Съдът отхвърля искането на Апелативен съд – Варна, като приема, че законодателят има право да уреди статута на временно изпълняващите функциите на „тримата големи“ в съдебната власт.
Въведение
С ново решение Конституционният съд (КС) отхвърля искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбата от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която въвежда 6-месечен срок за временно изпълняващите функциите на председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), както и на главен прокурор.
Фактическа обстановка и искане до КС
Производството пред Конституционния съд е образувано по искане на състав на Апелативен съд – Варна. Сезиращият съд оспорва разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, съгласно която:
"При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите".
Според вносителя на искането, тази норма противоречи на принципа на правовата държава и създава правна несигурност. Основният му аргумент е свързан с действието на нормата спрямо лица, които вече са заемали съответната длъжност към момента на влизането ѝ в сила. Твърди се, че липсата на преходна уредба води до „автоматично прекратяване на заварено институционно положение“, което може да създаде институционален вакуум и да блокира работата на съответните органи, в частност на прокуратурата. Посочва се, че това накърнява и кадровата компетентност на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Правните изводи на Конституционния съд
Конституционният съд не споделя аргументите на сезиращия съд и отхвърля искането като неоснователно. В мотивите към своето решение КС излага няколко основни съображения:
- Липса на конституционна уредба: Съдът посочва, че докато Конституцията ясно определя 7-годишен мандат за титулярите на длъжностите председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, тя не урежда фигурата на „временно изпълняващ функциите“.
- Законодателна компетентност: Тъй като Основният закон мълчи по този въпрос, уредбата на статута на временно изпълняващите длъжността е в правомощията на законодателя (Народното събрание). Съгласно чл. 133 от Конституцията, именно закон урежда организацията и дейността на органите на съдебната власт.
- Срокът не е мандат: КС разграничава 6-месечния срок от понятието „мандат“. Установеният в ЗСВ срок не е мандат, а времево ограничение, чиято цел е да не се допуска неограничено във времето изпълнение на ръководни функции от едно и също лице. Това е гаранция срещу превръщането на една временна ситуация в постоянна.
- Не е накърнена компетентността на ВСС: Съдът приема, че оспорената разпоредба не отнема правомощието на ВСС да определя временно изпълняващ функциите. Напротив, тя е част от процедурата за избор, като просто въвежда едно условие (срок), с което кадровият орган трябва да се съобрази. Компетентността да избере кой да заеме поста остава на ВСС.
- Разграничение на правомощията: КС подчертава, че неговата роля не е да тълкува закони или да разрешава противоречива съдебна практика, породена от прилагането на дадена норма. Това е в правомощията на върховните съдилища.
Резултат
Въз основа на тези аргументи, Конституционният съд заключава, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ не противоречи на Конституцията. С решението си съдът валидира законовото ограничение, което цели да гарантира временния характер на управлението на висшите органи на съдебната власт до избора на титуляр.
