Върховният касационен съд се произнася по въпроса кой е легитимиран да претендира вреди при лошо организирана екскурзия.

Фактическата обстановка по случая

В разгледания казус група от девет души договаря с физическо лице да организира пътуването им до Индия и обратно, включително настаняване и обучение. Всеки от участниците заплаща сума между 4500 лв. и 5000 лв. на организатора.

При завръщането си групата изпуска своя полет за България по време на прекачване. Причината за това е, че организаторът е закупил билети с твърде малък времеви прозорец между двата полета – едва 55 минути, което се оказва недостатъчно за регистрацията на цялата група. По делото се установява, че забавянето не е по вина на пътуващите.

В резултат на изпуснатия полет, един от участниците в групата (ищец по делото) закупува нови самолетни билети за всички девет души на обща стойност 15 759 лв. Впоследствие този участник предявява иск срещу организатора, с който претендира обезщетение за цялата сума като претърпяна от него загуба.

Договор за поръчка

В своето решение Върховният касационен съд (ВКС) разглежда въпроса дали ищецът има право да претендира обезщетение за вреди, настъпили не само в неговата, а и в правната сфера на останалите членове на групата.

Съдът приема, че за всеки от деветимата участници в пътуването е възникнало отделно мандантно правоотношение с организаторката, което произтича от индивидуален договор за поръчка. Въз основа на това ВКС достига до извода, че ищецът не може да претендира обезщетение за вредите, претърпени от останалите пътуващи.

Естество на правната връзка

ВКС посочва, че по делото е установено, че всеки от участниците в групата е договарял лично с организатора. Ищецът не е действал като представител на останалите и не е сключвал договора от тяхно име. Поради това той не може да претендира обезщетение за вреди, настъпили в чужда правна сфера. Това е в съответствие с общия принцип в гражданския процес, че никой не може да претендира чужди права от свое име, освен в изрично предвидени от закона случаи.

Липса на активна солидарност

В решението се отбелязва, че по делото липсват данни да е била уговорена т.нар. „активна солидарност“. Това е правна конструкция, при която всеки от кредиторите (в случая – участниците в групата) може да иска от длъжника (организатора) изпълнение на цялото задължение, включително и обезщетение за всички. Активната солидарност обаче не се предполага и трябва да бъде изрично уговорена, което в случая не е направено.

Чия е претърпяната загуба?

Върховният съд прави ключово разграничение: вредата от неизпълнението на договора за поръчка – стойността на новия самолетен билет – е претърпяна индивидуално от всеки член на групата.

Фактът, че ищецът е заплатил билетите на останалите, поражда ново правоотношение – договор за поръчка между него и другите пътуващи. По силата на този нов договор те му дължат връщане на направените разноски. Това обаче не прехвърля върху ищеца тяхното право да търсят обезщетение от първоначалния неизправен длъжник – организатора на пътуването.

Закупените от ищцата билети за другите членове на групата са въз основа на сключени договори за поръчка между нея и тях... Купуването на тези билети не е претърпяна загуба за ищцата от неизпълнението на поръчката от ответницата по делото, а е изпълнение на задължение по договор за поръчка, сключен между ищцата и останалите участници от групата.

Окончателният извод на съда

Въз основа на тези мотиви, ВКС отменя решението на въззивния съд в частта, с която е уважен искът за вредите, претърпени от другите участници в пътуването. Съдът приема, че ищецът има право на обезщетение единствено за претърпяната от него лична вреда, а именно – стойността на собствения му нов самолетен билет в размер на 1751 лв. 

С решението си съдът коригира и началния момент, от който се дължи лихва за забава, като приема, че тя тече от датата на подаване на исковата молба, тъй като тя има ролята на покана за плащане.