О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 2266 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Р. В. Б., чрез адв. П. Х. срещу решение № 91/16.03.2021 г. по в. гр. дело № 1164/2020 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 503/07.08.2020 г. по гр. дело № 351/2020 г. на Районен съд населено място, с което са отхвърлени исковете на Р. В. Б. против „Б.” ЕАД населено място с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност „Началник КС П.”, извършено с акт на работодателя № БТГ-ЕИ/ЧР изх. № 2/11.03.2020 г. при условията на чл.328,ал.1,т.10 КТ, за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение в размер на 22 657.56 лв. за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 11.03.2020 г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2020 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ се уважат.
В изложението са формулирани въпросите:1.Какви са предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по отношение на работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. За пределите на силата на пресъдено нещо и за задължителната сила при идентичност на страните и преповтаряне на спора по предходно влязло в сила решение. 3. Представлява ли злоупотреба с права от страна на работодателя упражняването от него право на уволнение преди допускане на работа на възстановен с влязло в сила решение служител след незаконно уволнение. Втори трети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба „Б.” ЕАД населено място, чрез юрискансулт А. М. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение Благоевградския окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд Петрич по гр. дело № 351/2020 г., с което предявените искове от жалбоподателя-ищец Р. Б. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ са отхвърлени.
Прието е за безспорно между страните по делото и установено от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че между Р. В. Б. и „Б.” ЕАД е съществувало валидно трудовоправно отношение, основано на приетия като писмено доказателство Трудов договор № 2148033/18.10.2010г. и Допълнително споразумение към него от 15.02.2016г., по силата на което преди прекратяването му, ищецът Б. е заемал длъжността Началник КС П., с място на работа: КС населено място, община, по безсрочен трудов договор.
Прието е още за безспорно между страните, както и установено от доказателствата по делото, че трудовото правоотношение между Р. Б. и „Б.” ЕАД е било прекратявано въз основа на предходен Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-И..-2/29.03.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество, извършено на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, законността на което е била оспорена от служителя по съдебен ред. С Решение № 253 от 25.10.2018г. по гр. д. № 589/2018г. по описа на РС Петрич исковете по чл. 344 от КТ са били отхвърлени, като първоинстацинното решение е било потвърдено с Решение № 591 от 06.02.2019г. по в. гр. д. № 968/2018г. на ОС Благоевград. Срещу въззивното решение е била подадена касационна жалба от Р. Б. и с Решение № 12 от 04.02.2020г. на ВКС, по гр. д. № 1814/2019г. на IV г. о. на ГК, е отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Б. с „Б.” ЕАД на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, касаторът е възстановен на работа на длъжността, която е заемал от преди уволнението, като дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 22 657.56лв. обезщетение за шестмесечния период на оставането му без работа, въз основа на извършеното незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение.
Съдът е приел, че след постановяване на решението на ВКС, с което Р. Б. е бил възстановен на работа в предприятието на „Б.” ЕАД, ищецът е депозирал заявление с вх. № БТГ-ЕИ/ЧР-Вх.-1/11.03.2020г. до Ръководителя на ЮЗЕР И., с което изрично е поискал да бъде възстановен на работа на длъжността Началник КС П., въз основа на Решение № 12 от 04.02.2020г. на ВКС, по гр. д. № 1814/2019г. на IV г. о. Преди подаването на заявлението за възстановяване на работа, до Изпълнителният директор на „Б.“ ЕАД е изпратена докладна записка, като с резолюция от 20.02.20г. изпълнителният директор е разрешил възстановяването на ищеца на работа в предприятието, в което е работел преди това и на длъжността която е заемал, както и изплащането на обезщетение в размер на 22 657.56лв. обезщетение на осн. чл. 225 ал.1 от КТ, за времето през което служителят е останал без работа поради незаконното уволнение. В изпълнение на разпореждането е издадена Заповед № БТГ-ЕИ/З.-79/09.03.2020г., която е приложена в трудовото досие на ищеца, но няма данни да му е била връчвана след връщането му на
работа.
