Р Е Ш Е Н И Е

№ 463

гр. София, 17 07.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1951/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П. представлявана от кмета С. В., чрез пълномощник адв. А. А. от АК-П., срещу постановеното в производство по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД решение № 1261 от 25.10.2022 год. по в. гр. д. № 909/2022 год. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 404 от 5.04.2024 год.

Касаторът е останал недоволен от частта на въззивното решение, с която, като се отменя решение № 436 от 6.12.2021 год. по гр. д. № 455/2020 год. на Окръжен съд - Перник, е осъдена О. П. да заплати в полза на В. С. Б. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от счупване на дясна седалищна кост вследствие на подхлъзване и падане на непочистен от сняг тротоар, водещ към касите на „А. П. , ведно със законната лихва от 11.08.2017 год. до окончателното плащане. Обжалва се съдебното решение и в частите, с които Общината е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред първа (сумата от 1 500 лв.) и въззивна (1 500 лв.) инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и да заплати държавна такса в размер на 1 200 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Според ответната Община изводите на окръжния съд за основателност на претенцията са неправилни и необосновани, като решението е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Основните оплаквания са за необсъждане на противоречията между твърденията на самата ищца и тези на доведения от нея свидетел относно мястото на настъпване на злополуката, съответно за липса на мотиви по своевременно наведеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване.

В срока за отговор В. С. Б., чрез адв. Т. Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата и претендира съдебни разноски.

С определение № 4554 от 11.10.2024 год. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради констатирано противоречие със задължителната съдебна практика /ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС/ по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, като съд по съществото на спора, да обсъди всички събрани доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи самостоятелен анализ и преценка с оглед произнасянето по спора, включително и да събере служебно доказателства за изясняването му от фактическа страна.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.

Като съобрази изложеното и след като се запозна с материалите по делото, Върховният касационен съд, състав на II г. о. приема следното:

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Според разясненията в т. 3 на ППВС № 1/13.07.1953 год., решението трябва да бъде мотивирано, да съдържа кратко указание за това какво е приел съдът по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства той е стигнал до този извод. С ППВС № 7/27.12.1965 год. и ППВС № 1/10.11.1985 год. е възприето, че мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението воля по съществото на спора. Тези съображения са доразвити в съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на действащия ГПК в ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК, решение № 50098 от 15.11.2022 год. по гр. д. № 4721/2021 год., II г. о., решение № 338 от 27.03.2018 год. по гр. д. № 706/2017 год., ІV г. о., решение № 98 от 12.07.2017 год. по гр. д. № 3871/2016 г., ІІІ г. о., цитираните в тях и много други. Съгласно тях, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Поради това, той следва да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото и да формира свои фактически и правни изводи за разрешаване на спора. Тези задължения следва да бъдат изпълнени напълно и в цялост особено в хипотеза, когато въззивният съд отменя първоинстанционното решение и пререшава спора, като същият следва да бъде разгледан съобразно очертаните предели от исковата молба, отговора, въззивната жалба и отговора към нея. Това означава, че следва да се разгледат твърденията на страните относно основателността на предявените искове, а когато във връзка с въведено от страна по делото оплакване възникне необходимост да бъде установен даден факт, за който се изискват специални знания и съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., то дори и да не е направено нарочно доказателствено искане в тази насока, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.

По същество на спора:

В исковата молба ищцата е посочила, че на 04.01.2017 год., в гр. Перник, е загубила равновесие и е паднала вследствие на неравност (дупка) от ремонтни дейности. Отговорността на ответника произлизала от задълженията му по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДП, по смисъла на които ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В молба - уточнение от 19.01.2021 год. е разяснила, че локацията на падане е в района на „А. П. , по-конкретно на тротоара към касите на „Пътнически превози“ ЕАД, като е стъпила в неравност (която е била и заледена). Събитието настъпило около 7 часа сутринта, като негов очевидец станал съпругът, който я придружавал до Автогарата.

В отговора по чл. 131 ГПК О. П. е оспорила изцяло претенцията, като е изложила становище за липса на материалноправна легитимация да отговаря за причинените вреди, доколкото не било доказано инцидентът да е настъпил на територията на общински имот. В допълнение са направени още възражения за погасяване на претенцията по давност и за съпричиняване.

С първоинстанционното решение Пернишкият окръжен съд е възприел оплакването на ответната Община за недоказаност на твърдението за настъпване на злополуката на територията на общински път, стопанисването на който да е вменено в задължение със закона, поради което е отхвърлил претенцията изцяло като недоказана.

