Върховният касационен съд разгледа въпроса за отговорността на родителите при проверка на идентификационните гривни в родилните домове
Фактическа обстановка и предистория на спора
През септември 2022 г. в известна столична акушеро-гинекологична болница се раждат две деца в кратък интервал от време – едното по естествен път, а другото чрез спешно цезарово сечение. Въпреки установените процедури за идентификация, при престоя в отделението по неонатология децата са разменени. Майката на едното дете напуска болницата с бебе, което не е нейно биологично потомство. Съмненията се зараждат едва три месеца по-късно, когато тя забелязва разминаване в номерата на гривните. След проведен ДНК тест, който потвърждава размяната, семействата постигат извънсъдебно споразумение и децата са върнати на биологичните им родители през януари 2023 г.
Родителите предявяват искове за обезщетение за неимуществени вреди срещу болницата. Предходните инстанции присъждат суми от по 60 000 лева за всеки от родителите, като приемат, че е налице грубо нарушение на медицинските стандарти от страна на персонала. Болницата обжалва решението, като поддържа, че майката също има принос за настъпването на вредата, тъй като не е проверила номерата на гривните при изписването.
Правен въпрос: Дължимата грижа и съпричиняването на вредата
Върховният касационен съд (ВКС) допуска касационното обжалване, за да разгледа въпроса по какъв начин се преценява дали увреденият е допринесъл за вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съдът анализира дали в хипотеза на размяна на деца, претендиращото обезщетение лице е могло да ограничи размера на вредите чрез полагане на дължима грижа.
В своето решение съдът приема следните правни изводи:
- Съдът следва да отчита не само нормативно установените задължения, но и общоприетите изисквания за полагане на дължима грижа според особеностите на конкретния спор.
- Намаляването на обезщетението не е санкция, а отразяване на обективния факт, че поведението на пострадалия е обусловило вредоносния резултат в определена степен.
Мотиви на съда относно отговорността на болницата и родителите
ВКС потвърждава, че служителите на болницата са допуснали поредица от нарушения на медицинския стандарт „Неонатология“ и вътрешните правилници. Акушерките не са сравнили данните на майките и децата нито при приемането в отделението, нито при изписването. Съдът обаче посочва, че идентификационните гривни се поставят именно с цел родителят да има възможност за контрол.
„Увреждането не би настъпило, ако едната от спорещите страни беше изпълнила задължението си, поради което следва да се приеме, че отговорността им, преценена при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е еднаква.“
Съдът приема, че майката е съзнавала значението на гривните, но въпреки това е удостоверила с подписа си в медицинската документация, че получава дете с правилния номер, без реално да извърши проверка. Това поведение съставлява съпричиняване на вредата.
Определяне на крайния размер на обезщетението
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът съобразява, че периодът на претърпените интензивни болки и страдания е сравнително кратък – около един месец (от момента на съмнението до фактическата размяна). Съдът отчита и факта, че медийният интерес и последвалият стрес за семейството не са в пряка причинна връзка с действията на болницата.
В крайна сметка решението на ВКС постановява:
- За бащата се определя обезщетение в размер на 40 000 лева, като съдът намира тази сума за справедлива спрямо доказаните вреди.
- За майката първоначално определеното обезщетение от 40 000 лева се намалява с 50% поради установеното съпричиняване, като крайната сума е 20 000 лева.
С това окончателно определението на съда слага край на спора, като преразпределя отговорността между лечебното заведение и пострадалите страни на базата на принципа за полагане на дължима грижа.
