№ 218

[населено място], 09.03.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито заседание на двадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 850/2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 299/24.11.2015 год. по т. д.№ 236/ 2015 год. на Великотърновски Апелативен съд, с което е отменено решение № 70/26.05.2015 год. по т. д.№ 176/2014 год. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК иск на касатора против [фирма], за установяване вземане на касатора към дружеството в размер от 25 125,62 лв. – наемна цена за ползване на елементи от стълбова разпределителна електрическа мрежа, за периода 01.01.2012 г. – 06.02.2013 год., както и на вземане в размер на 2 516,41 лв. – лихва за забава върху главницата.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.295 ал.1 и ал.6 от ЗЕС, при превратно тълкуване на нормата и прилагането й в различен от вложения от законодателя смисъл – относима единствено за обекти от вида на изчерпателно изброените, но всички съставляващи публична собственост. Оспорва и правилността на извода на съда, че дори да би било споделено даденото от въззивния съд тълкуване на чл.295 ал.1 ЗЕС, сама по себе си възможността за ищеца / без да е възникнало в правния мир, по съответния за това ред / да придобие право на ползване върху линейни инженерни мрежи, вкл. на електроснабдяването и разпределението, лишава от основанието му сключен договор...