ВКС изяснява задълженията на новинарските сайтове за премахване на дискриминационни коментари

Фактическа обстановка

Спорът пред съда се поражда след публикуване на статия в електронно новинарско издание, под която са оставени множество анонимни коментари. Ищецът, който е обект на публикацията, твърди, че статията и коментарите под нея засягат неговото лично и професионално реноме, като му причиняват неимуществени вреди. Той предявява иск за обезщетение срещу дружеството – собственик на медията, като поддържа, че то носи отговорност за съдържанието на статията и за това, че не е заличило своевременно обидните коментари.

Въззивният съд първоначално отхвърля иска. Той приема, че статията възпроизвежда изявления на трето лице и не нарушава журналистическата етика. По отношение на коментарите съдът застъпва тезата, че медията не носи отговорност за мнения на трети лица, тъй като няма законово задължение за предварителен контрол или филтриране на съдържанието.

Правни изводи на Върховния касационен съд

Върховният касационен съд (ВКС) допуска касационно обжалване, за да отговори на въпроса: може ли да бъде ангажирана отговорността на електронна медия за анонимни коментари от трети лица с обидно, клеветническо или дискриминационно съдържание?

В своето решение съдът приема, че отговорността на собственика на електронна медия може да бъде ангажирана по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Съдът мотивира това с факта, че позволявайки публикуването на анонимни коментари без мерки за контрол, медията създава предпоставки за накърняване на честта и достойнството на гражданите. ВКС прави важно разграничение между различните видове неправомерно съдържание:

• Обидни и клеветнически коментари: Когато медията е предоставила възможност за сигнализиране при открит обиден коментар и го премахне незабавно след сигнал, нейната отговорност не се ангажира. В конкретния случай ищецът не е отправял искане за премахване на такива коментари, поради което решението в тази му част намира иска за неоснователен.
• Коментари с дискриминационно съдържание: Тук съдът приема по-строг стандарт. Собственикът на медията е длъжен да осигури постоянен контрол и да премахва такива изявления служебно, без да е необходимо уведомление от засегнатото лице. Това задължение произтича от забраната за дискриминация и тормоз, установена в Закона за защита от дискриминация.

Приложение към конкретния случай

Съдът установява, че част от коментарите под статията съдържат изрази, основани на етническата и народностна принадлежност на ищеца. ВКС приема, че тези изявления представляват форма на тормоз и дискриминация, а не просто „оценъчни съждения“ или „изразяване на мнение“. Въпреки че модераторите на сайта са изтрили част от коментарите, един от тях е останал достъпен до момента на предявяване на иска.

Словесно изразеното поведение на основата на етнически признаци, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща и унизителна среда, представлява тормоз и медията е длъжна да го предотврати.

С оглед на тези мотиви, с решението се отменя предходният акт в частта му за дискриминационните коментари. ВКС приема, че е налице противоправно бездействие от страна на медията и присъжда на ищеца обезщетение в размер на 3000 лева. В останалата част, засягаща статията и обидните коментари, за които не е имало сигнал за премахване, решението на въззивния съд е оставено в сила.