Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1917 от 21.03.2016 г. постановено по адм. дело № 12361 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, тъй като в случая не е налице нелоялна търговска практика, а издадената заповед не съответства на целта на закона. В случая не става въпрос за трайно установена практика на дружеството, а за един единствен случай. Постъпила е жалба от един потребител и тя касае липсата на наличности само от един продукт, въпреки че разпродажбата обхваща над 3000 артикула. Става въпрос за изолиран случай, а не за практика на дружеството с цел заблуда на потребителите. Съдът неправилно е приел, че заповедта съответства на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, тъй като в нея не е посочен органът пред който следва да се обжалва. Неправилно е прието, че заповедта съответства на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68ж, ал. 5 от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП). Рекламната брошура касае предлагане на продукта шезлонг „Рио”, модел № 664887 във всички обекти, стопанисвани от [фирма] на територията на страната. Тези обекти не са посочени в заповедта и не са установени количествата от продукта предлагани в тях. Липсата на наличности от една от включените в разпродажбата стоки, в един от всички магазини на дружеството, сама по себе си не значи автоматично осъществяване на състава на заблуждаващата търговска практика. Законът изисква доставката на предлаганата стока да е в количества, които са разумни с оглед естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена. Следва да се установят обективни факти, които безусловно да сочат на извода, че наличното в магазина количество от процесния продукт не е било съобразено с очакваното търсене. Разпродажбата във връзка с която контролният орган е извършил проверката обхваща само т. нар. нискооборотни стоки. Става дума за продукти, от които от началото на календарната година до обявяване на разпродажбата дружеството е продало малко или не е продало никакви бройки. Това се отнася и до проверявания от контролния орган шезлонг „Рио”, модел № 664887, от който в периода от 01.01.2015 г. до 29.07.2015 г. във всички магазини на дружеството в страната са продадени 29 броя, от които един брой е продаден в магазина в [населено място]. Поради това наличните към 30.07.2015 г. в магазина в [населено място] 32 броя от продукта следва да бъдат определени като разумно количество, достатъчно да задоволи търсенето на клиентите през обявения период на разпродажбата (от 06.08.2015 г. до 05.09.2015 г.), при осъществения мащаб на рекламата и предложената цена на артикула. Изводът, че търговецът не е могъл да осигури разумно количество от продукта е необоснован. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено.
Ответникът – Председателят на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № 854 от 26.10.2015 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), като неоснователна и е осъдил дружеството да заплати на КЗП сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 06.08.2015 г. в офиса на Регионална дирекция – Варна при КЗП е постъпил потребителски сигнал № 37 относно липса на наличности от промоционална стока в търговски център „М. Б.“ - шезлонг „Рио“, арт. № 664887, които налични количества са били капарирани от преди промоцията. По така подадения сигнал са извършени проверки от длъжностни лица, в резултат на които са съставени констативен протокол № К-0219375 от 11.08.2015 г. и протокол за проверка на документи № К-092956 от 18.08.2015 г. Във връзка с извършените проверки и съставените констативни протоколи от [фирма] е представено становище, в което се твърди, че поради големия интерес към шезлонг „Рио“, арт. № 664887, цялата наличност е била капарирана от различни клиенти още на 30.07.2015 г. и по тази причина на 06.08.2015 г. не е имало свободни за продажба бройки от този модел, както и че на 30.07.2015 г. дружеството е разпространило промоционалните брошури чрез куриерска фирма на територията на цялата страна, като 5 000 брошури са били разпространени в [населено място]. Със заповед № 854 от 26.10.2015 г. на председателя КЗП, на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП, е забранено на [фирма] при упражняване на дейността си да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: да отправя покана за покупка на стока, като не посочва разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или осигури доставянето от друг търговец на стоката - шезлонг „Рио”, модел № 664887 или равностойна на нея стока на обявена цена за определения период от време и в разумно количество съобразно стоката, обема на направената реклама за стоката и приложената цена. За да постанови заповедта административният орган е констатирал, че в търговски обект „М. Б.“, находящ се в [населено място], на [улица], стопанисван от [фирма], се предлагат за продажба стоки на промоционални цени, като на видно и достъпно място са поставени рекламни брошури за период на валидност на промоцията 06.08.2015 г. - 05.09.2015 г., които се разпространяват масово и на територията на [населено място]. Установено е, че в търговския обект не се поддържат количества от артикула поместен в брошурата - шезлонг „Рио“, с обявена цена 41, 70 лв. и стара цена 139, 00 лв., като е представена справка налични количества от този артикул с № 664887 към 11.08.2015 г. - нулева наличност и справка продажби за месец август - 32 броя. Административният орган е приел, че чрез разпространението на територията на [населено място] на 5 000 броя брошури търговецът е отправил покана към потребителите за покупка на шезлонг „Рио“, арт. № 664887, което влияе на тяхното икономическо поведение и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.
