Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Варна срещу Решение № 1494/16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 3402/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000318000662-091-001/28.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 297/20.11.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Варна, с който на П.Л са установени задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 5 717,75 лв. главница и лихви в размер на 1 623,33 лв., както и задължения за ДДС за периода от м.06.2014 г. до м.06.2016 г. в общ размер на 61 010,22 лв. главница и 18 751,25 лв. лихви.

Постъпила е и касационна жалба от П.Л, чрез адв.. Д, срещу Решение № 1800/30.11.2020 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1494/16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 3402/2018 г. по описа на Административен съд – Варна и искането на Литов за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Касаторът – директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна оспорва решението като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че изводът на съда е мотивиран единствено с обсъждане на снимки на документи, изготвени от служители на „Е. Е“ ООД и съдържащи се на оптичен носител, които съдът е приел за електронни документи по смисъла на ЗЕДЕУУ, но недопустими на основание чл. 54 ДОПК. Посочва, че от съда не е разпределена доказателствената тежест между страните....