Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: М. М. Х. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. А. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 11418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Екорп ЕООД гр. София, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 25934/30.07.2025г., постановено по адм. дело № 9898/2024г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22002223007718-091-001/25.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 1257/13.09.2024г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с което на дружеството са опреведелни данъчни задължения по ЗДДС, поради отказано право на ДК по фактури издадени от Весисали 2021 ЕООД в размер на 124 170.24лв. главница и 26 564.97лв. лихви за забава.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди се, че съдът не е извършил дължимия анализ и преценка на относимите факти и обстоятелства, формирайки неправилен извод за липса на реалност на спорните доставки. Сочи, че за действителното извършване на услугите са представени достатъчно и убедителни доказателства, които са игнорирани както от приходните органи, така и от административния съд. Счита, че непризнаване правото на данъчен кредит в полза на ревизираното дружество е обосновано с извод за липса на материална обезпеченост при доставчика, т. е. че последния към момента на авансовите плащания не е имал в наличност процесната стока по вид и обем отговаряща на сключените договор и не е бил в състояние да я достави, което е неправилно установено от съда и от данъчния орган.

По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменен РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

О. Д. на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил РА № Р-22002223007718-091-001/25.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 1257/13.09.2024г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с което на дружеството са опреведелни данъчни задължения по ЗДДС, поради отказано право на ДК по фактури издадени от Весисали 2021 ЕООД в размер на 124 170.24лв. главница и 26 564.97лв. лихви за забава.

В хода на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит в размер на общо 124 170.24лв. по фактури издадени от Весисали 2021 ЕООД - № 121/16.09.2022г., № 124/23.09.2022г., № 126/30.09.2022г. за авансови плащания и фактури № 130/07.11.2022г., № 132/15.11.2022г. и № 133/21.11.2022г., в които са приспаднати авансите при доставката на изкуствена трева и материали за монтаж.

Установено е, че доставчикът е посочил като негов доставчик нидерландската фирма Edel Grass B.V., като е установено, че чуждестранния търговец е с валиден ДДС номер и е декларирал ВОД към Весисали 2021 ЕООД. Нидерландското дружество потвърждава извършените до България доставки на изкуствена трева и материали за монтаж; стоките е следвало да се доставят до гр. Самоков, транспорта е за сметка на купувача и плащането е извършено в цялост.

След извършена проверка е установено, че РЛ за периода 12.09.2022г. 30.09.2022г. е превело на доставчика сума в размер на 745 021.44лв., от които на нидерландския търговец са преведени 521 594.17лв., а остатъка е изтеглен в брой.

Данъчния орган е приел, че не са налице предпоставки за ползване на ДК от РЛ по авансовите плащания, тъй като Весисали 2021 ЕООД не е извършил реални доставки на процесните фактурирани стоки. Посочено е, че по международните товарителници прекият получател РЛ е получател на стоките от Нидерландия, тъй като е посочен като адрес за получаване, адреса на РЛ преди да го смени и дружеството и друг път е получавало стоки от нидерландският търговец, като в тази връзка са оспорени приложените приемо-предавателни протоколи.

Прието е, че Весисали 2021 ЕООД е вкл. във верига от доставки с цел неправомерно приспадане на право на ДК от РЛ, като последното избегне задължения за начисляване на данък в същия размер при пряко осъществяване на ВОД на стоки от Нидерландия. Прието е, че РЛ е знаел или било невъзможно да не знае, че участва във фиктивна доставка, при която издателят на фактурата не е действителния доставчик на стоките.

По делото са допуснати съдебно-счетоводна и допълнителна такава експертиза, със заключения кредитирани от съдебния състав.

Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По съществото на спора е формиран извод за материална законосъобразност на РА. Според АССГ не е спорно, че стоката е била реално предадена на РЛ и платена по банков път, а спорно е това дали е извършено от доставчика Весисали 2021 ЕООД или е налице фиктивно префактуриране на стоки, с цел неправомерно ползване на ДК и намаляване на ДДС, който РЛ е следвало да плати за септември 2022г.