Прието е за установено, че ищецът се е явил на работното си място за заемане на длъжността, в срока по чл. 345 ал.1 от КТ, като е бил допуснат от работодателя му на работното му място. Прието е за установено, че на 11.03.2020г. на работното място на Р. Б., на същия са били връчени: - предизвестие с № БТГ-ЕИ/ЧР-И..-1/11.03.2020г., с което е уведомен от работодателя си, че на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, служителят е известен, че работодателят му възнамерява да прекрати трудовото му правоотношение с изтичането на 30 дни, на посоченото основание, като ако не бъде спазен срока за предизвестие, на служителя ще бъде изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ и - Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-И..-2/11.03.2020г., издаден от пълномощника на Изпълнителният директор - инж. Х. М., с който е прекратено на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, трудовото правоотношение с ищеца, заемащ длъжността Началник КС П., с място на работа ЮЗЕР И. - КС П., считано от 12.03.2020г. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено - придобито право на пенсия и осигурителен стаж и възраст. Наредено е изплащането на обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ на служителя, за неспазен срок на предизвестието в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
Въз основа на приетите като писмени доказателства от първоинстанционния съд 5 бр. пенсионни разпореждания, издадени от длъжностно лице при ТП на НОИ населено място, и самата пенсионна преписка, по която те са постановени е прието за установено че: - към момента на процесното уволнение от 11.03.2020г. ищецът Р. Б. е придобил и дори надлежно е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 3 КСО. Посочено е, че още към 13.04.2018г., когато е подал заявление за пенсиониране е имал и необходимата възраст /от 66г. и 8м., при изискване за 66г. и 2м./ и съответно действителен осигурителен стаж (от 33г. 04м. и 21д.)
От правна страна е прието, че уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ се извършва по преценка на работодателя. Прието е още, че в нашето законодателства няма юридическо задължение на работодателя да уволнява
работника или служителя, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че това е право на работодателя, а не негово задължение. Посочено е, че според същата разпоредба, в редакцията и след 01.01.2016г., приложима и в конкретния казус е уредено от закона право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. и в хипотезите на т. нар. ранно пенсиониране, а не само при придобиване на право на пълна пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО.
Съдът е приел, че след изменението на чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ от 2016г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според съда тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328 ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се извършва по преценка на работодателя означава, че прекратяването на трудовия договор на това основание, може да стане и без заявено от работника или служителя желание за пенсиониране.Формиран е извод, че от една страна на работодателя е предоставена от закона възможността, а не задължението да упражни правото си на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, както и да извърши преценка дали да упражни това право при условията на т. нар. „пълна пенсия“ при приложението на чл. 68 ал. 1 от КСО или да прекрати трудовото правоотошение в хипотезата на т. нар. „ранно пенсиониране“ по чл. 68, ал. 3 от КСО, че тази преценка е суверенно право на работодателят и поради това същата не подлежи на съдебен контрол. Прието е, че на такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в нормата, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж.
Прието е, че в настоящия случай към момента на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, извършено с Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-И..-2/11.03.2020г. работодателят е разполагал с предоставената му от закона възможност както да реши дали да прекрати трудовото правоотношение на Р. Б. на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ именно към този момент, така и ако реши да използва потестативното си право за прекратяване на правоотношението – дали да го направи при условията на чл. 68 ал.1-2 от КСО или при условията на т. нар. „ранно“ пенсиониране при условията на чл. 68 ал. 3 от КСО, като без значение за това е била волята на служителя, която в този случай е ирелевантна за решението на работодателя. Според съда на съдебен контрол в този случай подлежи само проверката за правилното приложение на материалния закон - дали са спазени изискванията на чл. 68 ал. 1-2 от КСО или на чл. 68 ал.3 от КСО, за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при прилагането на общата или специалната разпоредба на КСО.
Относно основното оплакване, наведено с въззивната жалба - дали работодателят е имал правото и възможността да реши дали да приложи нормата на чл. 68 ал.1-2 КСО или нормата на чл. 68 ал. 3 от КСО, въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК. Според тази практика при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, изискването за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, може да се съобрази както с общата разпоредба на чл. 68 ал. 1-2 КСО, така и със специалната норма на чл. 68 ал. 3 КСО/нов - ДВ, бр.
61 от 2015г., в сила от 01.01.2016г./, като право на работодателя е да прецени, коя от двете норми да приложи. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. Извън обсега за проверката на съда за законосъобразността на уволнението са обстоятелствата дали е възникнало право на пенсия по общата или специалната разпоредба на КСО. Съобразена е и трайната съдебна практика, според която в закона не се съдържа изискване осъществяването на това право да е обусловено от предварително изявено такова желание от работника или служителя. Без значение е дали работникът е подал заявление за пенсиониране, както и дали е направил искане за т. нар. „ранно пенсиониране“, тъй като това решение е предоставено от закона изцяло в дискрецията на неговия работодател, стига да са налице законовите изисквания за това. Посочено е, че в нормата на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, не се съдържат ограничения във връзка с времето на придобиване на правото на пенсия – преди, по време или след сключване на трудовия договор. Възприета е и практиката на ВКС, според която упражняването по предвидения в КСО ред и реализирането от работника/служителя на правото на пенсия, също не е предвиден в нормата елемент от състава.
