Р Е Ш Е Н И Е

№ 380/26.06.2025

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРИЯ ИВАНОВА

Членове: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря И. П. като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1274 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. Х., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 480 от 11.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 693/2023 г. от състав на Окръжен съд-Плевен. С обжалваното решение съставът на ОС-Плевен е обезсилил решение № 260000 от 11.08.2023 г., постановено по гр. д. № 805/2020г. от състав на Районен съд – Левски в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. М. Х. против „Л. **“ Е. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 217.69 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците януари и февруари на 2020г., както и в частта за разноските, като е върнал делото на РС - Левски за ново разглеждане от друг състав.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се становище, че видно от исковата молба, ищецът е посочил всички относими към предмета на делото обстоятелства и е конкретизирал ясно и точно основанието и петитума на иска. Поддържа се твърдение, че в открито съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 11.07.2023 г., ищецът е направен отказ от иска за командировъчните и е увеличил размера на исковете за трудови възнаграждения, съответно за месец януари 2020 г. от 1500 лв. на 6636.57 лв. и за месец февруари 2020 г. от 3600 лв. на 6 581.12 лв. Твърди се, че с определение, постановено в това о. с.з., съдът, на основание чл. 233 ГПК, е прекратил производството по исковете за командировъчни и на основание чл. 214 ГПК е допуснал увеличение на размера на исковите претенции за трудово възнаграждение. Изтъква се, че така извършените процесуални действия не са били съобразени от въззивния съд, който в мотивите на своето решение е приел, че исковата молба е нередовна по отношение претенциите за трудово възнаграждение и командировъчни средства, които не били разграничени по размер, дати и за кой месец се отнасят. Сочи се неправилност на решението на въззивния съд, който при констатиране нередовността на исковата молба е обезсилил първоинстанционното решение. Изтъква се, че действията на съда в тази връзка са в противоречие с практиката на ВКС. Прави се искане касационната инстанция да отмени въззивното решение и да върне делото за разглеждане по същество от въззивния съд. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски пред ВКС.

Ответникът по касационната жалба – „Л. **“ Е., чрез процесуалния си представител, в подадения по реда на чл. 287, ал.1 ГПК писмен отговор, счита жалбата за неоснователна.

С определение № 31 от 07.01.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: „Когато се преценява редовността на исковата молба, с оглед нейното съдържание, какви са правомощията на въззивния съд ?“

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата, установи следното:

Производството пред Районен съд-Левски е образувано по искова молба от „Л. **“ Е., с която е предявен осъдителен иск с посочено правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД против И. М. Х. за осъждането му да заплати сумата от 1560 лв., представляваща наложена му глоба за извършено нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 328 от 28.03.2007 г. във вр. с чл. 32, параграф 3 от Регламент /ЕС/ №165 на Европейския парламент и на Съвета, която е платена от дружеството работодател, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. В срока по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалния иск - И. М. Х. е подал насрещна искова молба, с която е предявил обективно съединени осъдителни искове за осъждане на дружеството – работодател да му заплати командировъчни средства и трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2020 г. В открито съдебно заседание пред РС-Левски, проведено на 11.07.2023г., ищецът е направил отказ от иска за командировъчните и е увеличил размера на исковете относно възнагражденията, съответно за месец януари 2020 г. от 1500 лв. на 6636.57 лв. и за месец февруари 2020 г. от 3600 лв. на 6 581.12 лв. С определение, постановено в съдебно заседание, съдът, на основание чл. 233 ГПК, е прекратил производството по исковете за командировъчни и на основание чл. 214 ГПК е допуснал увеличение на размера на исковите претенции за трудово възнаграждение.

С първоинстанционното решение Районен съд - Левски е осъдил И. М. Х. да заплати на „Л. **” Е. сумата от 1560 лв., представляваща наложена му глоба за извършено нарушение на чл. 12, ал.1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 328 от 28.03.2007 г. във вр. с чл. 32, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 165 на Европейския парламент и на Съвета, която е платена от дружеството-работодател, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата и е отхвърлил предявения от И. М. Х. против „Л. **” Е. иск, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 13 217,69 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. и месец февруари 2020 г.

Въззивният съд е бил сезиран с жалба от И. М. Х., с която обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част и в частта за разноските, като в осъдителната част решението не е било обжалвано и е влязло в сила. В мотивите на обжалваното въззивно решение Окръжен съд – Плевен е приел, че първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. Посочил е, че в исковата молба се смесвали искания за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни средства, но не било уточнено за какви дати става въпрос, кои за кой месец са и относно коя от двете страни Ш. или Д. става въпрос, както и не били уточнени отделните размери по пера за трудово възнаграждение и командировъчни средства. В заключение е приел, че постановеното решение по нередовна искова молба е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Посочил е, че пред въззивната инстанция не могат да бъдат поправени пороците на атакуваното решение и затова въззивният съд разполага с единствената възможност да обезсили решението в отхвърлителната част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Левски, като исковата молба следва да бъде оставена без движение и да се дадат указания за отстраняване на нередовностите съобразно мотивите на въззивното решение.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на процесуалноправния въпрос е даден в трайно установената практика на ВКС. Съгласно указанията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва. В т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че постановките на горепосоченото тълкувателно решение продължават да са актуални и при действащия ГПК с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Посоченото изключение не е налице в настоящия случай.

С оглед приетото в цитираните тълкувателни решения, въззивният съд като инстанция по същество дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Отделно, разпоредбата на чл. 270 ГПК не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба. Следователно въззивният съд сам прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и съответно последиците й при неизпълнение.

Предвид приетото в двете тълкувателни решения, обжалваното решение на Окръжен съд-Плевен се явява неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Следва обаче да се посочи, че неотговарящ на данните по делото е изводът на въззивния съд, че исковата молба е нередовна. След постановеното определение, с което първоинстанционният съд, на основание чл. 233 ГПК, е прекратил производството по предявените искове за командировъчни средства, предмет на спора са останали единствено претендираните трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2020 г. Тези трудови възнаграждения са уточнени по размер и период, поради което не е налице нередовност на исковата молба.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав следва да отмени решението и да върне делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При този изход на спора, право на разноски има касаторът, който претендира присъждане на такива, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден на основание, чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на касатора направените разноски пред ВКС в размер на 725 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 480 от 11.12.2023г., постановено по в. гр. д. № 693/2023 г. от състав на Окръжен съд - Плевен.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Плевен за ново разглеждане от друг състав.

ОСЪЖДА „Л. **“ Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на И. М. Х. ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] сумата от 725 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред Върховния касационен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.