Значително решение за компетентността на местните власти при регулиране на сервитутни права за техническа инфраструктура

Върховният административен съд (ВАС) излезе с важно решение, обявявайки за нищожна Инструкция за определяне на гаранционни депозити във връзка с процедура по издаване на заповеди по чл. 193, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Решение № 3076 от 18 март 2026 г. по административно дело № 321 от 2025 г., обнародвано в Държавен вестник, бр. 41 от 05.05.2026 г., е по жалба на „Овергаз мрежи“ АД срещу акт на кмета на Община Варна.

Същност на спора

Жалбата на „Овергаз мрежи“ АД е насочена срещу Инструкция, утвърдена със Заповед № 0949 от 9.03.2020 г. на кмета на Община Варна. Дружеството, което оперира газоразпределителна мрежа на територията на общината, твърди, че Инструкцията въвежда за първи път нови и задължителни изисквания за внасяне на гаранционен депозит при прокарване на технически съоръжения през общинска инфраструктура, както и условия и ред за неговото връщане.

Съгласно чл. 193, ал. 4 ЗУТ, „правото да се прокарват отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през държавни и общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината.“

Жалбоподателят счита, че Инструкцията има белезите на подзаконов нормативен акт (наредба), но е издадена от некомпетентен орган, без мотиви и обществено обсъждане, като по този начин противоречи на ЗУТ и Закона за енергетиката.

Допустимост на жалбата въпреки отмяната на акта

Ответникът, кметът на Община Варна, възразява срещу допустимостта на жалбата, тъй като оспорената Инструкция е била отменена със Заповед № 4454 от 20.12.2023 г. и е утвърдена нова такава. ВАС обаче отхвърля това възражение, приемайки, че дори и актът да е отменен, оспорващото дружество има правен интерес от произнасянето на съда за неговата законосъобразност за периода, през който той е бил в сила. Съдът подчертава, че правният интерес е налице, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси.

Обявяване на нищожност поради некомпетентност

ВАС извършва преценка на правния характер на оспорената Инструкция и констатира, че тя въвежда абстрактни правила за поведение, адресирани към неопределен и неограничен брой лица, и има многократно правно действие. Това я квалифицира като подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Съдът отбелязва, че съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове, инструкциите са актове, с които висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи. В конкретния случай обаче, Инструкцията засяга правата на трети лица, въвеждайки задължения за плащане на депозити, определяне на размера им, процедури и електронен регистър, без да е налице йерархическа зависимост между издателя (кмета) и адресатите (трети лица).

Ключовият довод на ВАС е, че кметът на Община Варна няма законово призната компетентност да утвърждава инструкция с такова съдържание, която въвежда за първи път абстрактни правила за поведение, насочени към трети лица, и регламентира условия и процедури във връзка с издаване на заповеди по чл. 193, ал. 4 ЗУТ. Въпреки правомощията на кмета по чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) да издава заповеди, те не включват утвърждаване на нормативни административни актове от този характер.

Предвид липсата на материална компетентност на издателя, съдът обявява Инструкцията за нищожна, тъй като това е най-тежкият порок, който прави акта несъвместим с правния ред по принцип.

Заключение

ВАС осъжда Община Варна да заплати на „Овергаз мрежи“ АД разноските по делото. Решението е важен прецедент, който очертава границите на компетентността на местните изпълнителни органи при издаване на актове, засягащи правата и задълженията на граждани и организации, и подчертава необходимостта от спазване на законовите изисквания за нормотворчество.