Преценено е за неоснователно основното оплакване наведено с въззивната жалба, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с „Б.” ЕАД не са били налице кумулативно предвидените в закона условия за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, тъй като ищецът е отговарял на условието за навършена възраст, съгласно чл. 68 от КСО, но не е отговарял на изискването за придобит стаж.
Съдът се е позовал на чл. 68 от КСО/в редакцията ДВ, бр. 61/2015г.- в сила от 01.01.2016г./ и е приел, че придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е в две хипотези. Първата е по чл. 68, ал. 1 и 2, която предвижда право на пълна пенсия при достигане на определена възраст, която към датата на прекратяване на процесния трудов договор, е максималната възраст за мъжете от 65 години, както и наличието на определен осигурителен стаж, който към същия момент е 38 години и 8 месеца. Прието е, че ищецът към момента на повторното му прекратяване на трудовото правоотношение е имал необходимата възраст за пенсиониране/от 68г. 7м. и 24 дни/, при изискване за 66г. и 6м./ и съответно действителен осигурителен стаж /от 33г. и 08м./, при изискване за осигурителен стаж от 38г. и 8 м. Според съда при така установеното ищецът не е отговарял на условието за пенсиониране по чл. 68 ал.1 от КСО, поради липсата на предвидения в закона осигурителен стаж.
Съдът е приел, че втората хипотеза е на намалена пенсия по чл. 68 ал. 3 от КСО, при достигане на определена възраст, която към датата на уволнението на ищеца е 66г. и 6 м. за мъжете и 15г. действителен осигурителен стаж. Изведен е извод, че в случая фактическият състав на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, във вр. с приложението на разпоредбата на чл. 68 ал.1 от КСО не е завършен към датата на уволнението на ищеца /12.03.2020г./, защото към този момент той не е можел да придобие право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от КСО/ в редакцията ДВ, бр. 61/2015г.- в сила от 01.01.2016г./, тъй като не е имал необходимия осигурителен стаж за това.
Прието е, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца -12.03.2020г., която е и началната дата на предизвестието за уволнение, той е можел да придобие правото на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 3 от КСО/ в редакцията ДВ, бр. 61/2015г.- в сила от 01.01.2016г./, тъй като са били налице изискуемите кумулативни изисквания на закона за това - навършил е бил съответната пенсионна възраст /68г. 7 м. и 24 дни/, като е имал и осигурителен стаж по-голям от предвидения в закона- 15г. действителен осигурителен стаж. Формиран е извод, че фактическият състав на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ е бил довършен, при приложението на разпоредбата на чл. 68 ал. 3 от КСО, съгласно която ищецът е бил навършил както предвидената в закона пенсионна възраст, така е имал и предвидения в закона осигурителен стаж.
Приел е, че след като работодателят се е ползвал от предвиденото в закона субективно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, той е имал правото на преценка/която не подлежи на съдебен контрол/, при това без да е необходимо предварително даденото от служителя съгласие за това, да прекрати трудовото правоотношение на Р. Б. с „Б.” ЕАД, като негово суверенно право е било да прецени коя от хипотезите на чл. 68 от КСО да приложи - тази по чл. 68 ал.1- за „пълно пенсиониране“ или тази по чл. 68 ал. 3 за „ранно пенсиониране“, в зависимост от изпълнението на изискванията на закона за това. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено при спазването на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, тъй като към този момент са били налице изискуемите се в закона кумулативно предвидени предпоставки съгласно чл. 68 ал. 3 от КСО.
