Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез процесуален представител, срещу решение № 101/09.11.2016 г., постановено по адм. дело № 255/2016 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Развити са съображения за недопустимост на първоинстанционното решение, квалифицирани като касационно основание по чл.209, т.2 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение като неправилно и необосновано и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендират се направените по делото разноски – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева.

Ответникът – Г. Н. Г. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя мълчалив отказ на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", постановен по заявление с вх.№ 10331/20.07.2016 г. подадено от Г. Н. Г., с искане за издаване на справка/удостоверение образец УП-З за осигурителен стаж, натрупан в резултат на положен извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2015 г. Преписката е върната на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определен едномесечен срок за издаване на исканата справка, след влизане в сила на съдебното решение.

Първоинстанционният съд приема, че подаденото от жалбоподателя заявление с искане за извършване на административна услуга от ответника - издаване на справка за осигурителен стаж, създава задължение за осигурителя, който действа при условията на обвързана компетентност и дължи исканата услуга.

Обоснован е извод, съобразно който обстоятелството, че отразеното в първичните документи по чл. 40, ал.3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ не е пълно, че не са внасяни осигуровки върху пълния размер на положения извънреден труд и не е начислявано възнаграждение, не следва да води до неблагоприятни правни последици за положилия извънреден труд служител, нито представлява основание за отказ да му се издаде исканото удостоверение.

Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд намира, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигурителят е длъжен да издаде искания документ, а преценката какво точно ще отрази в него следва да бъде извършена съгласно разпоредбите на чл. 38, ал.16-17 от НПОС, чл. 40, ал.1 НПОС и при съобразяване на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. По изложените съображения първоинстанционният съд приема обжалваният отказ за издаден от компетентен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря.

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение поради липсата на мълчалив отказ.

В случая, административният орган е бил сезиран от осигуреното лице с искане за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение образец УП-3 за осигурителен стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. При искане като процесното, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и дължи исканата услуга. Обстоятелството, че касаторът е издал Удостоверение за класиране и пенсия обр. В рег. № 69/26.01.2016г. на ОСИН – Ловеч и Удостоверение за класиране и пенсия обр. В рег. №246/05.02.2016г. на Затвора – Ловеч, не го освобождава от задължението, регламентирано в чл. 5, ал. 7 от КСО при поискване от осигуреното лице да издава в 14-дневен срок от искането безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях.

За разлика от издаденото удостоверение образец В - за класиране и пенсия, удостоверението за осигурителния стаж (обр. УП-3) се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж (чл. 40, ал. 5 от НПОС). Осигурителят е длъжен да издава удостоверение обр. УП-3 в случаите, когато осигурителният стаж на лицето не е равен на трудовия (служебен) стаж, както и когато има положен извънреден труд. Издаденото удостоверение Образец В - за класиране и пенсия не е идентично с поисканото от жалбоподателя удостоверение, а удостоверява само извънреден труд, за който е изплатено възнаграждение и са внесени дължимите осигуровки, съгласно изплащателните ведомости.

Първоинстанционният съд правилно приема, че в настоящото производство не може да бъде установяван конкретния размер на осигурителния стаж, тъй като предмет на спора е отказът за извършване на административна услуга. Редът за установяване на трудов и осигурителен стаж е регламентиран със ЗУТОССР (ЗАКОН ЗЗД УСТАНОВЯВАНЕ Н. Т. И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ПО СЪДЕБЕН РЕД) и спорът е подсъден на районния съд съгласно чл. 3 от същия закон. Законосъобразно е изведено от решаващия съд, че след издаването на искания документ и ако заявителят не е съгласен с отразените в него факти и обстоятелства, т. е. с неговото съдържание, той разполага с възможността да оспори това съдържание по реда на чл. 81, ал.2 от АПК, а при негативен резултат (жалбата е отхвърлена или сезираният с нея орган не се е произнесъл в законния срок) спорът за съдържанието на официалния документ може да се отнесе пред гражданския съд в исково производство по чл. 124, ал.4 ГПК.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

Предметното естество на оспорения акт не позволява делото да бъде решено по същество, поради което правилно съдът постановява връщане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в Договор за правна защита и съдействие № 37851/12.01.2018г., претенцията на ответника се явява основателна, поради което Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр. С. следва на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъде осъдена да заплати на Г. Н. Г. сума в размер на 400 лева (четиристотин лева) - възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/09.11.2016 г., постановено по адм. дело № 255/2016 г. по описа на Административен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. да заплати на Г. Н. Г. съдебни разноски в размер на 400 лева (четиристотин лева) - възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.