№ 174

град София, 07.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Т. С

Г. З секретар И. Р и в присъствието на прокурора П. М изслуша докладваното от съдията Е. А

наказателно дело № 685/2016 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по протест на Й. С - зам. апелативен прокурор при Апелативна прокуратура – София, против присъда № 22 от 09.11.2015 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти въззивен състав, по внохд № 219/2014 г.

В касационния протест и допълнение към него се твърди, че присъдата на въззивния съд е „неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон”. Изтъква се, че втората инстанция не е спазила разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК при анализ и оценка на доказателствената маса и това е довело до погрешни изводи за основните факти по Наказателен процес, касаещи извършването на инкриминираните деяния и тяхното авторство. Според обвинението апелативният съд е възприел избирателен и нарушаващ законите на обективната логика подход при оценка на доказателствения материал, допуснал е превратно тълкуване на доказателствата в отклонение на принципа за изграждане на вътрешното убеждение върху обективно, всестранно, пълно и логически свързано изследване на всички обстоятелства по делото, в резултат на което незаконосъобразно е оправдал подсъдимите. Прокурорът застъпва също така становище, че въззивният съд правилно е възприел установената фактическа обстановка и правилно е посочил коя част от доказателствената съвкупност следва да бъде кредитирана, но въпреки това неправилно е извел изводите си.

В протеста се припомнят факти за начина и времето на...