Посочено е, че с въззивната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с „Б.” ЕАД, тъй като с атакувания акт за прекратяване на правоотношението, не е обосновано при коя хипотеза е приложен състава на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, че така ищецът е бил поставен в положение на неизвестност за правното основание на което е прекратено трудовото му правоотношение. Това оплакване е преценено за процесуално недопустимо и е оставено без уважение, тъй като е направено за пръв път пред въззивната инстанция, доколкото с исковата молба не е наведено от ищеца като основание за незаконосъобразност - възражение за немотивираност на акта с който е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество. Посочено е, че освен от оплакванията с жалбата, въззивният съд е обвързан от наведените основания за незаконосъобразност с исковата молба по делото от ищеца, като извън предметния обхват на въззивната проверка са доводи, основани на ненаведени в процеса пред първоинстанционния съд основания за незаконност на атакуваното уволнение. Приел е, че дори и да бъде разглеждано по същество, това оплакване е неосноватлено, тъй като в акта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, като основание за прекратяването е посочена разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, а текстово- „поради придобиване на право на пенсия и осигурителен стаж и възраст“. Прието е, че това са обстоятелствата, които работодателят е следвало да преценява както при приложението на разпоредбата на чл. 68 ал.1 от КСО, така и при приложението на разпоредбата на чл. 68 ал. 3 от КСО. Посочил е, че вече са изложени правни съображения, съобразно приложимия закон и установената съдебна практика за това, че коя от двете разпоредби на КСО да приложи е суверенно право на работодателя, което не подлежи на съдебен контрол, а никъде в закона не е въведено задължение същият и да посочи във връзка с коя алинея на чл. 68 от КСО е извършено прекратяването на трудовото правоотношение на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ. Прието е, че достатъчно за законността на прекратяването на трудовото правоотношение е да са налице кумулативно изискуемите изисквания на закона по една от хипотезите на чл. 68 от КСО за пенсионирането на служителя. Това оплакване е преценено от съда за неоснователно.
Въззивният съд е изложил и мотиви по оплакването във въззивната жалба относно обстоятелството опорочено ли е прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, поради това че не му е била връчена от работодателят заповед за възстановяване на работа, преди повторно да бъде прекратено трудовото му правоотношение на същото правно основание - чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ.
Съдът е приел, че трудовото правоотношение не се възстановява с отмяната на заповедта за уволнение, че то се възстановява, ако работникът се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението на съда или на работодателя за възстановяването му /чл. 345 ал. 1 КТ/. Само ако работникът или служителят се яви на работа в срока по чл. 345 ал. 1 КТ, трудовото правоотношение се възстановява и едва след това работодателят може да прекрати така възстановеното трудово правоотношение на същото или на друго основание. Прието е, че искът по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ е конститутивен, поради което с уважаването му се възстановява трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението, че не е необходим изричен акт на работодателя в тази насока. Ако такъв е издаден той има декларативно, а не конститутивно значение.
Приел е за доказано въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е възстановен по съдебен ред на длъжността преди уволнението му, което означава, според съда, че трудовото правоотношение е възстановено във вида, в който е било преди незаконното
уволнение. Приел е още за безспорно между страните по делото и установено от твърденията за това с исковата молба, че на 11.03.2020г. Б. се е явил на работа, на мястото на което е престирал труда си преди уволнението му, като същият е бил допуснат от работодателят му до работа.
Прието е, че не е необходим изричен акт на работодателя за възстановяване на работа, а само явяването на работника или служителя в срока по чл. 345, ал.1 от КТ в предприятието, с което да манифестира волята си да заеме длъжността, на която е възстановен, че с това е изпълнено и задължението му за явяване. Прието е, че в случая без правно значение е обстоятелството, че издадената заповед за възстановяване на ищеца на работа не му е била връчена, а само е приложена в трудовото му досие. Фактическият състав на
възстановяването на служителя на работа е бил довършен с явяването му на работното му място и допускането му от работодателят да започна работа на длъжността, която е заемал от преди това. Изведен е извод, че връчването на новата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е опорочено, тъй като към този момент ищецът вече е бил възстановен на работа, въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение, поради което връчения му Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-И..-2/11.03.2020г. на Изпълнителният директор на „Б.“ ЕАД чрез неговия пълномощник, е произвел правното си действие, като трудовото правоотношение на служителя с предприятието на неговия работодател е било наново прекратено.
При тези съображения решението на първоинстанционния съд, с което исковете с правно основание чл.344,л.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ са отхвърлени е потвърдено.