При така установеното, след анализ на относимите разпоредби от ЗЗП, първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в нея са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването й. Приел е, че непосочването в заповедта пред кой орган тя може да се оспори не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради и което не може да обоснове незаконосъобразност на акта само на това основание. Съдът е счел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като тя е издадена в съответствие с материалния закон и с целта на закона.Приел е, че в конкретния случай са осъществени елементите от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП. Посочил е, че от дружеството е отправена покана за конкретни артикули на конкретна цена чрез разпространяването на рекламни брошури, която е ограничена със срок (до 06.08.2015 г.). В рекламната брошура не е посочено, че цената е валидна до изчерпване на количествата, ако това стане преди изтичането на срока. Поради това задължението на търговеца е да осигури наличност на промоционалните стоки в този период. В случая цялата наличност от процесната стока - шезлонг „Рио”, арт. № 664887, общо 32 броя, находяща се в търговски център „М. Б.” - [населено място], е била капарирана от различни клиенти още на 30.07.2015 г., т. е. преди започването на промоционалния период, указан в рекламната брошура, като към датата 11.08.2015 г. от този продукт вече е имало нулева наличност в този магазин. Следователно в периода на промоционалната кампания процесната стока не е била налична в посочения търговски център. Липсата е в период и количества, които са извън разумното с оглед на естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена. Съдът е посочил, че прилаганата от дружеството практика води или може да доведе и до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика, тъй като променя и е в състояние да повлияе съществено върху поведението на средния потребител и свободата на избор по отношение на стоката. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата на дружеството, като неоснователна. Решението е правилно.
По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за липсата на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед. Съгласно пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането им. Видно от чл. 68г., ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП нелоялна търговска практика е заблуждаващата търговска практика, изразяваща се в поканата за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена. Целта на забраната на тази практика е търговецът да не предлага нещо, което няма или което не може да осигури. Ако търговецът прилага такава практика, без да е налице разумно основание, той безспорно въвежда потребителя в заблуждение. За да е осъществен съставът на заблуждаващата търговска практика по чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП е необходимо да се установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба - покана за покупка на стока на определена цена; невъзможност търговецът да осигури промотираната стока за период и в количество, които са разумни с оглед естеството на продукта, мащаба на рекламата и обявената цена; липса на основателна причина за несъответствието между предложението и наличността на стоките (във времеви, ценови и количествен аспект).
Както обосновано приел първоинстанционният съд в настоящия случай елементите на фактическия състав на чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП са били налице. Вписването на процесната стока с определена цена и характеристики в рекламната брошура разпространена на територията на [населено място] е покана за покупка. В брошурата не е налице отбелязване, че оферираните продукти са ограничени и офертата е валидна до изчерпване на количествата им. Към датата на проверката търговецът не разполагал със стоката, предмет на покана, в процесния свой магазин. Цялата наличност от процесната стока - шезлонг „Рио”, арт. № 664887, общо 32 броя, находяща се в търговски център „М.Б.”- [населено място], е била капарирана от различни клиенти още на 30.07.2015 г., т. е. още преди започването на промоционалния период, указан в рекламната брошура (06.08.2015 г. - 05.09.2015 г.). Стоката не е била налична в конкретния магазин през целия период на промоцията, а от дружеството не е доказано наличието на разумна причина, поради която не могло да я достави или да осигури доставката й (например от други свои магазини в същия град или от друг град или склад). Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че като не е осигурил без основателна причина достатъчно количество от продукта, покриващо целия обявен срок на промоцията, търговецът недобросъвестно е въвел в заблуждение потребителите, увреждайки интересите им. Отправената чрез рекламната брошура покана за покупка е повлияла на търговското решение на потребителите, стимулирайки ги да посетят магазин на конкретното дружество, от който да закупят желаната промоционална стока, което иначе не биха направили, т. е. налице е резултирана от промоцията съществена модификация в икономическото поведение на потребителите.
Разпоредбата на пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП не поставя като изискване, за да бъде определена дадена дейност като търговска практика, повтаряемост на действията. Законодателят сочи, че всяко действие, което има посочената в нормата цел, може да бъде търговска практика. Поради това доводът в касационната жалба, че става въпрос за изолиран случай, а не за практика на дружеството, е неоснователен. Непосочването в заповедта пред кой тя може да бъде обжалвана не се отразява на нейната законосъобразност, тъй като не е довело до ограничаване на правото на защита на дружеството - правото му на жалба е надлежно реализирано.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно.
При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати полза на бюджета на ответника сумата от 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1917 от 21.03.2016 г. постановено по адм. дело № 12361 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати Комисия за защита на потребителите сумата от 200, 00 лв. (двеста лева) за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.