На свой ред въззивният съд е достигнал до обратния извод. Приел е за установено, че на 04.01.2017 год., около 7 часа сутринта, ищцата, заедно с нейния съпруг, се придвижвала в посока от от ул. „Ален мак“ в гр. Перник към подлеза в района на „А. П. . Поради снеговалежи предишната вечер имало заледявания, като слизайки по стълбите от ул. „Софийско шосе“ и придвижвайки се по тротоара към касите на „А. П. , ищцата стъпила в неравност, която била и заледена, подхлъзнала се и паднала. Тези обстоятелства съдебният състав е приел за установени въз основа на показанията на св. Б. - съпруг на ищцата и пряк очевидец на злополуката. Съгласно мотивите към решението, претърпените от пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на основание чл. 49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка дейност по поддръжка, реконструкция и почистване от сняг на тротоарна площ и прилежащите към него стъпала, водещи до автогара, където се реализират общински превози, който безспорно е публична общинска собственост. Именно за О. П. е било налице задължението да почиства и поддържа конкретната пътна мрежа, с оглед предотвратяване настъпването на инциденти като процесния. Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на неправилно поставени стъпала с нарушена или повдигната конструкция или непочистването от сняг и заледяване на тротоара, водещ до подлез и автогарата, където се предполага наличието на повече пешеходци, представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината. Окръжният съд е приел, че причинените на ищцата вреди са пряко следствие от бездействието на лицата, на които е било възложено от ответната община упражняване на дейността по снегопочистване, което е основание за ангажиране на отговорността . За да определи размера на дължимото обезщетение е съобразил: възрастта на пострадалата - 53 години към 2017 год.; икономическата конюнктура в страната; факта, че е получила средна телесна повреда – счупване на дясна седалищна кост, което изисква консервативно лечение и пълно обездвижване; обичайния период на възстановяване от около 3 месеца; причиненото затруднение в битовото обслужване и нарушението на обичайния ритъм на живот. Аргументирал се е със заключението на вещото лице, според което болките и страданията на ищцата са били най-интензивни непосредствено след травмата и в началото на раздвижването. Стереотипът на живот и походката на ищцата били напълно променени, като тя не смеела да излиза сама навън и вървяла много бавно. Извън тези обстоятелства апелативният съд е отчел и факта, че ищцата е напуснала работата си като помощник - готвач, тъй като след травмата вече не е била в състояние да я върши. С тези съображения е определил размер на справедливото обезщетение в размер на 30 000 лв. Възражението за изтекла погасителна давност е намерил за основателно единствено в частта досежно лихвите за периода от 04.01.2017 год. до 11.08.2017 год., доколкото исковата молба е депозирана на 11.08.2020 год.

Както е видно от така изложените мотиви към обжалваното решение, в същото липсва произнасяне по възраженията на ответната Община за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които са надлежно въведени с отговора на исковата молба /абз. 7 на л. 33 от първоинстанционното дело/. Не са обсъдени, също така, с необходимата дълбочина противоречията в данните относно мястото на настъпване на инцидента. В исковата молба ищцата поддържа да е паднала вследствие на неравност (дупка) от ремонтни дейности. В уточнителна молба от 19.01.2021 г. /л. 46 от първоинстанционното дело/ сочи, че локацията на падане е в района на „А. П. , по-конкретно на тротоара към касите на „Пътнически превози“ ЕАД. В показанията си свидетелят - очевидец на инцидента /също така съпруг на ищцата/ първоначално заявява, че съпругата му е паднала при подхлъзване на снежната и заледена площадка на подлеза на ул. „Ален мак“, преди влизане в самия него. Впоследствие пояснява, че това се е случило на площадката след като са били слезли от първите стълби от ул. „Софийско шосе“, които водят директно към Автогарата (срещу пешеходната пътека), а не към стълбите, които водят към подлеза, тъй като те са малко по-далеч. Уточнява, че има предвид стълбите точно до ЗОО магазина на ул. „Софийско шосе“, който по времето на инцидента е бил кафене. Във въззивната си жалба ищцата отново посочва, че е паднала на тротоар в района на „А. П. , а едновременно с това заявява, че следва да се кредитират показанията на свидетеля Б. относно настъпване на инцидента на пешеходен подлез, свързващ ул. „Софийско шосе“ и „А. П. , точно на първите стълби откъм бул. „Софийско шосе“. След указания, с писмена молба в хода на въззивното производство /л. 48/ ответната община е посочила, че недвижимият имот, в който е паднала ищцата, не е общинска собственост, а собственост на „Пътнически превози - Перник“ ЕООД, като представя и скица от СГКК /л. 42/.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че за изясняване точното местоположение на настъпване на инцидента, въззивния съд е следвало да назначи и изслуша заключение на вещо лице, което след като се запознае с конкретните твърдения на ищцата и показанията на изслушания свидетел: да обозначи на скица/схема посоченото от тях място на падане; да посочи на територията на кой имот се намира съоръжението „пешеходен подлез от ул. „Софийско шосе“ към А. П. , с оглед отговор на въпроса дали управлението и стопанисването на този имот е възложено на различно лице от собственика на имота и съответно – въз основа на какво основание; да извърши справка относно осъществяваните към процесния период и досега ремонтни дейности на подлеза; при възможност да посочи какво е било състоянието на тротоарната настилка и дали мястото е било осветено, както и да изготви и представи графичен материал за онагледяване на същото. В случая тези обстоятелства са останали неизяснени, поради което произнасянето на съда е неправилно, доколкото почива на предположения, а не на установени с категоричност факти. Макар и еднолична общинска собственост, дружеството „Пътнически превози - Перник“ ЕООД е отделен правен субект, като липсва нормативно основание за ангажиране отговорността на Общината, в случай че се установи, че за поддържането на процесния подлез отговаря именно това дружество.

Гореизложеното налага обжалваното решение да се отмени и делото да се върне на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша съдебно-техническа експертиза с поставени задачи за изясняване мястото на падането на ищцата. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въведеното от ответника възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Разноските за настоящото производство следва да бъдат възложени с въззивното решение в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 1261 от 25.10.2022 год. по в. гр. д. № 909/2022 год. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 404 от 5.04.2024 год. по същото дело и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.