Завеждането на дело с цел увреждане на ответника и без готовност за понасяне на законовите последици от евентуален успех, представлява основание за ангажиране на деликтна отговорност.

Фактическа обстановка

С ново решение Върховният касационен съд (ВКС) разглежда казус, свързан със злоупотреба с процесуални права и последващата отговорност за вреди. По делото е установено, че физическо лице продава свой апартамент на търговско дружество. В договора е постигната уговорка продавачът да продължи да ползва имота в срок до три месеца след сделката. В рамките на този период, продавачът използва получените средства, за да закупи друг, по-евтин имот в по-малко населено място.

След изтичането на уговорения тримесечен срок, продавачът отказва да освободи апартамента. Междувременно дружеството-купувач сключва предварителен договор за последваща продажба на имота с трето лице. В същия ден, в който е сключен предварителният договор, първоначалният продавач предявява иск срещу дружеството за унищожаване на тяхната сделка. Като основание за иска се изтъкват крайна нужда и сключване на договора при явно неизгодни условия.

Исковата молба е вписана по партидата на имота, което представлява пречка за сключването на окончателен договор с третото лице. Поради това, новият купувач разваля предварителния договор и дружеството е принудено да му заплати неустойка в размер на 8500 лева. Впоследствие, искът на първоначалния продавач за унищожаване на сделката е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.

В резултат на тези събития, дружеството предявява иск за обезщетение срещу първоначалния продавач. Дружеството твърди, че е претърпяло вреди в размер на платената неустойка, които са пряка последица от недобросъвестно упражненото право на иск.

Правни изводи на Върховния касационен съд

Върховният касационен съд отменя решенията на предходните инстанции и приема иска за основателен. Спорният въпрос по делото е дали правото на иск може да бъде упражнено противоправно и в какво се изразява недобросъвестността при злоупотребата с него.

В своето решение съдът припомня, че съгласно чл. 3 от ГПК, участващите в съдебни производства лица са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Въпреки че правото на иск е основно конституционно право, неговото упражняване не е абсолютно и може да представлява злоупотреба, когато целта му е не да защити законни интереси, а да увреди другата страна.

За да прецени дали е налице злоупотреба, ВКС анализира в съвкупност всички обстоятелства. Съдът кредитира показанията на свидетел – брокерът, посредничил по сделката, който установява, че поведението на продавача е било продиктувано от нежеланието му да напусне имота. Продавачът е отправял закани, че ще съди купувача, без да излага обективни причини за недоволство от сделката. 

Върховният съд изтъква ключов аргумент, свързан с последиците от евентуалното уважаване на иска за унищожаване на договора. Съгласно чл. 34 от ЗЗД, при унищожаване на договор всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила. В конкретния случай, продавачът е предявил иска с ясното съзнание, че е похарчил голяма част от получената сума за покупка на нов имот и обективно не би могъл да я върне. Според ВКС, това обстоятелство само по себе си е силен индикатор за недобросъвестност.

Съдът приема, че:

• Предявяването на иска е провокирано не от действително накърнени права, а от правомерното искане на купувача да получи владението върху имота.
• Продавачът е действал с намерение да навреди на купувача.
• Ищецът по делото за унищожаване не е бил готов да понесе последиците от евентуалното му уважаване, тъй като не е разполагал със средствата за връщане на получената цена.

Поради тези съображения, ВКС заключава, че е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права. Това поведение е противоправно и съставлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Налице е пряка причинно-следствена връзка между заведения в разрез с добрите нрави иск и претърпените от дружеството вреди (платената неустойка). С окончателното си решение съдът осъжда първоначалния продавач да заплати на дружеството обезщетение за причинените вреди, ведно със законната лихва.