По правните въпроси:
В изложението на жалбоподателя са изложени доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание съдът преценява, че не е установено по делото.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 33/09.03.2010 г. по гр. дело № 2280/2008 г. на ВКС, III г. о. по чл.290 ГПК е разрешен материалноправния въпрос затова, дали основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ/в редакцията след 2001 г./, вр. с § 5, ал. 1 ПЗР на КСО изисква придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито право на намалена пенсия. Прието е, че придобиването на правото на пенсия е уредено в разпоредбата на чл. 68 КСО, където са уредени две хипотези. Едната е съгласно ал. 1-3 на тази норма и предвижда правото на пълна пенсия при достигане на определена възраст - за мъжете 63 години и за жените – 60 години и общ сбор на възраст и осигурителен стаж, правещи 100 точки за мъжете и 94 точки за жените. Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл. 68, ал. 4 КСО. По отношение на учителите е предвидена в § 5 от ПЗР на КСО специална хипотеза за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който изисква учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и възраст, която е три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 на КСО.
След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2001 г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се извършва по преценка на работодателя означава, че това е предоставена му правна възможност, а не задължение. Съдебният състав е приел, че разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО се явява специална спрямо общата норма на чл. 68 от КСО, което предпоставя нейното приложение по отношение на учителите, отговарящи на изискванията на тази специална хипотеза. При прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е да прецени изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да съобрази – дали с общата или със специалната норма от осигурителния кодекс. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в общата или в съответната специална норма, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. В същата насока е разрешението на правния въпрос с решение по гр. дело № 1169/2009 г. на ВКС III г. о. по чл.290 ГПК.
С решение № 12/04.02.2020 г. по гр. дело № 1814/2019 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК е дадено разрешение на въпроса: относно предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, по отношение на работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е постановено по подадена касационна жалба от ищеца Р. Б. срещу решение от 06.02.2019 г. по гр. дело № 968/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, с което са отхвърлени предявени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ относно прекратен трудов договор с акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР изх. № 2/29.03.2018 г.
Прието е, че според практиката на ВКС в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ в действащата след 01.01.2016г. редакция, приложима за конкретния случай, е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. – и в хипотезите на т. нар. „ранно пенсиониране“, а не само при придобиване на право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО. След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2016 г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се извършва по преценка на работодателя означава, че прекратяването на трудовия договор на това основание може да стане и без заявено от работника или служителя желание за пенсиониране.
Правният въпрос е разрешен в съответствие с тази практика на ВКС. Както се посочи по-горе въззивният съд е взел предвид текста на чл. 68 от КСО/в редакцията ДВ, бр. 61/2015г.- в сила от 01.01.2016г./ и е приел, че придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е в две хипотези - първата е по чл. 68, ал. 1 и 2, която предвижда право на пълна пенсия при достигане на определена възраст, която към датата на прекратяване на процесния трудов договор, е максималната възраст за мъжете от 65 години, както и наличието на определен осигурителен стаж, който към същия момент е 38 години и 8 месеца. Приел е, че ищецът към момента на повторното му прекратяване на трудовото правоотношение е имал необходимата възраст за пенсиониране/от 68г. 7м. и 24 дни/, при изискване за 66г. и 6м./ и съответно действителен осигурителен стаж /от 33г. и 08м./, при изискване за осигурителен стаж от 38г. и 8 м. и при така установеното ищецът не е отговарял на условието за пенсиониране по чл. 68 ал.1 от КСО, поради липсата на предвидения в закона осигурителен стаж. С въззивното решение са изложени и мотиви, че втората хипотеза е на намалена пенсия по чл. 68 ал. 3 от КСО, при достигане на определена възраст, която към датата на уволнението на ищеца е 66г. и 6 м. за мъжете и 15г. действителен осигурителен стаж. Изведен е извод, че в случая фактическият състав на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, във вр. с приложението на разпоредбата на чл. 68 ал.1 от КСО не е завършен към датата на уволнението на ищеца /12.03.2020г./, защото към този момент той не е можел да придобие право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от КСО/ в редакцията ДВ, бр. 61/2015г.- в сила от 01.01.2016г./, тъй като не е имал необходимия осигурителен стаж за това. Прието е, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца -12.03.2020г., която е и началната дата на предизвестието за уволнение, той е можел да придобие правото на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 3 от КСО/ в редакцията ДВ, бр. 61/2015г.- в сила от 01.01.2016г./, тъй като са били налице изискуемите кумулативни изисквания на закона за това - навършил е бил съответната пенсионна възраст /68г. 7 м. и 24 дни/, като е имал и осигурителен стаж по-голям от предвидения в закона- 15г. действителен осигурителен стаж. Формиран е извод, че фактическият състав на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ е бил довършен, при приложението на разпоредбата на чл. 68 ал. 3 от КСО, съгласно която ищецът е бил навършил както предвидената в закона пенсионна възраст, така е имал и предвидения в закона осигурителен стаж.