АССГ е приел, че независимо от представения договор и протоколи за доставка между двете дружества са събрани убедителни доказателства, че се касае за симулация, засягаща не реалността на доставката на стоката, а страните по сделката. Липсват доказателства стоката да е получавана от Весисали 2021 ЕООД, която впоследствие да е предадена на РЛ. Налице са доказателства, че търговската кореспонденция с нидерландското дружество се е осъществявала от РЛ, като целта е да се ползва Весисали 2021 ЕООД само за префактуриране на данъка. Налице е привидна доставка, при което РЛ се е възползвало от възможността да приспадне ДК, без да е начислил такъв и да намали размера на дължимия за внасяне ДДС за процесния период.

В обобщение е прието, че жалбата е неоснователна и е отхвърлена, като в полза на дружеството са възложени и разноските по спора.

Решението е неправилно.

В РА след извършена насрещна проверка на Весисали 2021 ЕООД, основните констатации обосноваващи извода за отказ на право на ДК по издадените фактури са свързани с неоказване съдействие от дружеството-доставчик и липсата на материална обезпеченост на дружеството да изпълни фактурираните доставки.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС гласи, че данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16; в ал. 2 е посочено общото правило, че Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена; в ал. 7 е визирано изключение от общото правило, а именно когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. По силата на чл. 68, ал. 1, т.2 от ЗДДС получателят има право да приспадне данъчен кредит за извършено от него плащане преди да е възникнало данъчното събитие по облагаемата сделка, но за това са приложими общите правила установяващи реалността на доставката по арг. от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС т. е. следва всички елементи на бъдещата доставка са известни, вкл. стоките да са били точно определени по вид и характер. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва.

По делото РЛ още в ревизионното производство е представило рамков договор от 30.03.2022г. за проектиране и изграждане на футболни терени сключен между Българско футболен съюз като възложител и Екорп ЕООД като изпълнител; договори от 26.01.2022г., от 10.06.2022г., 02.09.2022г., 04.10.2022г. за инвестиционно проучване, проектиране и изпълнение на открит обект за спортни дейности сключен между Български футболен съюз и Екорп ЕООД и анекс от 26.08.2022г. към договора. Представен е сключен договор от 12.09.2022г. между Весисали 2021 ЕООД и РЛ за доставка на изкуствена трева и материали за поставянето и, както и съответните издадени фактури за аванс и такива с посочения по-горе предмет по договора.

Безспорно се установява, че процесната трева е транспортирана от Нидерландия до България, като транспортните дружества са потвърдили този факт. Нидерландското дружество продавач също сочи, че е извършило ВОД към България т. е. налице са доказателства, че процесната стока е била доставена на територията на Р. България, като както се посочи по-горе не може в тежест на РЛ да се възлага да представя доказателства от прекия си доставчик за материалната му обезпеченост. Както е посочил и АССГ не се оспорва, че доставката е извършена, като от заключението на ССЕ се установява, че стоката е заприходена при РЛ, изписана е и е използвана в извършвана от дружеството облагаема дейност. Получаването на доставките е отразено в счетоводството на РЛ, а получените фактурирани стоки и материали са свързани с извършваната от дружеството дейност и са реализирани към трето лице, за което са представени доказателства, като РЛ е начислило данък по продажбите.

В тежест на данъчни орган е да установи знание у РЛ относно обстоятелството, че доставчика му участва в данъчна измама, вкл. и в случаите в които данъчната администрация твърди, че къщите са извършени от получателя на фактурите със собствени ресурси. Такива не са представени, а само са изложени съмнения, подозрения за данъчна измама, предвид на факта, че адрес а доставка на внесените от Нидерландия стоки за получени на адрес на РЛ. Представените доказателства по недвусмислен начин сочат реалност на фактурираните стоки, като предаването им от доставчика на РЛ се обективира в издадените приемо-предавателни протоколи, обвързани с останалите събрани доказателства по спора. Не са налице предпоставки за приемане наличие на субективна симулация т. е. на привидна сделка, обосноваваща извод за симулативност на фактурираните доставки, тъй като не е подкрепено това становище със съответните относими доказателства, а само са наведени доводи, подозрения и съмнения.

С оглед изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските.

При този изход на спора и навременна претенция в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции. За двете съдебни производства дружеството е понесло разноски в размер общо на 12 991.61 евро, съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 31/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 25934/30.07.2025г., постановено по адм. дело № 9898/2024г. на Административен съд София - град, вкл. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на Екорп ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Б. Б. РА № Р-22002223007718-091-001/25.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 1257/13.09.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Екорп ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], сума в размер на 12 991.61 евро /дванадесет хиляди деветстотин деветдесет и един и 0.61/, представляваща разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