Изброяването на наследници в старата редакция на чл. 170 от КСО, е примерно, а не изчерпателно, и отказът на пенсионно дружество да изплати средствата на сестра на починал осигурен е незаконосъобразен, гласи ново решение на ВКС
Факти по случая
Производството пред Върховния касационен съд (ВКС) е образувано по иск, предявен от жена срещу пенсионноосигурителна компания. Ищцата предявява претенция за изплащане на натрупаните суми по индивидуалната партида на нейния починал брат в универсален пенсионен фонд.
Братът на ищцата почива през 2017 г., като тя се явява негов единствен законен наследник. След смъртта му тя отправя искане към пенсионното дружество да ѝ бъдат изплатени натрупаните по партидата му средства, възлизащи на над 11 000 лв. Дружеството отказва да извърши плащането с мотива, че към датата на смъртта на осигуреното лице действащата редакция на Кодекса за социално осигуряване (КСО) не предвижда сестрата да е сред лицата, които имат право да получат тези средства. Според дружеството правоимащи са единствено преживелият съпруг, низходящите и възходящите на починалия. Впоследствие средствата са прехвърлени в пенсионния резерв на фонда.
Поради отказа ищцата предявява иск в съда, но първоинстанционният и въззивният съд отхвърлят претенциите ѝ, приемайки доводите на пенсионното дружество. Така спорът достига до Върховния касационен съд.
Правният спор пред Върховния касационен съд
Основният правен въпрос, на който върховните съдии трябва да отговорят, е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО в редакцията ѝ, действала към момента на смъртта на осигуреното лице - 2017 г. (За действащата към момента редакция вж. по-долу). Текстът на разпоредбата към съответния момент е гласяла, че при смърт на осигуреното лице, натрупаните средства по индивидуалната му партида се изплащат на „наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите“.
Спорът се концентрира върху това, дали това изброяване е изчерпателно, т.е. ограничава кръга на наследниците само до изрично посочените, или е примерно и включва всички наследници по закон съгласно Закона за наследството. Долните инстанции приемат, че нормата е специална и ограничава кръга на правоимащите, поради което сестрата на починалия, като съребрен роднина, е изключена.
Какво приема Върховният касационен съд?
В своето решение Върховният касационен съд застъпва коренно различно становище. Съдът извършва задълбочен анализ на различните редакции на нормата през годините (от 2003 г., през 2020 г. до 2021 г.), както и на нейната същност в контекста на конституционно установените права.
ВКС на първо място подчертава, че средствата, натрупани по индивидуална партида в частен пенсионен фонд, представляват частна собственост на осигуреното лице. Като такава, след смъртта му те са част от неговото имущество (наследство) и се наследяват по общия ред. Правото на наследяване е основно конституционно право, гарантирано и защитено от закона.
Съдът се позовава както на правната теория, така и на практиката на Конституционния съд, които утвърждават имуществения характер на тези права. В мотивите на решението се посочва:
В обобщение следва да се приеме, че правата на осигурения в частните пенсионни фондове са имуществени права, които принадлежат на осигуреното лице. След неговата смърт те се наследяват на общо основание и е налице наследяване в същинския правен смисъл на това понятие... Тъй като се касае за наследяване на частна собственост, това право е неприкосновено и се гарантира и защитава от закона съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България.
Въз основа на това върховните съдии стигат до извода, че разпоредбата на чл. 170 от КСО, във всичките ѝ редакции преди 2021 г., трябва да се тълкува в съответствие с Конституцията. Според съда, изброяването на „преживелия съпруг, низходящите или възходящите“ след думата „наследниците“ има само примерно, а не изчерпателно значение. Аргумент в тази посока е и фактът, че законодателят впоследствие (през 2021 г.) изрично е уредил въпроса, като е препратил към общия ред за наследяване по Закона за наследството, с което на практика е поправил една законодателна неточност.
Според ВКС, стеснителното тълкуване, възприето от по-долните инстанции, би довело до противоконституционно и необосновано принудително отчуждаване на частна собственост, което е недопустимо.
Резултат по делото
С оглед на тези мотиви, Върховният касационен съд отменя решенията на Софийския градски съд и Софийския районен съд. Приема, че ищцата, в качеството си на сестра и единствен законен наследник на починалия, има право да получи натрупаните средства по индивидуалната му партида. Пенсионноосигурителната компания е осъдена да ѝ заплати дължимата главница, ведно с обезщетение за забава за периода от първоначалното поискване до предявяването на иска.
Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2026 г., в сила от 21.03.2026 г.) При смърт на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване средствата по индивидуалната му партида се изплащат еднократно или разсрочено на наследниците му по закон при съответно прилагане на чл. 2, 3, чл. 4, ал. 1, чл. 5 - 9, 10 и 10а от Закона за наследството. Средствата, дължими на наследниците по закон на осигурения по изречение първо, които са починали след него, се изплащат на техните наследници по закон.