С решението съдът е приел, че след като работодателят се е ползвал от предвиденото в закона субективно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на въззивника на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, той е имал правото на преценка/която не подлежи на съдебен контрол/, при това без да е необходимо предварително даденото от служителя съгласие за това, да прекрати трудовото правоотношение на Р. Б. с „Б.” ЕАД, като негово суверенно право е било да прецени коя от хипотезите на чл. 68 от КСО да приложи - тази по чл. 68 ал.1- за „пълно пенсиониране“ или тази по чл. 68 ал. 3 КТ в зависимост от изпълнението на изискванията на закона за това. Изведен е извод, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено при спазването на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, тъй като към този момент са били налице изискуемите се в закона кумулативно предвидени предпоставки съгласно чл. 68 ал. 3 от КСО. Всички посочени правни изводи на въззивния съд са в съответствие с цитираната практика на ВКС.
Съдът не обсъжда посочените и непредставени от жалбоподателя решения на състави на ВКС № 373/23.07.2014 г. по гр. дело № 3003/2013 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 222/01.07.2011 г. по гр. дело № 258/2010 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК, тъй като със същите са разрешени правни въпроси, различни от поставения. С първото е разрешен правия въпрос: за задължението на въззивния съд в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение и предвидената възможност в чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд да изложи свои мотиви – да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателката. С второто е разрешен правния въпрос: разполага ли работодателят с правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при наличие на предпоставките по § 5, ал.1 ПЗР КСО за ранно пенсиониране или за това е необходимо предварително изявено желание на служителя.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори и трети въпрос от изложението, тъй като са формулирани хипотетично – т. е. въз основа на факти, каквито не са приети за установени по делото. Относно втория формулиран въпрос за пределите на силата на пресъдено нещо настоящият съдебен състав съобразявайки влязлото в сила решение по гр. дело № 1814/2019 г. на ВКС,IV г. о. приема, че в случая въззивният съд се е произнесъл по предявени искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК между същите страни, за същото искане само по исковете по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ, съответно по иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ искането е различно, както е и различно основанието на всеки от исковете. С влязло в сила решение № 12/04.02.2020 г. по гр. дело № 1814/2019 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК е отменено уволнението на жалбоподателя Р. Б., извършено с акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР – изх. № 2/29.03.2018 г. на изпълнителния директор на „Б.” ЕАД, съответно същият е възстановен на заеманата преди това длъжност „Началник КС П.” – ЮЗЕР И. – КС П. – Ръководен отдел и е уважен иска с правно основание чл.225,ал.1 КТ за сумата 22 657.56 лв., обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението от 04.04.2018 г. до 04.10.2018 г. С обжалваното въззивно решение на Благоевградския окръжен съд от 16.03.2021 г. по в. гр. дело № 1164/2020 г. е потвърдено решение от 07.08.2020 г. по гр. дело № 351/2020 г. на Петричкия районен съд, с което са отхвърлени предявени искове от жалбоподателя Б. срещу същия ответник с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ, като атакувания акт за прекратяване на трудовото правоотношение е различен от този по гр. дело № 1814/2019 г. на ВКС IV г. о. - № БТГ-ЕИ/ЧР – изх. № 2/11.03.2020 г., а претендираното обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 22657.56 лв. е за различен период от време от 11.03.2020 г. до 11.09.2020 г. Следователно формулираният втори въпрос е хипотетичен и поради това не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Такъв характер има и третия въпрос от изложението. Същият е обоснован с твърдението, че работодателят е упражнил правото да прекрати трудовия договор преди допускане на жалбоподателя на работа, като възстановен с влязло в сила решение след незаконно уволнение. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение, подробно посочени по-горе са, че в случая жалбоподателят е възстановен на заеманата длъжност и допуснат до работа от работодателя след постановяване на влязлото в сила решение по гр. дело № 1814/2019 г. на ВКС IV г. о. С оглед на това съдът приема, че и този въпрос като хипотетичен не е правен въпрос – не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 91/16.03.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1164/2020 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3263/13.04.2021 г., подадена от ищеца Р. В. Б., населено място, улица, № , чрез адв. П. Х., съдебен адрес населено място, улица, № , ет., чрез адв. П. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: