РЕШЕНИЕ

№ 315

гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Валя Рушанова

Членове:Елена Каракашева

Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора А. Б. П.

като разгледа докладваното от Е. К. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200500 по описа за 2025 година Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на адв.Й. Т. –САК в качеството му на защитник на подсъдимия Б. Д. Д. срещу решение № 54 от 25.03.2025г., постановено от Апелативен съд –Пловдив по ВНОХД № 40/2025г.С жалбата е въведено касационното основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК, като са релевирани доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд.Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия , адв. Т. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и отправеното искане.Доразвива въведените в иницииращия документ доводи, като отправя искане и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –Пловдив в случай, че се сподели тезата му за наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Подсъдимият, редовно призован на съдебно заседание пред касационния съд, в лична защита заявява, че поддържа касационната жалба с въведените в нея доводи и направени в условията на алтернативност искания.Присъединява се към становището, изразено от защитника му на съдебно заседание пред касационната инстанция, като в допълнение отправя критика към оценъчната дейност на въззивната инстанция, осъществена по отношение показанията на свидетеля Л. И., настоявайки че същите неправилно са приети като достоверни.

При реализиране правото си на последна дума заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивния съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационното основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК.Конкретно по отношение на оплакванията, касаещи съдебната оценка на показанията на свидетеля Л. И. изразява становище, че същите са несподелими.В тази връзка счита, че въззивния съд ги е подложил на внимателен анализ и пълноценна проверка за тяхната достоверност с оглед действителното им съдържание и съпоставката им с останалите доказателствени източници.Намира също, че контролирания съд не е допуснал нарушение на правилата за събиране и оценка на доказателствата, отказвайки да допусне поискания от защитата следствен експеримент, като застъпва позиция, че това следствено действие не би допринесло за изясняване на обективната истина. Пледира решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 77, постановена на 29.10.2024г. от Окръжен съд -Пловдив, по НОХД № 276/2024г., подсъдимият Б. Д. Д. е признат за виновен за това, че през периода от 25.11.2022г. до 08.12.2022г., включително, в района на завод „****“АД и в „****“АД, землище на гр.Куклен, област Пловдив, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително разпространил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: 1.На 25.11.2022г., в района на завод „****“АД, землище на с.Куклен, област Пловдив, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, разпространил високорисково наркотично вещество, като продал на лицето Л. Д. И. за сумата от 100лв.- марихуана с нето тегло 6.046гр. , с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 12,5%, на стойност 36,28лв. и високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 1,125гр. и съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 9,2 % на стойност 6,75лв. и 2.На 08.12.2022г. в завод „****“АД, землището на с.Куклен, област Пловдив без надлежно разрешение съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество: 8,952гр. марихуана с процентно съдържание тетрахидронанабинол 6,4% на стойност 53,71лв. ; 216,196гр. марихуана с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 12,2%, на стойност 1297,18лв., или общо количество 225,148гр. на стойност 1350,89лв.,

като общото количество държани и разпространени високорискови наркотични вещества е на стойност 1393.92лв. и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 5000,00лв. лв. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимия Д. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 08.12.2022г. до 12.12.2022г. На основание чл.354а, ал.6 от НК предметът на престъпление е отнет в полза на държавата.

Извършено е разпореждане с веществените доказателства . С присъдата съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия Д.. Първоинстанционната присъда била предмет на недоволство от страна на подс.Д., който с въззивна жалба, изготвена чрез упълномощения му защитник адв. Р. я оспорил пред АС-Пловдив.Образуваното по нея въззивно производство пред въззивния съд приключило с решение №54 от 25.03.2025г., постановено по ВНОХД № 40/2025г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна.

Преди всичко следва да се отбележи, че начинът, по който жалбоподателя е изложил възраженията си в сезиращия документ, затруднява пълноценното извършване на касационната проверка.В значимата си част, в жалбата са изложени съображения за собствения, на касатора, прочит на доказателствата по делото и изведени на тази плоскост заключения по фактите, интерпретиращи вижданията му за това какво е логичното поведение в принципен план на лице, занимаващо се с разпространение на наркотични вещества.Това налага отбелязването, че оплакванията на касатора подлежат на обсъждане от настоящата инстанция само в частите, които сочат на допуснати процесуални нарушения на правилата за събиране, оценка и проверка на доказателствата, но не и относно оценката на съдържанието им.Последното по естеството си е свързано с необоснованост на съдебния акт, което не представлява самостоятелно касационно основание и в този смисъл, развитите на тази плоскост оплаквания, са извън обхвата на настоящата проверка.Ето защо, доводите, с които е изразено несъгласието на касатора с доказателствения анализ и с приетата от апелативния съд фактическа обстановка няма да бъдат разгледани от касационния съд.ВКС ще припомни, че оценката на доказателства е суверенна дейност на съда по фактите.За разлика от първостепенния и въззивния съд, касационната инстанция по правило е съд по правото и не може да установява нови фактически положения, нито да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата и доказателствените средства. С изключение на случаите по чл.354, ал.5 от НПК, сред които не попада настоящият казус, тя се произнА. въз основа на фактите, приети в атакувания съдебен акт, като проверява доколко са спазени правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение.В контекста на изложеното, ВКС ще отбележи, че основната претенция на касатора - за оправдаване на подсъдимия Д. от касационния съд, няма как да бъде удовлетворена.Това би било възможно единствено, ако приетата за установена фактология във въззивното решение не обуславя съставомерно негово поведение /виж, чл.354, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК/.В конкретния случай, изложената от въззивния съд фактическа обстановка не позволява прилагането на такъв подход.По изложените съображения, отговор следва да получат само оплакванията на касатора, с които се заявява неспазване на установените в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК принципи, доколкото от касационната жалба могат да бъдат изведени такива твърдения.

При така очертания обхват на настоящата проверка върховната съдебна инстанция намира за неоснователни твърденията за тенденциозен и необективен анализ на показанията на свидетеля Л. И. аргументирани с настояване, че не е отчетена тяхната непоследователност, вътрешна противоречивост, както и тази с останалите гласни доказателствени източници.Не е налице, отново на плоскостта на информацията, изводима от заявеното от този свидетел и порок в аналитичната дейност на контролирания съд, изразяващ се в игнорирането на част от доказателствените материали за сметка на други, обслужващи обвинителната теза.

На следващо място, въззивният съд без основание е упрекнат, че не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, както и че превратно е оценил данните, съдържащи се в протокола за проведена очна ставка между него и подсъдимия Д..Не намира касационна подкрепа и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в доказателствен дефицит, аргументирано с отказа да бъде уважено защитното доказателствено искане за допускане на следствен експеримент.

Касационната проверка установява, че Апелативният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства, като не е игнорирал някои от тях за сметка на други, нито ги е възприел превратно. Доказателствената и аналитичната дейност на контролираната инстанция е осъществена при стриктно съблюдаване на процесуалните норми. Въззивната инстанция е изтъкнала убедителни съображения във връзка с проверката и оценката на доказателствата, които се споделят от състава на ВКС / спр. мотивите на атакуваното решение на стр.3 - стр. 13/. Доказателствените източници са обсъдени поотделно и в съвкупността им, при спазване на правилата на формалната логика, а оценката им е осъществена съобразно действителното им съдържание, без да им се придава смисъл, какъвто те не притежават.Коментирани са внимателно всички гласни доказателствени средства, включително и тези, на които акцентира касатора, като са обсъдени в тяхната взаимна връзка както по-между им, така и с останалите доказателства по делото .Изложени са убедителни съображения за причините, поради които показанията на свидетеля Л. И. са приети за достоверни. Безспорно е, че тези показания са в основата на изводите на съда относно авторството на деянията, включени в инкриминираната престъпна деятелност, осъществена при условията на чл.26, ал.1 от НК. Не е вярно обаче твърдението, че съдът се е доверил на същите, без да извърши съответна проверка за годността им да бъдат източник на доказателства. Напротив, съдът е подходил обективно и задълбочено при анализа им преди да направи своите фактически и правни изводи.Пред въззивния съд е бил наведен идентичен довод за тенденциозна и необективна оценка на показанията на посочения свидетел от страна на първостепенния съд.Този довод основателно е бил отхвърлен по реда на чл.339, ал.2 от НПК като несъвместим с данните по делото.Изложените на л.5-6 от мотивите съображения на въззивния съд в коментираната насока са изчерпателни и изцяло споделени от ВКС. Логична последица от законосъобразно осъществената оценъчна дейност на показанията на св.И. е и позицията на въззивния съд да приеме за достоверни сведенията, които този свидетел е дал при разпита си в рамките на досъдебното производство, приобщени чрез процесуалните техники по чл.281, ал.4 и ал.5 от НПК.Всъщност, възраженията на жалбоподателя по повод кредитирането на коментирания доказателствен източник са основани единствено на обстоятелства, свързани със съдебния статус на свидетеля И., в частност на това, че по виждане на защитника наказателната репресия по отношение на него е била смекчена с цел да бъде уличен подсъдимия Д. като извършител на инкриминираната по настоящото дело престъпна деятелност.Подобно твърдение не намира опора в материалите по делото, поради което няма как да бъде споделено.В тази връзка следва да се отбележи и това, че в жалбата, инициирала настоящото производство, липсва позоваване на

доказателствени източници, които да опровергават заявеното от свидетеля И. за начина, по който е придобил инкриминираното по т.1 от обвинителния акт наркотично вещество.Същевременно, както се посочи по-горе, касационната инстанция не констатира противоречия в доказателствените източници по отношение на посоченото обстоятелство, които да не са били предмет на оценка и анализ от страна на проверявания съд.Специално внимание е отделено на информацията, набрана чрез проведената между подсъдимия Д. и свидетеля И. очна ставка. Подробно е проследено заявеното от св. И. в рамките на процедурата по чл.143 от НПК, като съдебната позиция, според която липсват противоречия между заявеното от всеки от съпоставените в очна ставка е убедително защитена, тъй като св.И. не отрича, че е бил при шкафчето на подсъдимия и е оставял дрехи там, но не може да го индивидуализира.Законосъобразен е по-нататък и подхода на въззивния съд при проверката и оценката на сведенията, изводими от показанията на разпитаните по делото свидетели, на която доказателствена база е изведен извод, че именно шкафчето, в което е открито инкриминираното наркотично вещество, описано в т.2 на обвинителния акт е това, което е ползвал подсъдимия Д., при това само и единствено той.В тази насока, за изясняване на посоченото обстоятелство, въззивния съд е проявил активност, като в хода на проведеното въззивно съдебно следствие е провел преразпит на свидетелите А. А., Н. Ч., Д. М., М. Ц. и Е. Т..Събраните от въззивната инстанция допълнителни доказателства са били предмет на пълноценна съдебна оценка ведно с тези, събрани от първата инстанция.Извършената от съда процесуална дейност в тази насока не разкрива игнориране, едностранчиво обсъждане на гласните доказателствени източници или пък превратното възприемане на някой или на всички.Напротив, показанията на всички разпитани в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие свидетели са обсъдени в детайли, оценени са според действителното им съдържание и с оглед на доказателствения им принос за разкриването на фактическата обстановка, което личи от пространните съдебни разсъждения, отразени на стр.6-11 от съдебните мотиви.Специално внимание е обърнато на показанията на свидетелите А. и К., като в мотивите подробно са отбелязани всички основания, поради които втората инстанция не се е отнесла с доверие към тях. В обобщение, въззивният съд е съобразил гласните доказателствени източници според действителното им съдържание, а фактическите обстоятелства, свързани с предмета на делото е извел по ясен и категоричен начин, в синхрон с дължимите процесуални изисквания. Събрал е възможният обем от доказателства, като е оценил същите при спазване на процесуалните изисквания.Посочил е причините, поради които не е уважил доказателственото искане за допускане на следствен експеримент, като съображенията му в тази насока срещат пълна касационна подкрепа.

Обстоятелството, че изслушаната по делото дактилоскопна експертиза не е установила дактилоскопни следи по обектите, предмет на същата, не е убягнало от вниманието на АС-Пловдив, но той законосъобразно е заключил, че само по себе си това не е достатъчно за постановяване на оправдателна присъда. В основата на тази констатация е поставена забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК за доказателства и доказателствени средства, ползващи се с предварително установена сила. Ето защо в съответствие с изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването съдът е анализирал останалите доказателствени източници и убедително е защитил тезата си, че макар и косвени, те изграждат непрекъсната доказателствена верига, обосноваваща единствено възможен извод за авторство на подсъдимия в инкриминираното разпространение и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества.Доказателства по делото, събрани по установения процесуален ред, са достатъчни по обхват и убедително подкрепят направените изводи относно авторството на деянието.

В заключение, апелативният съд не търпи критика при интерпретацията на гласните доказателствени източници, както и на останалите елементи от формираната доказателствена съвкупност.Процесуалната му дейност в тази насока е в съответствие с изискванията на чл.13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Проследил е дейността на основния съд, но не се е лишил и от собствена преценка, в резултат на която е достигнал до извода, че чрез събрания и постижим в този процес доказателствен материал (вкл. и във въззивната процедура), е постигнат стандартът, заложен в чл. 303, ал.2 от НПК, необходим за постановяване на осъдителен съдебен акт по отношение на подсъдимия Б. Д.. По изложените съображения, ВКС, първо наказателно отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 54 от 25.03.2025 г., постановено по ВНОХД № 20255000600040/2025 г. от Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.