Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Я.Д, чрез процесуален представител, против решение №496 от 21.04.2020г. по адм. дело №700/2019г. на Административен съд Варна/АС-Варна/, с което жалбата на Драгнев против заповед № ЧР-03-165 от 13.12.2018г. на Министъра на правосъдието на РБ, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението на Административен съд Варна е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) /ЗИНЗС/ вр. чл.204 ЗМВР орган, в предвидената от закона писмена форма.
Споделя се крайният извода на АС-Варна, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, макар съдът да не е обсъждал приложимата разпоредба на чл.207 ЗМВР предвид наличието в случая на данни за дисциплинарни нарушения по чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 ЗМВР.
Противно на възраженията в касационната жалба оспореният пред АС-Варна акт е мотивиран и съдържа изброените в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, включително описание на извършеното деяние/изразено чрез действия - искане и получаване на парични средства с цел лично облагодетелстване на значителна стойност, осъществявайки нерегламентирани отношения чрез лишения от свобода Ф.Ф и негова близка М.Ф/, нарушените законови разпоредби и правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН към министъра на правосъдието, като подробни обстоятелства относно извършеното нарушение, включително касателно фактическата обстановка, деянието, времето и мястото на извършването му и доказателствата въз основа на които то е установено се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка Пр-1 към вх.№14311/31.10.2018г. и становище Пр-2 към вх.№14311/31.10.2018г.
Правилно съдът е приел за спазени са изискванията на чл.195, ал.2 от ЗМВР, чл.196 от ЗМВР както и процедурата по чл.207 от същия закон, вр. чл19, ал.2 ЗИНЗС.Дарното производство е образувано със заповед №ЧР-03-114/30.08.2018г. на органа по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Я.Д е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, както и със Заповед от 09.10.2018г. за изменение на заповед №ЧР-03-114/30.08.2018г. като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл.207, ал.8 ЗМВР.
Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл.207, ал.3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл.206, ал.3 от ЗМВР/.
Спазена е разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е поканил Драгнев да даде писмени обяснения, като се е възползвал от това свое право и е дал писмено обяснение от 26.11.2018г./вх.№ в МП-ГДИН 15899 от 03.12.2018г./, с което ДНО е запознат.
В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Драгнев са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, вр. чл.203, ал.1, т.7, предл. Второ и трето, т.8, предл. Първо и второ и т.13 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и съответно за прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени.
От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че Я.Д, към датата на издаване на оспорения акт на длъжност инспектор VIII-ма степен / социална дейност и възпитателна работа/ в затвора в гр. В. I-ва категория/, в периода м. май 2017г.- 27.08.2018г., многократно в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на служебните си задължения по изготвяне на предложения и становища, касаещи лишените от свобода е поискал и получил парични средства с цел лично облагодетелстване на значителна стойност, осъществявайки нерегламентирани отношения чрез лишения от свобода Ф.Ф и негова близка М.Ф.
При тези факти правилно първостепенния съд е приел, че служителя е използвал служебното си положение с цел лично облагодетелстване и облагодетелстване на трети лица и е злоупотребил с предоставената му от закона власт - дисциплинарни нарушения по чл.203, ал.1, т.7, предл. второ и трето и т.8 ЗМВР.Сременно с извършените деяния на Драгнев са несъвместими с етичните правила за поведение регламентирани в разпоредбите на чл.3, чл.6, чл.13, чл.25, чл.31, чл.40, чл.41, чл.89 и чл.90 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН/утвърден със Заповед №ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието/.
Неоснователни са доводите в касационната жалба. Изводите на ДНО и съответно на решаващия съд не са основани на доказателства, събирани по друг ред, с други средства и с друга цел - в неприключило досъдебно производство, а събрани такива в проведено дисциплинарно производство по реда на специалния закон при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за извършването на които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършени от Драгнев деяния, които са определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина/чл.203 ЗМВР/, за които е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Няма пречка към дисциплинарното производство да се приобщят документи, част от друго производство - в процесния случай част от материалите по досъдебно производство №124/2018г. по описа на ОСлО - Варна по пр. пр.№СП-7653/2018г. на Окръжна прокуратура-Варна, предвид разпоредбата на чл.206, ал.3 ЗМВР, вр. чл36 и чл.39, ал.1 АПК.
Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в нормата на чл.203, ал.3 ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, както законосъобразно е приел първостепенния съд.
В настоящия случай е проведено производство, в което са събирани доказателства и са изяснени фактите, релевантни за установяване на нарушението съгласно чл.207, ал.3 от ЗМВР. В това производство Драгнев е отказа да даде обяснения/ уст. с протокол от 04.09.2018г./, като такива са снети от л. с. Д., Великов, Костадинов, Ангелов, Славчев, Борисов, от лицата Тонева, Христова, Кузманова, Апостолова, Славов, М.Ф.
Както се отбеляза по-горе за изясняване на обективната истина са използвани и доказателства, събрани по реда на НПК от компетентните за това органи по досъдебно производство №124/2018г. по описа на ОСлО - Варна по пр. пр.№СП-7653/2018г. на Окръжна прокуратура-Варна. Резултатите от проверката са обобщени в справка и становище и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Наложеното дисциплинарно наказание не е основано на предположения, а на установените в хода на дисциплинарното производство факти, при което не е нарушен принципа за истинност в административния процес по чл.7 АПК.
Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Варна е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително показанията на разпитаните по делото свидетели Димов, Борисов и Филев, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Правилно са кредитирани от първостепенния съд показанията на св. Филева, дадени в хода на дисциплинарното производство, разгледани в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, като следва да се отбележи, че в случая се касае не за наказателно, а за административно производство, тежестта на доказване в което е определена в чл.170 АПК.
Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №496 от 21.04.2020г. по адм. дело №700/2019г. на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Я.Д [ЕГН], да заплати на Министерство на правосъдието на РБ сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.