Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ ) – Бургас срещу решение № 1600/04.10.2019г., постановено по адм. дело № 3304/2018г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение № 1040-02-135/31.10.2018 год. на директора на ТП на НОИ – Бургас, ведно с потвърдените с него задължителни предписания с изх. № ЗД-1-02-00459835 от 18.09.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас. Н. в жалбата пороци досежно неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 46, ал.3 КСО са относими към касационните основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по чл. 209, т.3 АПК. В писмено становище, депозирано чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Вълкова, се развиват съображения относно наличието на доказателства за извършвана от дружеството търговска дейност, осъществявана лично от управителя Белчева, в период на получаване на обезщетения по реда на чл. 50 и чл. 53 КСО, обуславящи приложението на хипотезата на чл. 46, ал.3 КСО. Иска се отмяна процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Е.Б, чрез процесуален представител адв.. Хва, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за възнаграждение за един адвокат.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-02-135/31.10.2018 год. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания с изх. № ЗД-1-02-00459835 от 18.09.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас към самоосигуряващото се лице Е.Б, които да изпълни в срок от двадесет работни дни от получаването им, както следва:

1.Да се подадат коригиращи данни за месец декември 2012 год. в персонален регистър на НОИ /с декларация обр. 1/ за лицето Е.Б, подадени с код на вид осигурен 12 „за самоосигуряващи се лица“ по ЕИК: 200428798 като се подадат 18 дни в т.16.1 „Отработени и други дни с осигурителни вноски“, 0 дни в т.16.2 „Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по чл.53а от КСП“ и коректна сума в т.21 „Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски …“ – 420, 00 лв.;

2.Да се подадат коригиращи данни за месец март 2016 год. в персонален регистър на НОИ /с декларация обр. 1/ за лицето Е.Б, подадени с код на вид осигурен 12 „за самоосигуряващи се лица“ по ЕИК 200428798 като се подадат 22 дни в т.16.1 „Отработени и други дни с осигурителни вноски“, 0 дни в т.16.2 „Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по чл.53а от КСП“ и коректна сума в т.21 „Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски ...“ – 420, 00 лева.

Първоинстанционният съд намира, че в оспореното решение, административният орган формира общ извод относно полагане на подписи на фактури, платежни нареждания и касови книги от управителя на „Здравна академия Белчеви“ ЕООД - жалбоподателя Белчева, през проверявания период от 2011 г. до 2017 г., в който тя е получавала обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Прието е, че в административния акт и в съставения констативен протокол № КВ-5-02-00459831/18.09.2018 г. не са индивидуализирани конкретните документи, които е подписвала Белчева, с кои лица са подписвани и точния период, в който е осъществена дейността. По развити съображения досежно недоказаност на изложените в акта констатации, обосноваващи необходимостта от подаване на коригиращи данни от Белчева за м. декември 2012г. и за м. март 2016 г., първоинстанционният съд отменя като незаконосъобразни дадените задължителни предписания, потвърдени с оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Бургас. Н.ето на фактическите обстоятелства, обосновали разпоредения краен резултат е изведено като нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 АПК и е прието за самостоятелно основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.2 АПК.

Върховният административен съд – шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Спорен от правна страна е въпроса досежно наличието на посочения от законодателя правоизключващ юридически факт, установен в хипотезата на нормата на чл. 46, ал.3 КСО, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Паричното обезщетение за бременност и раждане е облага, която замества трудовото възнаграждение в случаите на възникване на съответния осигурителен риск, поради което е недопустимо едновременното получаване на двете.

Необосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно неизпълнение от административния орган на задължението, установено в чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди издаване на акта.

