Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда

пробационни мерки

оценка за истинност на доказателствата

изменение на съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

гр. София, 21 май 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР Т.

ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 161/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимите Н. Х. И. и Х. Н. И. срещу решение № 248 на Великотърновския апелативен съд от 13.12.2013 г., постановено по ВНОХД № 270/2013 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба на подсъдимите са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда на Русенския окръжен съд по НОХД № 168/2013 г. Според жалбоподателите, по делото не били събрани доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин вината им. Разпитаните свидетели не установявали лично възприети от тях факти относно авторството на деянието, а възпроизвеждали казаното им от подсъдимите и пострадалата. Пострадалата П. И. не била разпитвана устно и непосредствено от съответния орган съгласно изискванията на чл. 139, ал. 6, вр. чл. 115, ал. 1 от НПК, въпреки че видно от разпита й по делото за домашно насилие, здравословното й състояние позволявало това. Възпроизведеното от свидетелите полицейски служители извънпроцесуално „признание” на подсъдимите не можело да се цени като годно доказателствено средство, след като не...