РЕШЕНИЕ

№ 277

София, 21.11.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря АНИ ДАВИДОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №2243/2016 година.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№3017/22.3.2016 г., подадена от адвокат В. П. - процесуален представител на ответника по исковата молба Д. за с. х. – И., област Х., против въззивно решение №58/24.02.2016 г. по гр. д.№36/2016 г. по описа на Хасковския окръжен съд, г. о., трети състав, с която е потвърдено решение №31/13.10.2015 г. по гр. д.№35/2015 г. по описа на Ивайловградския районен съд, по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. т.1 и 2 КТ, и е уважен искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ.

Въззивната инстанция е приела, че „Основният спор по делото е за това – намира ли приложение кратката двумесечна давност, установена с разпоредбата на чл. 194 ал. 1 КТ за системните нарушения на трудовата дисциплина. Тезата на въззивника „Д. за с. х.” – И. е за противното, като процесуалният представител на ответника счита, че е достатъчно да бъде спазен едногодишният срок по чл. 194 ал. 1 КТ, за да бъдат санкционирани извършващите се във времето дисциплинарни нарушения. Настоящият състав на въззивния съд не споделя тези доводи. Сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ са преклузии и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя. След изтичането им работодателят вече няма възможност да наложи дисциплинарно наказание. При това, разпоредбата по чл. 194 ал. 1 КТ не прави разграничение за различни видове нарушения на трудовата дисциплина, изброени в чл. 187 КТ.Стелно, установените от законодателя правила за...