Върховният касационен съд се произнесе по безпрецедентен казус за собствеността върху обект с извънземен произход, като приложи института на завладяването.

Пред съда е поставен за разрешаване спор за собственост върху метеорит с тегло от 141 кг. Лицето А. М. се натъква на космическия обект, но поради голямото му тегло не успява да го премести и го оставя на мястото, където го е намерил, с намерението да се върне за него по-късно.

Впоследствие друг гражданин открива същия метеорит, но за разлика от първия, успява да го натовари и извози. Неговата цел е да го идентифицира и да му намери купувач. Така се стига до съдебен спор между двамата, като всеки от тях претендира да бъде признат за собственик на необичайната находка.

Какво приема Върховният касационен съд?

След като делата преминават през две инстанции с противоречиви решения, Върховният касационен съд (ВКС) е сезиран да даде окончателен отговор на въпроса как се придобива собственост върху движима вещ с извънземен произход. В своето решение съдът прави задълбочен анализ на действащото законодателство.

Правна характеристика на метеорита

На първо място, съдът характеризира метеорита като движима вещ, тъй като не е трайно прикрепен към земята. Ключова особеност е, че той няма земен произход, не е резултат от човешки труд и най-важното – няма предходен собственик. Именно тази липса на собственик прави казуса специфичен.

Кои законови способи са неприложими?

ВКС последователно разглежда и отхвърля възможността за прилагане на редица познати в правото способи за придобиване на собственост, тъй като те не съответстват на фактическата обстановка:

• Приращение (чл. 92 от ЗС): Неприложимо е, защото метеоритът не губи своята самостоятелност и не става част от земята, върху която е паднал.
• Намерени вещи (чл. 87 от ЗС): Този институт предполага, че вещта е изгубена от предишен собственик, какъвто в случая липсва.
• Съкровище (чл. 91 от ЗС): Съкровището също предполага наличие на собственик, който е невъзможно да бъде установен. Метеоритът не е нито заровен, нито скрит по смисъла на закона.
• Придобивна давност (чл. 79 и 80 от ЗС): Въззивният съд е приел, че е необходимо 5-годишно владение, за да се придобие собственост. ВКС отхвърля този извод. Според върховните съдии придобивната давност е способ за придобиване на чужди права чрез упражняването им за определен срок. Срокът е предвиден, за да даде възможност на истинския собственик да защити правото си. Тъй като метеоритът няма собственик, срещу когото да се владее, прилагането на давностен срок е безпредметно.

Завладяването – ключът към разрешаване на спора

След като установява, че нито една от действащите законови разпоредби не урежда пряко този случай, ВКС констатира наличието на празнота в правото. Българското законодателство понастоящем не регламентира статута на т.нар. „ничии вещи“.

При липса на закон съдът основава своето решение на основните начала на правото. Той приема, че най-адекватният способ за придобиване на собственост върху обект без собственик е завладяването.

Завладяването като придобивен способ предполага вещ без собственик и установяване на фактическа власт върху нея с намерение вещта да се третира като собствена.

Това е първичен придобивен способ, който не изисква изтичането на определен период от време, за разлика от придобивната давност. Необходимо е само едно лице да установи своята фактическа власт върху вещта (да я вземе) и да демонстрира намерение да я свои (да се държи като неин собственик).

Изход на спора

Прилагайки този извод към фактите по делото, ВКС постановява, че първият гражданин, който само е открил метеорита, не е установил фактическа власт върху него. Той го е оставил на място, без да демонстрира собственическо отношение.

Вторият гражданин обаче е този, който реално е завладял вещта – натоварил я е, пренесъл я е и е предприел действия за разпореждане с нея. По този начин той е установил фактическа власт с намерение да я свои.

Поради това Върховният касационен съд приема, че именно вторият гражданин е станал собственик на метеорита по силата на завладяването. С това решението отменя акта на въззивния съд и признава собствеността в негова полза.