Р Е Ш Е Н И Е№ 18

София, 03 февруари 2017 годинаВърховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при участието на секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Мария Михайлова

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 1337/2016 година.

Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. Г. М.- адв. В. М. А. от АК-София, с която се обжалва въззивна присъда № 278 от 14.11.2016год., постановена по внохд № 3268/2016год. на Софийския градски съд.

В жалбата по същество се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, в подкрепа на които се излагат конкретни доводи и се иска отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Защитата на подсъдимия изразява недоволство, че новата присъда на Софийския градски съд се основава само и единствено на доказателствения материал, който е събран и представен пред първата инстанция, като въззивният съд не е провеждал съдебно следствие и не е събирал нови доказателства, за да установи по категоричен начин обективната истина в случая. Според защитата, при установените от първоинстанционния съд фактически положения, които са възприети и от въззивната инстанция, направените изводи за доказаност на деянието, предмет на обвинението, авторството на подсъдимия в него и вината му са неправилни и незаконосъобразни, защото са изведени без да е направен обстоен анализ на събраната доказателствена съвкупност. Твърди се, че при формиране на вътрешното си убеждение съдът е кредитирал определени доказателствени източници, като не ги е съпоставил с други, които ги опровергават. Проявеният едностранен и избирателен подход към доказателствения материал е ограничило правото...