Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], подадена чрез пълномощник адв. М. Д., против решение № 4117 от 14.06.2016 г. постановено адм. дело № 4369/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, сека Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел I, т. 2, с което считано от 01.07.2014 г. е утвърдена цена без ДДС за разполагаемост 10,55 лв. МВтч. В жалбата излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че съдът неправилно е тълкувал заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза относно намалението на утвърдената цена за разполагаемост на 10,55 МВтч. Правят се доводи за неспазване на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Иска, да се отмени обжалваното решение и се отмени решението на ДКЕВР в обжалваната част, като претендира присъждане на направените разноски в първоинстнционното съдебно производство и сторените разноски в касационното производство.
Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител юрк. Р., оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде оставено в сила.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
С решение № 4117 от 14.06.2016г. постановено по адм. дело № 4369/2015 г. на Административен съд София - град /АССГ/ е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу решение № Ц-12 от 30.06.2014г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел т. I.2. Съдът е приел, че оспореното решение на ДКЕВР е постановено от компетентен орган в съответствие с правомощията по чл.21, ал.1, т.8 и т.21, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила по ЗЕ и Наредба №1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ отменен 24.03.2017 г. относима към процестния период), в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че ДКЕВР е приложила за производителите на електрическа енергия метода „норма на възвръщаемост на капитала“ съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦЕЕ отм. , като по този метод е определила цените за разполагаема мощност на [фирма] при анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензиите. Посочил е, че при постановяването му от страна на регулатора е съобразена разпоредбата на чл.18 от НРЦЕЕ отм. , където цената за разполагаема мощност се образува на базата на признатите от комисията условно - постоянни разходи, възвръщаемост на капитала и утвърдената разполагаемост на предоставената мощност. Съдът е допуснал съдебно – икономическа експертиза въз основа на която е приел, че от страна на ДКЕВР не са коригирани параметри с отношение към утвърдената цена за разполагаемост, условно признаните разходи са коригирани в намаление на база единица утвърдена разполагаемост за предишния ценови период. Приел е, че при определяне на условно - постоянните разходи ДКЕВР не е допуснала нарушение, тъй като прогнозните стойности на количествата електрическа енергия, които ще бъдат продавани от крайните снабдители по регулирани цени за този период са с 9% по - малко в сравнение с предходния период, а по - отношение на доставчиците от последна инстанция намалението е с 86%. Отчетена е и променена структурата на потребление на свободния пазар, поради значителното намаление на количествата електрическа енергия, продавана от доставчиците от последна инстанция, водещо до несъответствие между количествата електрическа енергия, които [фирма] задължително изкупува и реалното потребление на електрическа енергия на регулирания пазар.
От фактическа страна е установено от съда, че производството пред ДКЕВР е образувано по заявление вх. № Е-14-33-3/31.03.2014 г. от [фирма], с което е поискал да бъдат утвърдени нови по-високи цени за енергия и за разполагаема мощност, както следва: цена за енергия – 83.60 лв./МВтч и цена за разполагаемост - 27,17 лв./МВтч. С писмо изх. №Е-14-33-4/23.05.2014 г. ДКЕВР е поискала да бъде предоставена допълнителна обосновка за формиране на променливите разходи, разходите пряко свързани с дейността по лиценцзията, както и на разходите за нерегулирана дейност. ДКЕВР е извършила регулаторен преглед и въз основа на информацията и представените документи от жалбоподателя е изготвен доклад с вх. № Е-Дк-214/29.05.2014 г. от работна група, съставена от и. д. директор на Дирекция „Ценово регулиране, лицензии и пазари“ и директор на Дирекция „Правна“. На 29.05.2014 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е съставен протокол №73 и е разгледан доклада на работната група относно утвърждаване на цени в сектор „Енергетика“. Насрочено е открито заседание за 03.06.2014 год., завършило с приемане на решение за насрочване на закрито заседание на 06.06.2014 год. за разглеждане на постъпили възражения. На 06.06.2014година е проведено закрито заседание, на което е съставен протокол № 82 като е насрочено обществено обсъждане на разгледан проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“. На 10.06.2014 год. е проведено обществено обсъждане и е насрочено закрито заседание за 30.06.2014 год., за което е съставен протокол № 94 и на което са разгледани подробно възраженията на жалбоподателя. С решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. ДКЕВР, в частта по частта по т.I.3, е утвърдила считано от 01.07.2014г. на [фирма] цена без ДДС за разполагаемост – 10.55 лв./МВтч. Цената е утвърдена при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи – 38 810 хил. лв. и прогнозна разполагаемост за регулаторния период – 3 679 200 МВтч.
Решението на ДКЕВР е оспорено от [фирма] пред Административен съд София - град по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството съдът е допуснал и приел съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение, като обосновано е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените за разполагаемост на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал всеки от ценообразуващите елементи. Решението е правилно.
