Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ ) – Пловдив срещу решение № 1622/22.07.2019г., постановено по адм. дело № 427/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-16 от 17.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01415/29.10.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, а преписката по заявлението на Г.Т с вх. № 2113-15-3579/25.07.2018 г. е изпратена за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Изложените съображения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, установени в т. 53б, респ. т. 66г от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г. (ПКТП, отм. ) във вр. с чл. 104, ал.10 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Г.Т, чрез пълномощник адв. Т.Б, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-16 от 17.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01415/29.10.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което стажът на Тропанков за периода 01.08.1995 г. до 31.12.1999 г. (04г. 05м.) на длъжности „акумулаторчик“, „шлосер-акумулаторчик“ и „гумаджия“, при осигурител „Международен панаир Пловдив“ е зачетен като такъв от трета категория труд. Първоинстанционният съд намира за неправилни изводите на административния орган, съобразно които стажът на лицето не попада в хипотезата на т.53б от ПКТП отм. , тъй като не е положен в електротранспортна или автотранспортна фирма за общо ползване, както и в обхвата на т.66г от ПКТП отм. , тъй като не е придобит в специализирано автосервизно звено в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и фирмата "Мототехника".
Вредността на условията и тежестта на труда положен от оспорващия е приета за установена от анализа, който вещото лице прави, че изследваният труд на Г.Т като служител в „Международен панаир" ЕАД - Пловдив за времето от 01.08.1995 г. до 31.12.1999г. отговаря на изискванията за работник на длъжности „акумулаторчик", „шлосер - акумулаторчик" и „гумаджия" по общоприети стандарти в Р. Б, в които попадат и работниците на аналогични длъжности в автотранспортните фирми, визирани в т.53б от ПКТП отм. и фирмите в т.66г от ПКТП отм. ,
По изложените съображения, първоинстанционният съд намира, че административният орган при произнасянето си не е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая. Формиран е извод, в съответствие с който наименованието на длъжността и включването й в утвърден списък по чл. 53б от ПКТП отм. не е от самостоятелно значение за категоризирането на труда по т.66г от ПКТП отм. , а установяването на трудовите функции на жалбоподателя и попадането му в категорията на работниците ангажирани по ремонта и поддръжката на МПС би довело пенсионното производство до различен краен резултат.
Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, установени в т. 53б от ПКТП отм. , респ. т. 66г от ПКТП отм. , във вр. с чл. 104, ал.10 от КСО.
Съгласно т.66г от ПКТП отм. от втора категория се зачита трудът на автосервизни работници от специализираните звена в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и фирмата "Мототехника", като се прилага списък на професиите и длъжностите по ремонта и поддържането на транспортните средства, който е приложен към т.53б от ПКТП отм. .
Материалноправната разпоредба на т.53б от ПКТП отм. причислява към втора категория труда на ръководители на полети в летищата София, Варна и Бургас; работници, пряко участвуващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползуване, железния път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа; инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация. Конкретните професии се определят по списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта, като обхваща професиите: „акумулаторчик“, „шлосер МПС“, „гумаджия“. Текстът на цитираната норма регламентира, че в обхвата й са включени само посочените в списъка конкретни длъжности, съобразно условията на труд.
Осигурителят „Международен панаир“ АД, Пловдив се характеризира като институционален сектор – държавни нефинансови предприятия; национална отраслова класификация – проучване на пазари и изследване на общественото мнение.
Категорията на труда се установява с документите, посочени в чл. 40 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. От представените по делото писмени доказателства: трудова книжка № 290/01.04.1996г., писмо 08-00-122/29.08.2018г. и удостоверение обр. УП – 2 № 08-00199/23.07.2012г. се установява, че за процесния период лицето е осигурявано за труд, положен при условията на трета категория. По данни от образец УП-2 № 08-00-199/23.07.2012г., издаден от осигурителя „Международен панаир Пловдив“ АД и приложен към пенсионното досие, осигурителният доход на Тропанков за времето от 01.08.1995г. до 31.12.1999г. включва следните елементи: основна заплата, клас, инфлационни и премии. Липсват вписани компенсационни форми за полагане на труд в работно място или вид дейност, които са категоризирани като вредни и опасни за здравето на работещите в тях, като допълнителен платен годишен отпуск за работа в неблагоприятна среда, право на намален работен ден, допълнително възнаграждение за работа в неблагоприятни условия, др.
Преценката относно изпълнението на нормативните предпоставки за причисляване на труда към една или друга категория и относно придобитото право на пенсия е от правен характер. Вещото лице, извършило съдебно-автотехническата експертиза, формира своето заключение въз основа на свидетелски показания, в нарушение на нормата на чл. 104, ал.10 от КСО, съобразно която категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. В нарушение на съдопроизводственото правило по чл.202 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, експертното заключение не е обсъдено заедно с другите доказателства по делото.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба се налага изводът, че положеният от ответника по касация труд не попада в хипотезата на т. 53б от ПКТП отм. , тъй като не е придобит в електротранспортна или автотранспортна фирма за общо ползване. Анализът на съвкупния доказателствен материал обуславя заключение досежно липса на законоустановените материалноправни предпоставки на нормата на т. 66г. от ПКТП отм. , тъй като съответният стаж не е положен в специализирано автосервизно звено в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и „Мототехника“.
Горното е обусловило правилния извод на административния орган да зачете осигурителния стаж на лицето, придобит в периода 01.08.1995г. до 31.12.1999г., като стаж от трета категория труд.
Предвид така изложените мотиви първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен, като постановен в противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което по тези съображения, жалбата да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и при своевременно заявената акцесорна претенция за присъждане на разноски от касатора, в полза на Териториално поделение на НОИ - Пловдив следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 300 лева (триста лева), както следва: 200 лева (двеста лева) за заплатена държавна такса и на основание чл.143, ал.4 във вр. чл.144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ - 100 лева (сто лева) възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1622/22.07.2019г., постановено по адм. дело № 427/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т срещу решение № 2153-15-16 от 17.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01415/29.10.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Т да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив съдебни разноски в общ размер от 300 лева (триста лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно.