Производството по делото e по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), подадена от процесуалния му представител юрисконсулт Г., против решение № 98 от 02.11.2016 г., постановено по административно дело № 231/2016 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Изложени са съображения за недопустимост на първоинстанционното решение, както и за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се на основание чл. 221, ал. 3 от АПК процесното съдебно решение да се обезсили като недопустимо и делото да се върне за ново разглеждане, а в условията на евентуалност, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК решението да се отмени като неправилно и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Г. Т. Т. до първоинстанционния съд. Възведена е и претенция за присъждане в полза на ГДИН на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева. В писмено становище, депозирано по делото от другия касаторов пълномощник - главен юрисконсулт Л., са наведени доводи в подкрепа на касационната жалба, която се поддържа така, както е предявена, като е направено и възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация Г. Т. Т. от [населено място] в писмен отговор и в съдебно заседание лично и чрез повереника си адвокат П. (в пледоарията му) аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли решението на съда да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба да се отхвърли, респ. да се остави без уважение, като претендира и присъждане на сторените разноски...