата операция е довела и до ощетяване на бюджета.

Същественото в случая е идентичният предмет на фактурите за ВОД с тези, издадени от доставчиците И. К. ЕООД и Интермод 2008 ООД, като за последните бе установена липса на реални доставки. АСВТ, в рамките на служебните си правомощия да установи наличието на данъчна измама, което задължение е формулирано и обосновано в решението на Съда на Европейския съюз по дело С-18/13 М. П., правилно е приел недобросъвестност на ревизираното лице. Отчетено е и обстоятелството, че доставчиците И. К.ЕООД, Интермод 2008 ООД и Алкамо БГ ЕООД крайният получател на стоките, имат едни и същи пълномощници, т. е. следва да се счита доказано знанието на последните, че "кръговата" стопанска операция ще доведе до ощетяване на фиска.

По изложените съображения, решението на Административен съд София-град в разглежданата част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на ДОДОП София и при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

На касатора ДОДОП София са присъдени разноски в първоинстанционното производство, поради което и по аргумент от чл. 161 ДОПК такива не му се присъждат от касационната инстанция. К. И. груп ЕООД претендира разноски, като представя списък на същите и договор за правна защита и съдействие, но не са представени доказателства уговореният адвокатски хонорар да е платен в брой или по сметка. Поради това на Инвестмънт груп ЕООД не се присъждат разноски съобразно уважената част от касационната жалба.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение 144/03.04.2014г., постановено по адм. д. 1200/2012г., по описа на Административен съд В. Т., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Инвестмънт груп ЕООД срещу Ревизионен акт 151200642 от 10.07.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение 571/22.10.2012г. на директора на Дирекция ОДОП гр. В. Т., в частта му относно отказано право на данъчен кредит по фактура 338/26.10.2010 г. на доставчика Ем Си Ем Груп 2009 ЕООД и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

ревизионен акт 151200642 от 10.07.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение 571/22.10.2012г. на директора на Дирекция ОДОП гр. В. Т.,

в частта му,

с която е отказано право на данъчен кредит по фактура 338/26.10.2010г., издадена от Ем Си Ем Груп 2009 ЕООД.

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 144/03.04.2014г., постановено по адм. д. 1200/2012г., по описа на Административен съд В. Т. в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ А. А.

А.А.