Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

София, 15.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Т. К

Б. Ч

при секретар И. Р и в присъствието на прокурора П. Д изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело №1227/2018 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от повереника на частните обвинители А. А. и Т. А. против решение № 331 от 10.08.2018 г. по внохд № 796/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че решението и потвърдената с него присъда са постановени в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Според жалбоподателя съдът, в разрез със смисъла и разума, вложени в правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, е приел, че подсъдимият, като водач на тежкотоварен автомобил, не е нарушил правилата за движение във връзка с последвалото тежко произшествие, при което е причинена смъртта на М. А., поради което деянието е несъставомерно от обективна страна по обвинението по чл. 343, ал. 1, б.”в” от НК.

Повереникът обосновава тезата, че събраните доказателства и приетата за установена от съда фактическа обстановка водят до извод за нарушение на посочената разпоредба на ЗДвП, намиращо се в пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка с последвалото произшествие и при наличието на настъпила смърт деянието е съставомерно от обективна страна.

В жалбата се аргументира и неговата субективна съставомерност. Заявява се, че подсъдимият като водач на моторно превозно средство е могъл и е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици от извършената от него...