Във връзка с подадено заявление № 4004-02-1166/25.10.2017г. за заверяване на осигурителен стаж и доход на Е.Б за периода 2011г. – 2017г. (л. 43 от преписката) са разгледани данните на лицето като едноличен собственик на „Здравна академия Белчеви“ ЕООД с ЕИК 200428798. Дружеството е учредено на 17.10.2008г. с вписването му в Търговския регистър и с наименованието „Сикера“ ЕООД. За собственик е вписана С.Б. От 29.01.2009т. същата прехвърля дружеството на Е.Б, която е вписана и за управляващ. От 14.11.2017г. наименованието на дружеството е променено на „З. А. Б“ ЕООД (л.105 – 107 от преписката).

За целите на проверката е използвана информацията в база данни на НОИ за посочения период за Е.Б като самоосигуряващо се лице. За разглеждания период 2011г. – 2017г. проверката установява, че Белчева е получавала парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане (при изчерпателно посочване на номера на болнични листове), има подадени и две заявления – декларации по чл. 50 и чл. 51 КСО. По всички описани болнични листи и по двете заявления – декларации са извършени плащания от фондовете на ДОО (л. 44 – 74; 137 – 144 от преписката).

Поради направените констатации и с цел уточняване периодите на дейност на Е.Б е изпратено писмо до ТД на НАП - Бургас с цел предприемане на действия по компетентност (писмо с изх. №1029-02-32973/20.11.2017 г.). На 15.02.2018 г. с вх. №1029-02-32973#2 е постъпил отговор от ТД на НАП - Бургас, от който се установява, че лицето е подало декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която декларира начало на осигуряване от 01.07.2011г., прекратяване на дейност от 01.12.2016г. и възобновяване на дейност от 18.07.2017г. За периода 01.01.2011г. – 30.11.2016г. и от 18.07.2017г. за лицето са подавани редовни декларации обр. 1 от ЕИК по БУЛСТАТ 200428798, с код 12 като собственик на ЕООД.Ао са внасяни осигурителни вноски съответстващи на подадените декларации. Подадени са декларации обр.6 за периода 2011г., 2012г., 2014г. и 2016г. с дължимите осигурителни вноски по фонд ДОО, фонд ДЗПО и фонд ЗО. За периода 2011г. – 2016г. от БУЛСТАТ 200428798 има подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО с основна дейност фризьорски и козметични услуги, с декларирани приходи и разходи и с отчетена счетоводна загуба. Има наети лица по трудов договор на основание чл. 62 от Кодекса на труда за периода 2011г. – 2017г. Подавани са редовни месечни декларации обр.1 и обр.6. Дружеството за периода 2011г. – 2017г. има регистрирани 3 броя фискални устройства с регистрирани обороти. Представени са първични счетоводни документи за периода 2011г. – 2017г., от които се установява, че за фирмата има издадени фактури за покупки. Въз основа на изложеното е обоснован извод, че от дружеството е упражнявана дейност за периода 2011 г. - 2017 г. (л.85-87 от преписката).

Изпратени са още две писма до ТД на НАП - Бургас, с цел предоставяне на копие на констативния протокол от извършената проверка (изх. №1029-02-32973#3/14.03.2018 г.) и уточняващи факти и обстоятелства (изх. №1029-02-32973#5/14.03.2018 г.). Получени са отговори и на двете запитвания, както и писмо с вх. № 1029-02-32973#7/04.09.2018 г., с което e предоставена информация, че корекциите в регистъра на осигурените лица за периода 2013 г. - 2016 г. са извършени (л.88-95 от преписката).

От проверка в Регистъра на осигурените лица е установено, че за лицето Е.Б има подавана информация за периода 01.07.2011 г. - 31.12.2016 г. и от 18.07.2017 г. - до момента за отработени дни. Данните са коректни с изключение на тези за месец декември 2012 г. и месец март 2016 г.

Резултатите от извършената проверка са оформени в констативен протокол на контролен орган на ТП на НОИ - Бургас № КВ-5-02-00459831/18.09.2018 г., в който има изрично позоваване и приобщаване на данните от допълнително извършените проверки в ТД на НАП, обективирани в посочените по – горе документи (л.40 от преписката). Протоколът е изготвен от контролен орган на НОИ при условията на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Установените в него факти кореспондират със събраните писмени доказателства и дадените обяснения в хода на проверката от жалбоподателката и работници в дружеството (л.96-99 от преписката).

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърдените с него задължителните предписания с изх. № ЗД-1-02-004598З5/18.09.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ — Бургас, са издадени при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правнорелевантните факти са инкорпорирани в административния акт, съгласно изискването на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.4 АПК. Мотивите на акта съдържат фактическите и правните основания за издаването му, при наличие на дължимата корелация.

При систематичното и логическо тълкуване на нормата на чл. 46, ал.3 КСО, се налага извода, че за целите на осигурителното законодателство дейността, която осъществяват управителите на търговски дружества е по своята същност трудова дейност, като това от своя страна е предпоставка за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.

През целия проверяван период 2011г. – 2017г. управлението на търговското дружество не е възлагано на друго лице, няма вписани промени и / или нотариално заверено пълномощно, възлагащо управленски функции на друго лице (учредена прокура по чл. 21 ТЗ или упълномощаване на търговски пълномощник по чл. 26 ТЗ). Липсват данни както в административното, така и в съдебното производство, а и ответницата по касация не твърди, че друго лице е поело управлението на дружеството.

Именно в качеството си на управител на търговско дружество, ответницата по касация е регистрирана като самоосигуряващо се лице и на това основание е внасяла осигурителни вноски. Белчева е вписана в учредителния акт на дружеството, както и в Търговския регистър, като управител на „З. А. Б“ ЕООД и едновременно с това е едноличен собственик на капитала. Съгласно чл. 147 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), уреждащ управлението на едноличното ООД, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. В настоящият случай Е.Б попада в първата хипотеза на посочената разпоредба, в качеството й на едноличен собственик на капитала, който управлява дружеството. Горното налага извода, че в посочения период тя е осъществявала дейност като управител, организиращ търговската дейност на дружеството, което по своето естество представлява трудова дейност. Ирелевантен е въпроса дали лицето е извършвало дейността от дома си или от някой от обектите на дружеството, както и че част от документите на дружеството са подавани от фирма за счетоводно обслужване. Без значение е също дали лицето е получавало възнаграждение или не за работата си като управител, тъй като основанието за подаване на коригиращи данни е осъществяваната трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, а не получаването на възнаграждение за тази дейност.

С установяване на правоизключващият юридически факт, въведен с приложимата правна норма на чл. 46, ал.3 КСО, предпоставките обуславящи издаване на задължителните предписания са доказани. Административният орган в рамките на възложеното му правомощие по чл. 117, ал.1, б.“з“ КСО обосновано намира, че с издадените задължителни предписания се изпълняват целите на закона, при което като правилни и законосъобразни ги потвърждава. В същия смисъл е практиката на ВАС, обективирана в Решение № 12116 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2014 г., VI о., Решение № 7030 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2013 г., VI о., др.

По горните съображения Върховният административен съд – шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 КСО, и потвърдените с него задължителни предписания, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба на Е.Б срещу решение № 1040-02-135/31.10.2018 год. на директора на ТП на НОИ – Бургас, ведно с потвърдените с него задължителни предписания с изх. № ЗД-1-02-00459835 от 18.09.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски в полза на Териториално поделение на НОИ – Бургас, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Е.Б следва да бъде осъдена да заплати сума в общ размер от 300 лева (триста лева), както следва: 200 лева - държавна такса и 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1600/04.10.2019г., постановено по адм. дело № 3304/2018г. по описа на Административен съд – Бургас, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е.Б срещу решение № 1040-02-135/31.10.2018 год. на директора на ТП на НОИ – Бургас, ведно с потвърдените с него задължителни предписания с изх. № ЗД-1-02-00459835 от 18.09.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас.

ОСЪЖДА Е.Б да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас съдебни разноски в общ размер от 300 лева (триста лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.