По касационната жалба са направени възражения относно изводите на съда за законосъобразност на приетите условно постоянни разходи на дружеството и неправилно приетата средно претеглена цена определена от ДКЕВР.
Неоснователно е възражението на касатора за противоречие на процесното решение с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът правилно е изследвал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цената за разполагаема мощност. Съгласно чл. 18, ал. 2 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 33 от 2013 г.) цените на електрическата енергия от производители може да включва компоненти - цена за разполагаема мощност и цена за енергия: 1. цената за разполагаема мощност се образува на база на признатите от комисията условно-постоянни разходи, възвръщаемост и утвърдена разполагаемост на предоставената мощност; 2. цената за енергия включва признатите от комисията променливи разходи и прогнозните нетни количества електрическа енергия. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на НРЦЕЕ „условно-постоянни разходи“ са тези, които не се променят при промяна в количествата произведена или пренесена енергия, „норма на възвръщаемост на капитала“, съгл. §1, т. 8 на ДР на НРЦЕЕ е възвръщаемост на инвестирания капитал, изразена като процент от този капитал, а „променливи разходи“ - разходите, чиято стойност се променя в зависимост от количеството произведена, пренесена или продадена енергия. Установеното въз основа на събраните по делото доказателства налага извод, че горепосочените разпоредби са спазени. В съответствие с цитираните нормативни разпоредби ДКЕВР определя цените на базата на признатите от нея условно - постоянни разходи, които не се променят при промяна на количествата произведена или пренесена енергия. Задължение на производителя е при заявяване на нови по-високи цени за разполагаемост, да обоснове и докаже реални прогнозни условно-постоянните разходи за новия регулаторен период, но които да са основани на нормативно определените начини за тяхното формиране по НРЦЕЕ и Указанията за образуване на цените при производство на електрическа енергия при прилагане на метод на регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“.
Обективно съдът е съобразил заключението на съдебно – икономическата експертиза, че при образуване на цената за разполагаемост, която е и предмет на спора, ДКЕВР е одобрила ценообразуващите елементи при следните стойности: условно постоянни разходи – 28 519 хил. лв., като не са признати разходите за амортизации съгл. чл. 13, ал. 8 от НРЦЕЕ в размер на 2 402 хил. лв. Необходимия оборотен капитал е изчислен като 1/8 от утвърдените годишни парични приходи. Съдът обосновано е приел, че ДКЕВР е приложила общ подход спрямо всички производители и е приела, че заявените прогнозни повишения не са икономически обосновани, тъй като детайлният анализ на компонентите им очертава тяхното обективно запазване или определено намаляване в различна степен за всяко едно дружество. Отчетена е и променената структура на потребление на свободния пазар, поради значителното намаление на количествата електрическа енергия, продавана крайните снабдители по регулирани цени през периода 01.07.2014 г. – 31.06.2015 г., които ще бъдат намалени с 9% в сравнение с предходния период, а по отношение на доставчиците от последна инстанция намалението е с 86 %.
Съдът не установява допуснати закононарушения и при определянето на възвръщаемостта на капитала, изчислена при заявена от дружеството норма на възвръщаемост от 13,21 %, върху определената от КЕВР в размер на 7% - непроменена от предходния регулаторен период.
Не се установява и нарушение от страна на КЕВР при определяне на регулаторната база на активите, където според вещото лице признатата стойност на активите правилно е включена с балансовата им стойност към края на базисната година. По данни на изслушаната и приета от страните експертиза, необходимия оборотен капитал /НОК/ е определен в съответствие с чл.13, ал. 8 НРЦЕЕ, като 1/8 от утвърдените годишни парични разходи, без разходите за амортизация, оценки и несъбираеми вземания. Предвид липсата на данни за допуснати нарушения на посочените по - горе нормативноустановени правила, съдът приема за законосъобразни осъществените от КЕВР изчисления на НОК. Още повече, че регулаторния орган не е длъжен да приеме всички искания и твърдения на заявителя. Като краен извод от страна на вещото лице е посочено, че цената за разполагаемост коректно отразява съотношението по чл.18, ал.2, т. 1 от НРЦЕЕ.
Неоснователно е и възражението на касатора, че оспореното решение е необосновано. Съдът обективно е обсъдил заключението на вещото лице, както и всички събрани по делото доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до обоснования извод, че не е налице нарушение на материалния закон или процесуален закон при постановявате на оспорения административен акт. Съдът при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК е разгледал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, дори и по отношение на които не са направени оплаквания в жалбата, като в последната се твърди нарушение при определяне на отделните ценообразуващи елементи, като за всеки от тях съдът е изложил обосновани правни изводи.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), касаторите следва да заплатят на ответника претендираното юрисконсулско възнаграждение, възлизащо на 200 лв., който размер е определен съобразно чл. 22 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4117 от 14.06.2016г. по адм. дело №4369/2015 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл. Кюстендил, да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева. Решението е окончателно.